Решение № 10650 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10650 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110143591 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и с ГПК.

Образувано е по искова молба от Д. К., с документ за продължително пребиваване № .........., изд. от МВР на 18.03.2022 г., валиден до 15.03.2027 г., с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Д 70, вх. Б, ет. 1, ап. 25, чрез адв. В. И. Ж., член на САК, със съдебен адрес: град София, ул. „Г.С. Раковски №145, против "БП" ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. СГ, бул. Акад. СМ № 1, бл. 31, представлявано от ЗА, чрез гл.юрк. РМ, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване в отношенията между страните неистинност (неавтентичност) на положения подпис върху обратна пощенска разписка за препоръчана поща №RA95950, с уникален номер ................., издадена от "БП" ЕАД, ЕИК .......

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2022 г. от Италия, MILANO Р. BORROMEO C.S.I. е изпратена пратка до Д. К., ищеца по делото, чрез "БП" ЕАД, ответник по делото, с уникален номер .................. Движението на пратката на българска територия можело да бъде установено от официалния електронен сайт на

"БП"

ЕАД https://www.bgpost.bg/interconnect" . От там било видно, че на 28.12.2022 г. пратката била доставена на територията на Република България и са извършени 3 неуспешни опита за връчване на процесната пратка в период от 2 седмици, след което, съобразно системата на ответника, пратката се водела връчена. Твърди, че според ответното дружество пратката била връчена на 14 януари 2023 г. на ищеца. В последствие се установило, че препоръчаното писмо съдържало данъчна документация с № TK501F203781/2022, издадена от Агенцията по приходите, Контролен офис - Териториална дирекция 2, Рим, Италия, като според 1 италианските данъчни власти, всички документи са получени лично от ищеца, което се удостоверява с положения от него подпис върху обратната разписка.

Ищецът твърди, че тази пратка никога не е получавана от него, а положеният подпис не е негов. Този факт бил установен при получаване на комплект други документи, сред които и обратната разписка. Счита, че разписката от препоръчана поща № RA95950 представлява неистински документ с невярно съдържание и подправен подпис. Сочи, че на твърдяната дата изобщо не се е намирал на територията на Република България, а по това време пребивавал на територията на Република Германия за коледните празници. Сочи, че процесната разписка е неверен документ в частта й, в която е отбелязано, че му е връчена лично и че положеният подпис върху нея е негов.

Ищецът твърди, че има значителен правен интерес от воденето на настоящото производство, тъй като в процесната пратка, която формално се води за получена лично от него, съдържала чувствителна данъчна информация и официални документи. В момента на твърдяното получаване обаче ищецът не се е намирал на територията на Република България. При последващото й връчване от италианските данъчни органи, ищецът установил, че според наличните документи пратката се води за получена на територията на България. Съгласно италианското законодателство, връчването на данъчни документи пораждало презумпция за надлежно уведомяване на адресата и поставяло началото на преклузивни срокове за подаване на допълнителни документи или обжалване на предприетите административни действия. Сочи, че тъй като не е бил надлежно уведомен по смисъла на приложимите правни норми, започването на тези срокове е неправомерно, което пряко накърнявало неговите процесуални и материални права. Именно поради това за него бил налице правен интерес от установяването на неистинността на документа, удостоверяващ получаването на пратката в България. Вследствие на вписаното в процесния документ обстоятелство за получаване на пратката в България, за ищеца неправомерно са започнали да текат преклузивните срокове по италианското законодателство. Това е довело и продължавало да води до неблагоприятни последици, а именно: ограничаване на правото на защита, тъй като бил поставен в положение, при което не може да упражни ефективно правото си на възражения и обжалване срещу данъчните актове; риск от влизане в сила на неблагоприятни административни актове, поради фиктивното уведомяване, тъй като административните производства в Италия могат да приключат без реално участие на ищеца; възможност за налагане на санкции и принудително изпълнение, тъй като с изтичането на преклузивните срокове срещу ищеца можело да бъдат издадени изпълнителни титули, налагане на запори и възбрани върху имуществото му; накърняване на личната и професионалната репутация на ищеца, тъй като чрез неправомерното отразяване на получаването на пратката можело да бъде използвано за обосноваване на недобросъвестност от страна на ищеца в други производства.

