Решение № 797 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседА.е на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100500091 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Лено“ АД, ЕИК 203217465, срещу решение № 3763/27.10.2025 г., постановено по ГД № 13761/2023 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника против ЕТ „Амбитус-Димитринка Щерева“, ЕИК 205107015, със седалище гр. Варна, искове за установяване съществуването на вземА.я, както следва: сумата от 7,491.90 евро - падежирала предсрочно изискуема главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5977 от 18.05.2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 22.12.2022 г., както и сумата от 1,120.88 евро по чл. 2.3, (а) и (b) - падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 – Погасителен план от 19.05.2022 г. до 18.11.2022 г. по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5977 от 21.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 7974/23.12.2022г. по ЧГД № 16825/2022 г. по описа на ВРС, на основА.е чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, по съображения, че договорът за кредит не е потребителски, тъй като е сключен с едноличен търговец. Под 3000 евро от предоставения заем е усвоен за покрИ.не на първоначални разходи – това са разходи, които лицето иска да погаси, за да може да започне своята търговска дейност. Почти 5000 евро (над 60%) от заема е отпуснат по посочена от лицето банкова сметка за оборотни средства. Съдът не е обследвал, а и по делото не са предоставени доказателства, за какви цели е реално разходвана посочената сума. При това положение няма как да се заключи, че заемът не е обслужвал търговската дейност на заемополучателя. Между стрА.те е действаща презумпцията по чл.

1

286, ал. 3 от ТЗ, която се потвърждава и от посочената в договора цел на кредита. В тежест на кредитополучателя е да установи чрез пълно обратно доказване, че сделката не е свързана по някакъв начин с търговската му дейност. Ответникът не е доказал, че е разходвал сумата за лични цели, поради което установената законова презумпция не е оборена. Твърденията му, почИ.щи на закрилата на потребителя и потребителското законодателство, се явяват неприложими и не следва да бъдат разглеждА. от съда.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззИ.емата страна, в който поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба. В договора за кредит не е посочено предназначението на заема – коя имено търговска дейност е кредитирана. Начислените от ищеца такси за административно и юридическо обслужване не представляват кредитиране на търговската дейност на ответника. Нито нотариалните удостоверявА.я, нито разходите за вписване на ипотека, са част от търговската дейност на длъжника.

Предоставените средства не са използвА. за осъществяване на търговска дейност, а за погасяване на лични задължения на физическото лице. ЕТ е създадено за целите на кредитора да заобиколи закона и да избегне защитата на потребителя. По делото липсват данни ответникът въобще да е развИ.л търговска дейност. По партидата в ТР липсват вписвА.я. Поддържат се изложените в първата инстанция възражения за неспазване на изисквА.ята за шрифт, във връзка с които ищецът не е ангажирал доказателства, поради което договорът се явява недействителен на това основА.е.

Постъпила е и частна жалба от „Лено“ АД, ЕИК 203217465, срещу определение № 4274/18.03.2026 г., постановено по ГД № 13761/2023 г. на ВРС, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с вх. № 12527/16.02.2026 г., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че хипотезата на серийност на делата и наличието на обилна и непротиворечИ. практика на ВКС и СЕС предполага по - нисък праг на адвокатското възнаграждение.

В отговора на частната жалба ответникът по нея изразява становище за правилност на обжалваното определение по съображения, че е постановено след конкретна преценка на фактическата и правна сложност на делото и на положения адвокатски труд. Обстоятелството, че определен тип спорове се срещат често в практиката, не води автоматично до извод за ниска сложност.

Присъденият размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен.

Проведени са четири заседА.я, изслушана е ССЕ. Процесуалният представител на насрещната страна е претендирал дори по - висок размер от присъдения.

В открито съдебно заседА.е никоя от стрА.те не се явява. Всяка от тях е подала молба, с която е изразено становище по съществото на спора.

Въззивникът поддържа подадените въззивна и частна жалби, а въззИ.емата поддържа подадените по тях отговори. Въззивникът моли да му бъдат присъдени разноски, както и прави възражение за прекомерност на претендирА.те от въззИ.емата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

От своя страна въззИ.емата също претендира присъждане на сторените разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирА. от насрещната страна.

2

Съдът съобрази следното:

Настоящият състав констатира, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка, като е посочено, че искът е отхвърлен и за претендираната падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение №1 - Погасителен план от 19.05.2022 г. до 18.11.2022 г. по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5977 от 21.09.2018 г., вместо правилното - от 18.05.2018 г.

Производството по ГД № 13761/2023г. по описа на ВРС е образувано по предявен иск от „Лено” АД, ЕИК 203217465, против ЕТ „Амбитус Димитринка Щерева“, ЕИК 205107015, за признаване за установено в отношенията между стрА.те, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответницата за сумите, както следва: сумата от 7,491.90 евро (седем хиляди четиристотин деветдесет и едно евро и деветдесет евроцента) - падежирала предсрочно изискуема главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5977 от 18.05.2018 г., както и сумата от 1,120.88 евро (хиляда сто и двадесет евро и осемдесет и осем евроцента) по чл. 2.3, (а) и (b) падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение №1 - Погасителен план от 19.05.2022 г. до 18.11.2022 г. по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5977 от 18.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 7974/23.12.2022 г. по ЧГД № 16825/2022 г. по описа на ВРС, на основА.е чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че между него, като заемодател, от една страна и ЕТ „Амбитус - Димитринка Щерева“, с ЕИК 205107015, като заемополучател и Д.

