Решение № 2694 от 25.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2694 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501172 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20199222 от 15.10.2021 г. по гр. д. № 17191/2020 г. Софийският районен съд е осъдил „ЗАД Д.Б. Ж. и З.” АД да заплати на „Д.З.” АД на основание чл. 411 от КЗ и чл.

86 от ЗЗД сумата 9722,01 лв., представляваща регресно вземане за неизплатена част от застрахователно обезщетение и разноски за определянето му по имуществена застраховка „Каско” по преписка № 201518983 за вреди на автобус „Форд Транзит” с рег. № ****, причинени при ПТП, настъпило на 21.06.2019 г. вследствие виновно, противоправно поведение на водач на л.а. „Мерцедес Ц 240” с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 12.05.2020 г. до окончателното й изплащане, и сумата 383,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.12.2019 г. до 11.05.2020 г..Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 708 лв. С определение по чл. 248 от ГПК от 15.12.2021 г. ответникът е осъден да заплати на ищеца допълнително 160 лв. за разноски за депозит за експертиза.

Решението е обжалвано от ответника „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.” АД като неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага се възражение, е съдът не е отчел приноса за настъпване на пътнотранспортното произшествие на водача, управлявал застрахования при ищцовото дружество 1 автомобил. Жалбоподателят счита, че по делото е доказано, че застрахованият по „Каско” водач с поведението си е допринесъл за настъпване на ПТП, като е нарушил императивните разпоредби на чл. 23, чл. 42, ал.1, т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП. Поддържа се, че по делото не е доказан един от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправност на деянието. В тази връзка изтъква, че противоправното поведение на водача Д.А.Д. не се доказва от представения протокол за ПТП с пострадали лица № 1170/21.06.2019 г., тъй като този протокол в частта му „Обстоятелства и причини за ПТП” не се ползва с материална доказателствена сила относно това обстоятелство и механизма на ПТП. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявения иск, евентуално се намали размера на дължимото обезщетение.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва възивната жалба.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Д.З.” АД е предявило срещу „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.” АД искове за заплащане на следните суми /след допуснато увеличение на размера им/: сумата 9722,01 лв., представляваща незаплатената част от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по преписка № 210518983, ведно направените разноски по определянето му и разходите за репатриране на автомобила; и сумата 383,48 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.12.2019 г. до предявяване на иска на 11.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 21.06.2019 г. на път І-9 в посока от гр. Варна към гр. Бургас е реализирано ПТП между л.а. „Мерцедес Ц 240” с рег. № ****, собственост на А.А.Х., управляван от Д.А.Д., и автобус „Форд Транзит” с рег. № ****, собственост на „Т Х.” ЕООД, управляван от С.Р.Х.. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л.а. „Мерцедес” – Д.А.Д., който започнал изпреварване на намиращо се пред него МПС без да се съобрази с това, че автобус „Форд Транзит” вече е започнал изпреварване на л.а.

„Мерцедес”, в резултат на което е настъпило ПТП-то. Твърди се, че в резултат на това ПТП на застрахования при ищеца по застраховка „Каско” с полица № 0312190146008201 автобус „Форд Транзит” са нанесени материални щети. За описаното ПТП бил съставен Констативен протокол с пострадали лица № 1170/21.06.2019 г. от длъжностно лице от ОДМВР.

Гражданската отговорност на водача на л.а. „Мерцедес” била застрахована в ответното дружество.

След настъпилото ПТП увреденият автомобил не можел да си движи на собствен ход и му била оказана пътна помощ от „Д.Т.” ЕООД, за което собственикът на автомобила изплатил на това дружество сумата 568,80 лв. На основание сключената застраховка „Каско” за автобус „Форд Транзит” пред ищцовото дружество постъпило искане за заплащане на застрахователно обезщетение за възстановяване на щетите по него, по което искане била образувана ликвидационна преписка № 210518983. След извършени огледи на увредения автомобил били изготвени опис-заключения на щетите, въз основа на което била изготвена експертна оценка на разходите за възстановяване на тези щети, възлизаща на 2 сумата 19535,84 лв. Тъй като размерът на ремонта съгласно изготвената експертна оценка надхвърлял 70% от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, щетата по преписката била квалифицирана като „икономически тотал”, поради което за възстановяване на вредите било определено обезщетение в размер на 18969,81 лв., представляващо 70% от действителната стойност на автомобила. Били одобрени и разходи за репатриране на същия в размер на 474 лв. Ищецът твърди, че на 09.10.2019 г. изплатил на собственика на увредения автомобил сумата 19443,81 лв., представляваща сбор от определеното застрахователно обезщетение по преписката за възстановяване на увредения автобус и определените разходи за пътна помощ. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ответника – застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на л.а. „Мерцедес”, на основание чл. 411 от КЗ. Ищецът предявил претенцията си срещу ответника за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 19443,81 лв. и 15 лв. за разноски за определянето му, като му изпратил регресна покана за заплащана на тази сума, получена от последния на 20.11.2019 г. Твърди се, че по така предявената претенция ответникът заплатил на ищеца сумата 9736,80 лв. Остатъкът от претендирата сума по щетата в размер на 9722,01 лв. не била заплатена от ответника към момента на предявяване на иска.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер.

