Определение № 916 от 22.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 916 гр. Благоевград, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200500805 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 05858/12.04.2024 г., подадена от С. Д. П., с адрес в гр.Т, ул. „Г. С. Р“ № 7, ет. 2, обл. Ловеч, Д. Д.

П., от гр. Г Д, ул. „Ц“ № 29 и Г. Д. Ш., с адрес в гр. Г Д, ул. „Н“ №14, против извършен въвод във владение на недвижим имот на 28.03.2024 г. по изп. д. № 1576/2012 г. по описа на ЧСИ Ш Д. В жалбата се изтъкват доводи срещу законосъобразността на извършения въвод във владение от страна на съдебния изпълнител по отношение на недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж с идентификатор ..., със застроена площ от 130 кв.м., част от двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ с пл. № 461 от квартал 181 по плана на град Г Д, действащ от 1992 г. Посочва се, че в протокола за извършения въвод не било отразено присъствието на Д. П., а съответно С. П. не била уведомена за предстоящото действие на съдебния изпълнител по въвеждане във владение на купувача от публичната продан. Твърди се, че е допуснато процесуално нарушение от страна на съдебния изпълнител при призоваването на Г. Ш..

Акцентира се, че е налице нередовно призоваване на длъжниците по изпълнението при извършване на описа на недвижимия имот и осъществения въвод, поради което се иска отмяна на така извършеното действие на съдебния изпълнител, обективирано в протокол за въвод във владение по изпълнително дело № 1576/2012 г. В представено становище от страна на съдебния изпълнител по реда на чл. 463, ал. 3 ГПК се проследяват в хронологичен порядък извършените в производството изпълнителни действия, като се 1 оспорват като банкетни възраженията на жалбоподателите за допуснати нарушения на техните процесуални права, свързА. с надлежното призоваване по изпълнителното дело, тъй като съдебният изпълнител изпълнил всички правила за изпращане и връчване на съобщенията и призовките по реда, определен в ГПК, за което в кориците на изпълнителното производство се съдържали разписки за връчване и известия за доставяне. Посочва се още, че жалбата срещу самия въвод като изпълнително действие е недопустима, тъй като насрочването, съответно извършването на самия въвод във владение на имота, по отношение на който се провежда принудително изпълнение, не е сред действията и актовете на ЧСИ, посочени в чл. 435, ал. 2 ГПК, като жалбоподателите не притежавали качеството на трети за изпълнението лица.

Процесният въвод представлявал законна последица от влязло в сила постановление за възлагане на имота в полза на обявения от ЧСИ купувач, поради което не попадал под хипотезите на чл. 521 и сл. от ГПК. С тези аргументи се предлага жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбата и данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 1576/2012 г. по описа на ЧСИ Ш Д е инициирано по молба на взискателя “О” ЕООД, ЕИК: 201058040 с приложен изпълнителен лист, издаден срещу длъжника Г. Д. Ш., ЕГН: **********, като с този изпълнителен титул е разпоредено на последния да заплати на кредитора “Б” АД (взискателят се легитимира пред съдебния изпълнител с договор за покупко-продажба на процесното вземане от 25.01.2012 г., сключен с “Б” АД и придаващ му качеството на цесионер) парични суми, представляващи неизплатени парични задължениs (главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси) по договор за банков ипотечен кредит, сключен на 11.09.2006 г. За обезпечаване на вземането по договора за кредит Г. Ш., в качеството му на кредитополучател, както и М Д.а П., като ипотекарен длъжник, учредили в полза на заемодателя договорна ипотека върху съсобствения им недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ - парцел VIII, пл. № 462 от кв. 181 по действащия план на град Г Д, утвърден със заповед № 32 от 1992 г. на кмета на Община Г Д, с адрес на имота в град Г Д, ул. “Н’ № 14. В 2 хода на производството е констатирано, че М П. е починала, поради което като стрА. по делото били конституирА. нейните наследници - Д. П. и С. П.

(дъщери), сега жалбоподатели. След общо шест неуспешно приключили процедури по извършване на публична продан на ипотекирА.я недвижим имот, на 11.10.2021 г. било издадено постановление за неговото възлагане в полза на единствено явилия се купувач И. Ч.. Постановлението било обжалвано от страна на длъжниците Д. и С. П (жалбата на Г. Ш. била върната като нередовна от страна на ЧСИ), като с Решение № 503 от 25.08.2022 г. по в. гр. д. № 280 по описа за 2022 г. на ОС - Благоевград жалбата им била отхвърлена. С протокол за въвод във владение от 28.03.2024 г. недвижимият имот бил предаден във фактическа власт на купувача И. Ч..