И. Щ., Н. А. Щ., като солидарни и ипотекарни длъжници, от друга страна, е сключен Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 5977 от 18.05.2018 год. с нотариална заверка на подписите и с главница на заема в размер 7,700.00 евро. Срокът за изплащане на заема, заедно с натрупаната договорна лихва, е 180 месеца. Договорът е обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №174, том 1, per. № 4264. дело № 174 от 2018 г., при Нотариус Борис Василев, per. №124 в регистъра на нотариалната камара, като ипотекирА.ят имот е предоставен като обезпечение на заемната сума.

Твърди, че към договора са сключени два анекса: Анекс № 1 от 22.06.2018 г. и Анекс № 2 от 08.08.2018 г. Твърди се, че съгласно чл. 2.1, б. (b) от Договор за Заем Бизнес кредит Клиентски № 5799 от 18.05.2018 год. и анексите към него уговорената главница на Заема, в размер на 7700 евро се отпуска на етапи. В първия етап се отпуска част от уговорения заем в размер на 686.30 евро, като посочената сума представлява сбор от посочените подолу разходи, които са за сметка на заемополучателя, свързА. със сключването на Договора за заем и учредяване на предвиденото в него обезпечение: 61.36 евро се превеждат по сметка на „Адванс Експертни Оценки“ ООД за извършване на експертна оценка на имуществото на заемополучателя; 59.69 евро се предоставят по сметка на нотариус за изплащане на разноските по нотариалното удостоверяване на подписа на стрА.те по договора, които разноски се удържат от уговорената заемна сума и са за сметка на заемополучателя; 156.30 евро към дата 25.05.2018 г. се предоставят по сметка на Община Варна; 154.26 евро към дата 25.05.2018 г. се предоставят на Община Варна с цел цялостно погасяване на задълженията на Д. И. Щ.; 128.36 3 евро към дата 25.05.2018 г. се предоставят на Община Варна с цел цялостно погасяване на задълженията на Н. А. Щ.; 126.33 евро към дата 25.05.2018 г. се предоставят на Община Варна с цел цялостно погасяване на задълженията на Н. А. Щ..

Изложено е, че във втори етап се извършва цялостно погасяване на задълженията на Д. И. Щ. към ТД на НАП - гр. Варна, на 455.97 лв.

(четиристотин петдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки).

Сочи, че в третия етап е уговорено цялостно погасяване на задълженията на Д. И. Щ. към ТД на НАП - гр. Варна, възлизащи към 25.06.2018г. на 99.68лв.

Твърди, че в четвъртия етап от усвояването се извършва цялостно погасяване на задълженията на Н. А. Щ., към ТД на НАП - гр. Варна, възлизащи на 20 лв.

Твърди, че в петия етап от усвояването се извършва цялостно погасяване на задълженията на Н. А. Щ. по ИД № 20177160400087 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, peг. № 716, район на действие ВОС, с взискател по изпълнителното дело Община Варна - Дирекция местни данъци и такси, които задължения към дата 20.06.2018г. възлизат на сумата от общо 2273.30 лв.

Излага, че в шестия и седмия етап заемодателят удържа суми по 194.79 евро, които покрИ.т първата и втората вноска по заема с падеж 18.06.2018 г. и 18.07.2018 г. съгласно погасителния план.

Заявява, че стрА.те са се съгласили заемът да се усвоява поетапно по горепосочения ред, като заемополучателят се е съгласил от заема да се приспадат следните суми, които представляват такси, разходи и разноски, свързА. с договора: нотариална такса за учредяване на договорна ипотека: 279 лв.; такса проучване и изготвяне на документи за кредит: 468.86 лв.; нотариална такса за заверка на Анекс №2 от 08.08.2018 г. - 36.00лв., или общо 783.86лв., представляващи 400.78 евро, които ще бъдат приспаднати от заема при усвояването му.

Посочва, че стрА.те са уговорили, че след предоставяне на сумите по описА.те по - горе етапи и учредяване на първа по ред договорна ипотека, заемодателят отпуска останалата сума от заема в размер на 9,305.45 лв. по посочена в Договора за заем сметка на заемополучателя за оборотни средства.

Заявява, че заемодателят е изпълнил изцяло, точно и добросъвестно задълженията си по договора, като е отпуснал заемната сума в срок, съобразно горепосочените етапи и съгласно уговорения за това начин. Твърди, че след сключване на договора по посочената в същия сметка на заемодателя не са постъпили пълни плащА.я по падежиралите вноски, поради което заявява, че упражнява правото си по чл. 5.2., б. „а“ от договора да обяви заема за предсрочно изискуем. Твърди, че е връчена надлежно покана и са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита.

Моли да бъде уважен предявеният иск и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Потвърждава, че между стрА.те действително е сключен процесният договор, но счита, че приложение следва да намерят разпоредбите за защита на потребителите, доколкото договорът има такъв характер. Намира, 4 че същият е недействителен, тъй като противоречи на императивни разпоредби, предвидени в закона.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на стрА.те, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между стрА.те е безспорно обстоятелството, че на 18.05.2018 г. „Лено“ АД, вписано като финансова институция в регистъра по чл. 3а ЗКИ, в качеството на заемодател, от една страна и ЕТ „Амбитус – Димитринка Щерева“, като заемополучател, Д. И. Щ. и Н. А. Щ., като солидарни и ипотекарни длъжници, от друга страна, са сключили Договор за Заем Бизнес кредит – клиентски номер 5977, с нотариална заверка на подписите.