Протокол № 610 от 15.11.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 610 гр. Варна, 15.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20233100900564 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:02 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „НОВО ФИНАНС“ ООД, редовно пР.ан, представлява се от адв. Д. Т., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

ОТВЕТНИЦИТЕ М. Х., Л. М. И Г. Х., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. М. С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж. Г. Т. е редовно призована, явява се лично.

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 25138 от 09.10.2024г. от която връчва препис на ответниците, с която процесуалният представител на ищеца заявява, че не е съгласен с постановеното определение в частта, в която съдебният състав е прекратил производството по делото по предявените искове срещу ответника В. Г.. Заявява се, че дружеството е нямало как да знае за смъртта на този ответник. Сочи се, че в трайно установената съдебна практика се приема, че в случай на предявен иск срещу ответник, който се оказва починал към момента на завеждане на делото, следва да се процедира по реда на чл. 229, ал.1, т.2 ГПК, като делото бъде спряно, наследниците издирени и делото продължено срещу тях по реда на чл. 227 ГПК, като се приема, че е налице нередовност на исковата молба, която може да бъде отстранена. Сочат се наследниците на починалото лице и се моли съдът да конституира като ответници в производството посочените наследници.

АДВ. Т.: Поддържам молбата за конституиране на наследниците на починалото лице и считам, че са налице пречки за даване ход на делото, доколкото искаме конституиране и на наследниците, и с оглед на извършване на всички процесуални действия и спрямо тях, смятам, че са налице пречки за даване ход на делото.

1

АДВ. С.: Считам, че молбата е неоснователна. На първо място прекратителното определение не виждам да е обжалвано в законоустановения срок, поради което то е възпроизвело своето действие. По отношение на спирането на производството по делото, става въпрос за спиране на производството когато в хода на съдебния процес е починало лицето. Когато е лицето е починало преди завеждане на исковата молба, считам, че институтът на спиране на производството по реда на чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК не е приложим. Моля да отхвърлите исканията на ищеца.

СЪДЪТ по хода на делото на първо място намира, че страните са редовно пР.ани и от тази процесуална гледна точка не са налице пречки.

По молбата от 09.10.2024г. на ищеца, СЪДЪТ намира на първо място, че прекратителното определение не е обжалвано в законоустановения срок.

На следващо място, съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 1 от 2017г. обстоятелството, че ответник е починал преди завеждане на делото, съответно не е налице правоспособна страна, обуславя невъзможност процесът да продължи с приложение на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса при наличие на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение.

С оглед на тези разяснения и обстоятелството, че прекратителното определение е влязло в сила, липсва основание за конституиране на наследниците на починалото лице, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

С оглед на изложеното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба вх. № 25138 от 09.10.2024г. искане от страна на ищеца за конституиране като ответници в производството на наследниците на починалия В. Г..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

И пристъпва към разглеждането му по реда на чл.143 и сл. ГПК.

СЪДЪТ насочи страните към процедура по медиация в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ КЪМ СЪДЕБЕН РАЙОН НА ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА като разясни предимствата на процедурата.

АДВ. Т.: Ние сме правили много опити за доброволно уреждане, но 2 няма представители на ответниците в България, които да вземат становище.

Много възможности сме обсъждали. За нас не е важно да водим едно производство, само за да водим дела. Дори едната от ответниците е чрез нейна пълномощничка в България. Редица преговори сме водили. Затова и делото чак сега се образува, защото в годините назад сме правили наистина компромиси. Нямам против до следващо съдебно заседание с колегата да обсъдим варианти. Пречката беше, че няма кой друг в България да реагира.

АДВ. С.: Аз винаги съм „ЗА“ да приключваме делата със спогодба, дори ако е възможно въобще да не влизаме в съдебна зала. В моята практика го правя това непрекъснато. Първоначално бях упълномощена дистанционно, т.е. получих чрез въпросната А. пълномощното, но това лято се видях с част от доверителите ми, като обсъдихме този вариант. Просто тези лихви, които са натрупани и се претендират, явно са доста непосилни и именно това ги спира.