Въз основа на тези фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в установения срок и отговаря на изисквА.ята за редовност по чл. 436, ал. 4 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на преписи от жалбата по чл. 436, ал. 2 ГПК. Същата обаче е процесуално недопустима, като аргументите за това са следните:

В случая от страна на жалбоподателите се обжалва действие на съдебния изпълнител по въвеждане във владение на купувач от проведена публична продан и въз основа на влязло в сила постановление за възлагане (чл. 498, ал. 1 ГПК). Както е разяснено в практиката на ВКС (Определение № 110 от 12.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1194/2018 г., ГК, II ГО) по своя правен характер постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основА.е и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. То е различно от изпълнителното основА.е, въз основа на което е образувано изпълнителното производство, в течение на което е извършена публичната продан. Затова и съдебният изпълнител е овластен да проведе въвода по чл. 498, ал. 1 ГПК срещу всяко намерено във възложения имот лице (включително действителния собственик), без да е обвързан от субективни предели на издаден изпълнителен лист - за разлика от въвода, провеждан по реда на чл. 522 ГПК.

Съгласно чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК намереното във възложения имот лице може да се брА. само с иск за собственост, не и по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител или чрез искане по чл. 524 във връзка с чл.

3

523, ал. 2 ГПК, защото постановлението за възлагане на недвижим имот не представлява „изпълнявано решение” по смисъла на чл. 523, ал. 1 ГПК. В същото време не се твърди от жалбоподателите, а и не се установява от доказателствата последните да имат качеството на наемодатели или арендатори, вписали своите договори преди наложената първа възбрана върху имота, като по аргумент от противното при тълкуване разпоредбата на чл.

498, ал. 3 ГПК следва извода, че само срещу тези лица съдебният изпълнител не може да проведе въвод. В случая не може да бъде прието, че е налице и процесуалният ред за обжалване, предвиден в разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т.

3 ГПК, доколкото в жалбата са наведени доводи за ненадлежно уведомяване за извършения въвод. В предметния обхват на тази разпоредба не се включва въводът на купувач от публична продан във владение, каквато е настоящата хипотеза, като тази разпоредба касае единствено изпълнението на непарични вземА.я, конкретно принудително отнемане на присъдени движими вещи или въвод във владение на присъден със съдебно решение недвижим имот, какъвто процесният случай не е, тъй като казусът касае принудително изпълнение на парично вземане (в този смисъл и Определение № 1635 от 21.06.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1365/2021 г. на Апелативен съд - София).

Само в допълнение следва да бъде отбелязано, че правото да обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК е предоставено само на третото лице, което е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението, по който се изпълнява (така и т. 1 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3 от 2015 г. на ВКС). Ето защо тази защита е предвидена при извършен въвод във владение, който се осланя тъкмо на осъдително съдебно решение и издаден във връзка с него изпълнителен титул за предаване на определен недвижим имот от длъжника на взискателя, а както се посочи и по-горе постановлението за възлагане на недвижим имот не представлява такова изпълнително основА.е.

Предвид гореизложеното и доколкото съществуването на правото на обжалване е абсолютна положителна процесуална предпоставка, то настоящата жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството образувано по повод на нея прекратено.

Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав на основА.е чл. 437, ал. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. 05858/12.04.2024 г., подадена от С. Д. П., ЕГН: **********, с адрес в град Т, ул. “Г. С. Р” № 7, ет. 2, Д. Д. П., ЕГН: **********, с адрес в град Г Д, ул. “Ц” № 29 и Г. Д. Ш., ЕГН:

**********, с адрес в град Г Д, ул. “Н” № 14, срещу извършен на 28.03.2024 г. по изпълнително дело № 1576/2012 г., по описа на ЧСИ Ш Д, въвод във владение на недвижим имот с идентификатор ... и адрес на имота в град Г Д, ул. “Н” № 14, с площ от 130 кв.м., като ПРЕКРАТЯВА настоящото производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на стрА.те пред Апелативен съд - София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5