Решение № 5455 от 25.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5455 гр. София, 25.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. И.А като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20221110215355 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ю И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. М, бл. , вх. , ет. , ап. , против наказателно постановление № 22-4332-020948/17.10.2022г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се твърди, че при издаването на наказателното постановление са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Сочи, че с наказателното постановление е наложено наказание на жалбоподателя, което не съответства на извършеното от него нарушение, а именно за друг вид нарушение, което не е извършил.

Прави се искане наказателното постановление да бъде отменено.

За проведените на 25.09.2023г. и 25.10.2023г. открити съдебни заседания наказващият орган е редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Жалбоподателят се представлява от адв. С., който в дадения ход по същество поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено по съображенията, че жалбоподателят не е уведомяван предварително, че МПС- то ще бъде дерегистриано. Претендира присъждане в полза на доверителя му на направените по делото разноски.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и 1 провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 04.06.2022г. около 07:30 ч. в гр. София жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил „Тойота Корола Версо“, с рег. № , лична собственост. Движел се по бул. „Цар Освободител“, с посока на движение от бул. “Евлоги и Христо Г.и”, като при проверка, извършена на пл. “Народно събрание” от полицейските служители Н. С. С. и Ц Г Г се установило, че водача управлява автомобила, който е бил дерегистриран на 31.05.2022г. по чл. 143, ал. 1- ЗдвП поради незаплатена застраховка ГО. Предвид констатираното св. С. съставил срещу жалбоподателя А. С. GА № 573500/04.06.2022г., в който описал констатираните обстоятелства по извършени нарушения на разпоредбите на чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

След окомплектоване на материалите по преписката, заведена под № 225000-14047/2022г. по описа на 01 РУ-СДВР, същата била изпратена в СРП под № 28402/2022г. за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С постановление изх. № 28402/03.10.2022г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство по преписката, заведена по описа на СРП, поради липса на субективна страна на процесното деяние, и преписката била изпратена на Началника на ОПП-СДВР за преценка налице ли са основания за реализиране административнонаказателна отговорност спрямо Г..

В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Н. С., и писмени - постановление изх. № 28402/03.10.2022г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 28402/2022 г. по описа на СРП; материали по пр. пр. № 4998/2023 г. по описа на СРП; справка-картон на водач; справка от централна база на АИС КАТ по история на регистрация на процесното МПС; заповед № 513з-1990/15.03.2016г.; заповед № 8121К-13180/23.10.2019г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

Съдът кредитира депозираните от свидетеля С. показания досежно констатираното при извършената проверка и обстоятелствата по съставяне на А., доколкото кореспондират с писмените доказателства. Посредством последните се установява, че към 31.05.2022г.

2 регистрацията на управлявания от Г. лек автомобил била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 31.05.2022 г. - получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ. С оглед на това съдебният състав прие последното обстоятелство за изяснено безспорно. Същевременно нито от материалите по пр. пр. № 28402/2022 г. по описа на СРП, нито посредством ангажираните от ОПП СДВР доказателства, се установява дали и в кой момент собственикът на лекия автомобил, е бил уведомен за служебната дерегистрация, респективно не се установи жалбоподателят да е имал знание за съответното обстоятелство към инкриминирания момент. Нещо повече, въззиваемата страна поддържа, че ОПП СДВР не е уведомявал собственика на автомобила за прекратяването на регистрацията на посоченото МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Материалната компетентност на свид. С. по съставяне на А. и тази на административнонаказващия орган по издаване на НП следват от длъжностните им качества и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените заповед № 513з1990/15.03.2016г.; заповед № 8121К-13180/23.10.2019г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

П. А. и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, по надлежния ред, и са връчени редовно на санкционираното лице.

Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират.

Същевременно атакуваното НП е материално незаконосъобразно, независимо от обективното установяване на факта, че на посочените в А. и НП време и място жалбоподателят Г. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса на валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Това е така, доколкото не се доказа собственикът на процесното МПС и негов ползвател в процесния ден, да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията.

Следователно и поведението на Г. е субективно несъставомерно, тъй като не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация. При това липсва виновно осъществено поведение от негова страна.

Горното мотивира извод в насока неправилност на издаденото наказателно постановление, което като незаконосъобразно и необосновано, подлежи на отмяна. Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото e основателна и релевираната от процесуалния представител на жалбоподателя претенция за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. Претендираният размер от 400 лв. не е оспорен от въззиваемата страна, поради което искането следва да бъде уважено в цялост.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 89д, т. 1 ЗАНН, Софийски 3 районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-020948/07.10.2022г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Ю. И. Г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на Ю. И. Г., ЕГН с адрес: гр. С, ж.к. М, бл. , вх. , ет. , ап. , сума в размер на 400 /четиристотин/ лв. направени по делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4