Защото въпреки желанието си да сключат споразумение, те трябва да го изпълнят. Точно заради това аз също се опитах да им кажа, ако може да направят такова споразумение, да преговаряме и те търсиха средства, за да може да отидем на преговори, за да видим каква сума могат да съберат. Но до този момент нямам отговор. Доколкото разбрах от пълномощничката им, тя също води с тях преговори, но не могат да съберат сума, за да мога и аз да направя адекватно предложение за споразумение. Това е пречката. Но аз така или иначе в хода на процеса продължавам да работя в тази насока. Няма ги тук. Те не владеят български. Въпреки, че аз съм арменка, много не го владея езика в тези части, които засягат процеса, малко е специфична материята и не мога точно да им обясня. Всяко препредаване на лице, което да им превежда по някакъв начин ми се струва, че малко се губи връзката. Аз продължавам да работя в тази насока и в момента, в който имам предложение за сума, на която те да могат да откликнат и да се споразумеят, веднага ще се свържа с ищеца.

АДВ. Т.: Много често сме се споразумявали пак чрез трето лице.

Разбират, че сме се споразумели умишлено отлагат изпълнението на това споразумение. Защото винаги сме се споразумявали устно. Аз предлагам на колегата да продължим производството. Аз ще поискам допълнителна задача към ССЕ и да отсрочим производството за по-късна дата и в това време вече да се водят допълнителни преговори.

На този етап няма как.

АДВ. С.: Много ще ми е трудно да проведа медиация дистанционно.

Към момента е невъзможно.

СЪДЪТ дава възможност на страните да изложат становището си във връзка с изготвения проект за доклад на делото и дадените указания.

АДВ. Т.: Поддържам исковата молба изцяло. Запозната съм с доклада и нямам възражения.

3

АДВ. С.: Поддържам отговора. Нямам възражения към проекта за доклад. Само искам да уточня, че ние твърдим, че предсрочната изискуемост е настъпила много по-рано и тя е по силата на самия договор, поради което считаме, че след тази дата не се дължи договорната лихва от 25%.

СЪДЪТ, като взе предвид липсата на възражения по изготвения проекто-доклад, както и липсата на други основания за неговото коригиране или изменение

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект за доклад на делото с Определение № 1095/23.08.2024 година в следния смисъл:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД от „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „И.

Страцимир“ № 2, срещу М. Х., Л. М. и Г. Х., всички с посочен адрес в гр.

Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 44, ет. 1, ап. 5, за солидарно заплащане на следните суми: 61326,40 лв. (шестдесет и един хиляди триста двадесет и шест лева и четиридесет стотинки/ главница по договор за заем № 451-ВН03.06.2019 г.; 51211,40 лв. (петдесет и един хиляди двеста и единадесет лева и четиридесет стотинки) възнаградителна лихва за периода от 04.02.2021г. до 11.10.2023г., изчислена върху непогасената част от главницата по договора в размер на 61326,40 лева; 1978,23 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и двадесет и три стотинки) главница по договор за заем № 450-ВН31.05.2019 г.; 1651,94 лв. (хиляда шестстотин петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки) възнаградителна лихва за периода от 04.02.2021г. до 11.10.202 г., изчислена върху главница в размер на 1978,23 лева, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023г., до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът твърди в исковата молба, че с ответниците се намирали в облигационни отношения по силата два сключени договора за заем, а именно – договор за заем № 451-ВН-03.06.2019 г., по който бил предоставена на солидарно задължените ответници сума в размер на 77500,00 лева, както и договор за заем № 450-ВН-31.05.2019 г., по който бил отпусната сумата от 2500,00 лева. Сочи, че съгласно чл. 7.6. и чл. 7.7. от процесните договори за заем настоящите ответници декларирали, че поемат солидарна отговорност за всички задължения, произтичащи от договорите, а именно – задължения за главница, лихви, неустойки, обезщетения и др. на основание чл. 121 ЗЗД.

