Решение № 1360 от 02.08.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330201726 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030004141/13.05.2021г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Х. В. Д., ЕГН **********, с адрес:

***, са наложени административни наказания: глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДП; глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.100 ал.3 от ЗДП, на основание чл.179 ал.5 от ЗДП; глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП; глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139 ал.2 т.2 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП; глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139 ал.2 т.3 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП; глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.

Жалбоподателят Х. Д. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени НП като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

До съда е депозирана писмена молба-становище, по изложените, в която съображения се иска обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави се възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за 1 минималния размер на адвокатски възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява допустима. Съдът намира за необходимо да отбележи, че наказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН. За да намери приложение същата, следва върху НП да е посочено, че нарушителят не е могъл да бъде намерен, респ. че новият му адрес е неизвестен, като именно от деня на отбелязването постановлението се счита за връчено, след което започва да се брои предвиденият в чл.59 ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок за обжалване, в рамките на който, ако не е подадена жалба, то се счита за влязло в сила. Т.е. необходимо е не само нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Налице са кумулативно предвидени предпоставки, за да се прояви съставът на чл.58 ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че НП е редовно връчено, когато това не може да стане чрез личното му връчване на нарушителя. Ако тези предпоставки са налице се счита, че НП е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства в него.

Във връзка с връчване на обжалваното НП е изготвена докладна записка от 21.05.2021г., в която е посочено, че на адреса в ***, жалбоподателят не е бил открит, като по данни на съседи същият от няколко години не живее на адреса. От изисканата по делото справка за адресна регистрация на Х. Д. се установява, че поС.ният му и настоящ адрес, считано от 01.03.2013г., е именно горепосоченият. Т.е. не се установява същият да е променял адреса си, респ. новият му адрес да е неизвестен, поради което и в случая не са били налице кумулативно предвидените в чл.58 ал.2 от ЗАНН предпоставки, за да прояви действието си посочената разпоредба.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.04.2021г. в гр. Пловдив, на кръговото кръстовище – образувано от ул. „Иван Вазов“, бул. „Х. Ботев“ и бул. „Васил Априлов, св. С. Г. Т. и св.

М. Г. Б. – полицейски служители към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив спрели за проверка жалбоподателят Х. Д., управляващ л. а. „Субару Форестър“, с рег. № ***, тъй като бил без обезопасителен колан. За така установеното административно нарушение му бил съставен акт, след което жалбоподателят по свое усмотрение решил да последва полицейския автомобил до паркинга на Сектор „Пътна полиция“, находящ се на ул.

„Напредък“ № 2 и навлязъл след тях в него, въпреки че било забранено влизането. Поведението на жалбоподателя наложило около 20:45ч. да му бъде извършена повторна проверка от страна на полицейските служители.

Свидетел на случващото се на паркинга станал З. Николаев Г. - полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, който останал след работа в самата сграда и наблюдавал на около 6-7м. В хода на втората 2 проверка било установено, че жалбоподателят Х. Д. управлява процесното МПС като навлиза срещу знак „В1“, забраняващ влизането, разположен на входа на паркинга, както и че не е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло на автомобила стикер за валидна застраховка „Гражданска застраховка на автомобилистите“, движи се без светлоотразителен триъгълник, без аптечка, без пожарогасител, без светлоотразителна жилетка, като не носил и контролния талон към СУМПС.

За констатираното св. Т., на длъжност „мл. автоконтрольор“, съставил на място срещу жалбоподателя А. С. GA AKT № 395793/16.04.2021г. за седем отделни административни нарушения, както следва: на чл.6 т.1 от ЗДП, на чл.100 ал.3 от ЗДП, на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДП, на чл.139 ал.2 т.2 от ЗДП, на чл.139 ал.2 т.3 от ЗДП, на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДП, на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП. Изрично в акта било отбелязано, че Х. Д. пътува сам в автомобила.

Последният се запознал със съдържанието на А. и го подписал с възражения.

Въз основа на съставения А., било издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към делото писмени доказателства - А. С. GA AKT №

395793/16.04.2021г., справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, писмо на Община Пловдив, Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ с вх. № 52046/06.06.2023г., както и от гласните такива - показанията на св. С. Г. Т., св. М. Г. Б. и св. З. Николаев Г..

Св. Т. потвърждава авторството на А. и направените в него констатации. В показанията си св. Т., св. Б. и св. Г. излагат обстоятелства, които пряко са възприели в конкретното време и място, на което са присъствали, от първоначалната до последващата проверка, установените нарушения, извършени от жалбоподателя и поведението на последния, който по свое желание е решил да последва органите на реда до работното им място.

Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като непредубедени, непротиворечиви, логични, допълващи едни други, съответстващи на писмените доказателства, всички заедно, служещи за установяване на обективната истина.

В хода на съдебното заседание беше разпитан и св. Н. Х.в А., от чиито показания става ясно, че не си спомня за процесния случай, а и към 2021г. признава, че не е бил на работа към КАТ. Същият излага принципни положения за дежурствата и разпределяне на задачите в структурата. Съдът не кредитира тези показания дотолкова, доколкото макар и непредубедени, същите се определят като общи, извън предмета на делото и неслужещи за установяване на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По отношение на нарушението на чл.6 т.1 от ЗДП, визирано в пункт 1 от НП:

Нормата предвижда задължение за водачите на моторни превозни 3 средства да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Действително на процесната дата и място, жалбоподателят Х. Д., докато управлявал л. а.

„Субару Форестър“, с рег. № ***, въпреки че било забранено, навлязъл в паркинга на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив. В обстоятелствената част на А. и НП е описано, че конкретният пътен знак, с който следвало да се съобрази, бил „В1“ „Забранено е влизането на пътни превозни средства“. Същевременно, видно от наличното по делото писмо на Община Пловдив, Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ с вх. № 52046/06.06.2023г., на процесното място не се установяват данни за поставянето на пътен знак „В1“ от дата 16.04.2021г. до настоящия момент. На същото място следвало да има пътен знак „В2“ „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“.

Последното се потвърждава и от приложената по делото пътна схема. С оглед горното, доколкото дължимото поведение в нормата е именно съобразяване с конкретен пътен знак, който в случая се установява, че е „В2“, а не „В1“, съществено е било засегнато правото на защита на наказаното лице, поради което следва НП, в частта за нарушението по пункт 1, да бъде отменено.

По отношение на нарушението на чл.100 ал.3 от ЗДП, визирано в пункт 2 от НП:

По т.2 от НП жалбоподателя Х. Д. е санкциониран за нарушение на чл.100 ал.3 от ЗДП. Съдът намира, че деянието - така, както е описано в А. и в НП, е несъставомерно. При систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.100 ал.3 от ЗДП и на приложимата санкционна разпоредба на чл.179 ал.5 от ЗДП се установява, че за да е наказуемо деянието, следва да са налице кумулативно два елемента от фактическия състав: 1. моторното превозно средство да не е било спряно от движение и да не е залепен валиден стикер по указания в разпоредбата на чл.100 ал.3 от ЗДП начин и 2. водачът да не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.487 ал.1 от Кодекса за застраховането. В конкретния случай, както в А., така и в НП, е описан само първият елемент, а именно липсата на залепен на предното обзорно стъкло на автомобила стикер за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нито се твърди, а и по делото не се установява да е налице и вторият кумулативно изискуем елемент от фактическия състав, а именно водачът да не е носел валиден контролен талон за знака, издаден от Гаранционния фонд. Деянието ще е общественоопасно, когато водачът не е изпълнил нито едно от двете задължения, тъй като тогава е затруднено извършването на проверката.

Всъщност след извършена от съда служебна проверка в публичния общодостъпен регистър на Гаранционния фонд, се установява, че за процесното МПС към дата 16.04.2021г. въобще няма валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което е нарушение по ЗДП, но под съвсем друга правна квалификация, на която 4 съответства и по-строго наказание. Залепването на валидния стикер е изискване към този водач, който вече е платил задължителната застраховка.

Ето защо в тази част НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По отношение на нарушението на чл.101 ал.1 т.1 от ЗДП, визирано в пункт 7 от НП:

Както в А., така и в НП, от фактическа страна на дееца е вменено „непредставянето“ на контролен талон към СУМПС. Видно от текста на нормата съставомерната форма на изпълнителното деяние по нея е „неносенето“ на споменатия документ. В този смисъл може само да се предполага, че деецът не е представил документите, защото не ги е носил, но както е добре известно административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. За водача на МПС съществуват две самостоятелни задължения. Едното е да носи в себе си при управление на МПС – СУМПС, контролен талон и СРМПС, а другото е да ги представя при поискване на контролните органи. Съставомерно по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП е само „неносенето“ на тези документи. Всъщност, видно от приложената по делото справка, контролният талон е бил иззет с акт, като последният го замества в едномесечен срок и би било оправдано неносенето на талона в случая. В този смисъл е трябвало да се изследват по-подробно тези обстоятелства, преди да се ангажира отговорността на жалбоподателя. Ето защо НП следва да се отмени и в тази част.