Ответникът твърди, че отговорността му се съизмерява със сумата 9736,80 лв., представляваща размера на застрахователното обезщетение и обичайните разноски за определянето му – с оглед наличието на съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил, която сума била изплатена извънсъдебно на ищеца.

Твърди, че водачът на увреденото МПС е нарушил разпоредбите на ЗДвП, а именно чл. 23 и чл. 42, ал.1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 1,2 и 3, като същият преди да подаде сигнал, не се е убедил, че движещото се пред него МПС не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, по време на изпреварване не е осигурил достатъчна дистанция между своето и изпреварваното МПС и се е движел с превишена скорост, с което си поведение е допринесъл за реализиране на ПТП. Ответникът оспорва констатациите на органите на МВР, отразени в представения протокол за ПТП с пострадали лица от 21.06.2019 г. в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”. Поддържа, че в тази си част протоколът няма характер на официален удостоверителен документ и не се ползва с материална доказателствена сила.

Сочи, че липсват други обективни доказателства за механизма на ПТП и отговорността за настъпването му. Счита, че размерът на иска е прекомерно завишен и не съответства на действителната стойност на средните пазарни цени на процесния автомобил.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД регресно вземане на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска

3 отговорност” на причинителя на вредата за платеното обезщетение на увреденото лице, ведно с мораторна лихва върху платеното обезщетение.

Съгласно чл. 411, ал. 1 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

За да бъде уважен предявения иск по чл. 411 от КЗ срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, ищецът следва да докаже наличието на следните предпоставки: 1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увредения; 2) валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника за управлявания от виновния водач автомобил; 3) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; 4) плащане от ищеца - застраховател в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди. Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е вторично, функционално обусловено от задължението на застрахования да обезщети вредите на увреденото лице, т.е. застрахователят дължи обезщетение само доколкото застрахованият има задължение към претърпялото вреди лице за обезщетяване на тези вреди.

В случая не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца и собственика на автобус „Форд Транзит” е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, с период на действие на договора от 12.05.2019 г. до 11.05.2020 г., а между ответника и собственика на л.а. „Мерцедес Ц 240” е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, действащ към датата на процесното ПТП.

Не е спорно също, че на 21.06.2019 г. на път І-9 от гр. Варна към гр. Бургас е настъпило ПТП между посочените пътни превозни средства. Спорен по делото е въпросът за механизма и причините за настъпване на ПТП и наличието на противоправно поведение на застрахования при ответника водач.

Механизмът на настъпване на произшествието, причините за това и поведението на двамата водачи се установяват от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1170/21.06.2019 г., показанията на двамата водачи Д. Д. и Ст. Х. и заключението на САТЕ. От тях се установява настъпването на ПТП по начина, описан в исковата молба, а именно: на 21.06.2019 г. при движение на л.а. „Мерцедес Ц 240” с рег. № **** по републикански път І-9 в посока от гр.

Варна към гр. Бургас, в района на 138 км., водачът на този автомобил предприема маневра 4 изпреварване, като не пропуска изпреварващия го в същия момент автобус „Форд Транзит” с рег. № **** и реализира ПТП с него, вследствие на което двата автомобила излизат в ляво от пътя и се удрят в крайпътните мантинела и дърво.

Ответникът е оспорил доказателтвената стойност на представения протокол за ПТП в частта му относно отразените в него механизъм и причини за настъпване на произшествието с възражение, че в тази му част протоколът няма характер на официален удостоверителен документ и не се ползва с материална доказателствена сила. Във въззивната жалба се поддържат направените възражения срещу протокола за ПТП.