Излага, че с предявяването на исковата молба обявява задълженията по двата договора за заем за предсрочно изискуеми поради непогасяването им, на 4 основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като аргументира позицията си с посочена съдебна практика. Сочи, че ответниците следвало да изплащат ежемесечно заетите от тях суми по договор за заем № 450-ВН-31.05.2019 г. по погасителен план към договора в общ размер на месечната вноска на 2274,73 лева, образувана от главница и лихва върху нея, платима до трето число на месеца, като датата на първата вноска била 03.07.2019 г. Посочва разпоредбата на чл.

2.7. от договора, съгласно която при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни цялото вземане става предсрочно изискуемо.

Твърди, че ответниците погасили от главницата общо 16173,61 лева от общо отпуснатата сума от 77500,00 лева, като в исковата молба и уточняващите я молби са посочени изплатените месечни вноски за периода от 03.07.2019 г. до 03.02.2021 г. Сочи, че дължимата договорна лихва към датата на прекратяване на договора е 51211,40 лева, изчислена върху остатъчната главница при ГПР в размер на 25% фиксиран годишен лихвен процент. Поради това лихвата се претендира от 04.02.2021 г. до 11.10.2023 г. По втория договор за заем вх. № 450-ВН-31.05.2019 г. ищецът твърди, че е предоставена сумата от 2500,00 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 25%. Съгласно погасителен план, длъжникът следвало да заплаща ежемесечно вноска в размер на 73,38 лева до трето число на месеца, считано от 03.07.2019 г. Сочи, че длъжниците заплатили само първите 20 вноски, с които били погасени 521,78 лева от главницата и остатъчната такава е в размер на 1978,22 лева. В исковата молба и уточняващите я молби изчерпателно са представени разчети относно претенцията за възнаградителна лихва по втория договор за заем в размер на 1651,94 лева, считано от 04.02.2021 г. до 11.10.2023 г. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците М. Х., Л. М. и Г. Х., чрез адв. М. С., с която е изложено становище за недопустимост на предявените искове срещу В. Г., тъй като същият починал на 06.06.2023 г., като са представени съответните доказателства в тази насока – удостоверение за наследници с превод от арменски език /л. 112 и л. 113 от делото/. По отношение на останалите ответници се твърди в отговора, че не е налице солидарна отговорност, поета от който и да е от тях, с доводи за липса на изрично упълномощаване в тази насока съгласно съдържанието на пълномощно изх. № 121/31.05.2019 г., нот. заверка № 23, т. 1, квитанция № 3959030/31.05.2019 г. за удостоверяване на съдържание изх. № 122/31.05.2019 г. и изх. № 123/31.05.2019 г. за удостоверяване подписите на И. Р. – завеждащ консулска служба при посолството на Република България в гр. Ереван, Армения. Ответниците излагат, че отговорността на Л. М., Г. Х. и В. Г., като ипотекарни и солидарни длъжници е погасена, тъй като в шестмесечния срок от предсрочната изискуемост на всички дължими от заемополучателя суми по двата договора за заем, настъпила през месец април, 2021г., в който период ищецът не е предявил исковите си претенции, с аргументи, че ответниците не са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост. В отговора се навеждат 5 възражения за нищожност на уговорения лихвен процент по двата договора за заем в размер на 25%. Сочи се в отговора, че с уговорения лихвен процент са нарушени потребителските права на ответниците с оглед размера на лихвения процент. Излага се, че заемополучателката М. Х. е получила две суми по процесните договори, а именно – 77500,00 лева и 2500,00 лева, за които се твърди, че в голямата си част са погасени от длъжниците. В допълнение, ответниците излагат, че двата договора не съдържат всички реквизити, определени в ч. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и чл. 25, ал. 3 от ЗКНИМП, поради което обосновават твърдения за нищожността на процесните договори и дължимост от страна на ответниците единствено на получените от тях суми в размер на 77500,00 лева и 2500,00 лева, но не и лихви и други разходи.