Определение № 2235 от 21.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2235 гр. Пловдив, 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501716 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредисимо „ ЕАД, ЕИК 175330437 и по частна жалба на „ Ай Тръст „ ЕООД, ЕИК 203508899 срещу Определение № 5 733 от 11.05.2026 г. по гр.д. № 156/2025 г. по описа на РС-Пловдив, с което е допълнено на основание чл. 248 ал.

1 от ГПК постановеното по първоинстанционното дело Решение № 1 141/13.03.2026 г., като частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на адвокат Д. В. М. възнаграждения по чл.

38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размери от по 246 евро с ДДС.

В жалбите се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение с доводи за прекомерност на така присъдените адвокатски възнаграждения с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и се иска тяхното намаляване до размери от 122,71 евро - всяко.

Ответникът по частните жалби адв. Д. М., е депозирал отговор за тяхната неоснователност.

Съдът установи следното:

Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

Разгледани по същество са неоснователни.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно субективно съединени искове с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, предявени от З. Л. М. срещу дружествата за осъждането им да й заплатят / върнат / недължимо платени им от нея суми, ведно със законната лихва по сключени с тях недействителни облигации - договор за кредит с Кредисимо ЕАД и договор за поръчителство с Ай Тръст „ ЕООД, обезпечаващ договора за кредит. Претенциите са в размери съответно 363, 53 евро и 1 389, 69 евро и са уважени изцяло с постановеното по делото решение – влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищцата по делото е адвокат Д. В. М., като оказаната от него правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

По искане на адвокат М. решението е допълнено на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК с Определението № 5 733 от 11.05.2026 г. – предмет на настоящата въззивна проверка, като са му присъдени възнаграждения по чл. 38 ал. 2 от ЗА за всеки от исковете, които 1 възнаграждения съдът е определил в размери от по 246 евро с ДДС за всеки иск.

Както се каза по горе, така постановеното определение се обжалва само досежно размерите на тези възнаграждения с искане за тяхното намаляване като прекомерни по см. на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Съдът намира възраженията за прекомерност за неоснователни.

Действително, с оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение на ищцата, Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не е обвързваща за съда и третите лица - с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, като при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, респ. по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдено адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Трайната съдебна практика приема, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Ето защо, макар конкретното дело в случая да е с ниска фактическа и правна сложност и с не висок материален интерес – кумулативно, то тези критерии са изцяло съобразени от районния съд при определяне на адвокатските възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размерите им от по 246 евро с ДДС.

Настоящият съд и състав намира тези размери за съответни на казаните критерии и като така разумни и справедливи, в която насока съобразява и че адвокатският труд е високо квалифициран.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частните жалби на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 и на „ Ай Тръст „ ЕООД, ЕИК 203508899 срещу Определение № 5 733 от 11.05.2026 г. по гр.д. № 156/2025 г. по описа на РС-Пловдив.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2