Решение № 75 от 26.02.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Търговище, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря С. С. П. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20243530101520 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, чл. 86,ал.1 от ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК.

Ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”България ”, № 81В, ап.3, представлявано от Х. М. и П. В., действащи чрез юрисконсулт Е. Ц. твърди в исковата си молба, че между „Стик кредит“ АД ЕИК 175330437 и ответника А.

С. А., ЕГН ********** от с.****, общ.********,ул.********** бил сключен договор за кредит № 568958 / 13.09.2019 г., сключен от разстояние за сумата от 800лв., която настоящият ответник е следвало да върне на една месечна вноска от 1040лв. в срок до 13.10.2019г., но длъжникът не изпълнил задължението си да я заплати и с договор за цесия от 22.03.2024г. кредиторът прехвърлил вземанията си по договора за кредит на настоящия ищец, като в тази връзка ищецът моли исковата молба да се счита уведомление за цесията до длъжника. Сочи, че за посочената сума в размер на 800лв. главница, ведно със законната лихва от 10.10.2024г. до изплащане на задължението ищецът се снабдил със заповед чл. 410 от ГПК № 673/14.10.2024г. по ч.гр.д. № 1

1404/2024г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск; претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, претендират се разноски.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответника не е постъпил. Постъпил е такъв от адв.Р. Р.-ТАК, процесуален представител на ответника, но същият е депозиран на 17.12.2024г., поради което съдът е счел същия за просрочен. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника адв.Р. Р.-ТАК излага становище за съобразяване с извършени две плащания от ответника съотв. на сума от 100лв. и сума от 300лв., за което е представил доказателства по делото.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото договор за кредит № 568958 / 13.09.2019 г., сключен от разстояние между „Стик кредит“ АД ЕИК 175330437 и ответника А. С. А., ЕГН ********** от с.******, общ.*******,ул.********, ведно с приложенията към него, вкл. СЕФ, ОУ и погасителен план се установява, че страните са договорили отпускането на кредит в размер на 800лв. за срок от един месец с една погасителна вноска в размер на 824лв.(главница и лихва), респ. в размер на 1040лв. в хипотезата по чл. 20 от договора, включваща неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 216лв. при ГЛП 36% и ГПР 42,58% с падеж на 13.10.2019г., а от платежно нареждане за кредитен превод от 13.09.2019г. се установява, че кредиторът „Стик кредит“ АД ЕИК 175330437 е превел на ответника сумата от 800лв. От Договор за цесия от 22.03.2024г. сключен между „Стик кредит“ АД ЕИК 175330437 и ищеца е видно, че кредиторът е прехвърлил на настоящия ищец свои вземания, индивидуализирани в Приложение към договора, към който е приложено и уведомление до длъжника за извършената цесия, но посоченото Приложение № 1 към договора за цесия не е представено по делото и не може да се направи извод дали и вземането срещу настоящия ответник е включено в този договор.

От разписка за изпращане на пари в брой от 14.01.2021г. изд. от „ИзиПей“ се 2 установява, че ответникът е изпратил сумата от 300лв. на лицето М. В. И., но не е ясно какво общо има това лице с кредитора, респ. с ищеца, а от квитанция от 25.09.2020г., изд. от „Стик Кредит“ АД се установява, че ответникът е изплатил сумата от 100лв. От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1404/2024г. по описа на РСТ се установява, че в полза на настоящия ищец и против настоящия ответник е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК№ 673/14.10.2024г. за сумата от 800лв. главница, ведно със законната лихва от 10.10.2024г. до изплащане на вземането, както и за разноски в размер на 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, която е оспорена от длъжника, обуславящо правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е обоснован с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заплащане на дължимите суми, като ищецът твърди, че същите са му цедирани от кредитора с договор за цесия 22.03.2024г. Видно от съдържанието на договора за кредит № 568958 / 13.09.2019 г., сключен от разстояние между „Стик кредит“ АД ЕИК 175330437 и ответника А. С. А., ЕГН ********** от с.******, общ.***** , ул.*****, съдът приема, че към него са приложими както регламентацията Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, така и регламентацията по ЗПФУР. Според чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).В случая ищецът твърди, че комуникацията между страните е осъществена чрез електронната му страница, на която ответникът е подал искане за получаване на кредит, предоставена му е била необходимата информация и същият се е съгласил да получи заем. За този тип кредити, освен изискванията по ЗПФУР се прилагат и общите изисквания на ЗПК, според чл. 10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител, който в случая представлява електронен документ. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за 3 спазена, ако е съставен електронен документ. Според съдебната практика, обективирана в Решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012 г., IV г. о., електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.

13 ал. 1 ЗЕДЕП(ЗЕДЕУУ) - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.

293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В настоящия случай, страните не спорят относно валидното сключване на договора от разстояние, както и относно това, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора, а именно да предостави на длъжника договорената сума, получена от последния. Възражението на ответника е за това, че е изплатил сума от общо 400лв. по кредита, но от доказателствата по делото съдът приема за установено, че ответникът е изплатил само сума от 100лв., доколкото другата сума от 300лв. е платена на трето за правоотношението лице.

На следващо място, видно от представените от ищеца писмени доказателства, към приложения договор за цесия липсва Приложение№ 1, съдържащо цедираните вземания, това Приложение № 1 липсва и в доказателствата, приложени по ч.гр.д.№ 1404/2024г. по описа на РСТ, приложено към настоящото дело, поради което твърдението на ищцовата страна, че и вземането срещу ответника е било включено в договора за цесия е останало недоказано от ищеца, водещо до извод, че ищецът не е установил по пътя на главното пряко доказване качеството на цесионер, респ. кредитор на посоченото вземане, обстоятелство, обуславящо неоснователността на 4 предявения установителен иск за съществуване на вземане в размер на 800лв., ведно със законната лихва от 10.10.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед чл. 410 от ГПК № 673/14.10.2024г. по ч.гр.д. № 1404/2024г. по описа на РСТ и неговото отхвърляне, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, чл. 86,ал.1 от ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК.

По разноските: С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда да се произнесе по разноските в заповедното и в исковото производство, съдът приема, че ответникът има право на разноски, но доколкото ответникът не е претендирал разноски, такива не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК

203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”България ”, № 81В,ап.3, представлявано от Х. М. и П. В., действащи чрез юрисконсулт Е. Ц. против А. С. А., ЕГН ********** от с.********, общ.*******,ул.**********, установителен иск за съществуване на вземане в размер на 800лв., ведно със законната лихва от 10.10.2024г. до изплащане на вземането, по договор за кредит № 568958 / 13.09.2019 г., сключен от разстояние между „Стик кредит“ АД ЕИК 175330437 и ответника А. С. А., задължението по който да е цедирано на ищеца, за която сума е издадена заповед чл. 410 от ГПК № 673/14.10.2024г. по ч.гр.д. № 1404/2024г. по описа на РСТ, като неоснователен, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, чл.

86,ал.1 от ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5