Счита, че съществува фалшификация на подписа му върху обратната пощенска разписка на препоръчаното писмо ................. като доказателство за доставка на данъчното постановление - № TK501F203781/2022, издадено от Агенцията по приходите, Дирекция 2

Рим 1. Автентичността на обратната разписка се оспорва и пред Италианския съд. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законовия срок. Оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че съгласно т. 12 от утвърден от Главния изпълнителен директор на „БП“ ЕАД, Списък на записите по качество от 13.02.2015 г., съгласно който дружеството поддържало Книга за доставяне на препоръчани пратки и Bulpost/EMS пратки, с период за съхранение от 12 месеца. Сочи, че с оглед на това, че според представеното от ищеца доказателство № 1 процесната пратка с уникален номер ................. е с дата на доставяне 14.01.2023 г., въпросният срок бил изтекъл и съответно за „БП“ ЕАД било отпаднало задължението за съхраняване в оригинал на обратната пощенска разписка.

Позовава се на чл. 43, буква „а“ от Общи условия на Договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „БП’' ЕАД, съгласно който „доставянето на препоръчани пощенски пратки, пощенски колети и парични преводи се извършва лично на получателите или на упълномощени от тях лица срещу подпис. Получателят/упълномощеното лице се легитимира с документ за самоличност. При изплащане на вътрешен пощенски паричен превод „до поискване“ получателят предоставя данни за имена на подател, сума на превода и телефонния си номер, вписан от подателя в бланката. При изплащане на вътрешен пощенски паричен превод, адресиран от подателя до адрес, различен от адреса в документа за самоличност на получателя, получателят предоставя данни за имена на подател и сума на превода. За доказване доставянето на препоръчани пощенски пратки, колети и парични преводи, в служебните формуляри и софтуерните продукти се отразяват трите имена и ЕГН/наименование на юридическо лице и ЕИК/ и адрес на получателя и на упълномощеното лице в случай на упълномощаване“.

Твърди, че съгласно чл. 44, буква „а“ от Общите условия на „БП“ ЕАД, регламентираща доставянето на препоръчани пощенски пратки „препоръчаните пощенски пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис. При отсъствие на получателя пратката може да се достави на негов пълномощник, а когато върху пратката няма изрично указание „лично на получателя”, може и на пълнолетен член на домакинството на получателя. живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена и родствената връзка на лицето, получило пратката.“ Счита, че е в тежест на ищеца да докаже, че подписът върху процесната разписка е на ищеца, който го оспорва, а ответното дружество няма задължението да пази оригинала на разписката. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че на името на ищеца е била изпратена международна пощенска пратка с баркод ................., изпратена от Република Италия, както и че според 3 данните в информационната система на ответното дружество същата е отразена като доставена на 14.01.2023 г. Спорен по делото е въпросът дали подписът, положен върху обратната пощенска разписка за получаване на пратката, е положен лично от ищеца.

По делото са приети представените с исковата молба документи, както и представените от ответника извлечения от информационната система на „БП“ ЕАД относно движението на процесната пратка. Приет е и представеният от ищеца сравнителен материал, състоящ се от копие на паспорт и незаверено копие на адвокатско пълномощно. От извлеченията от системата на ответника се установява единствено, че процесната пратка е отчетена като доставена на 14.01.2023 г. От представените от ищеца документи не се установява по несъмнен начин авторството на подписа, положен върху процесната обратна разписка.

Съдът не обсъжда приложените към писмената защита на ищеца документи, удостоверяващи твърдяното му пребиваване в Република Италия към датата на доставяне на пратката, извършени банкови операции, снимков материал и други обстоятелства, тъй като същите не са събрани като доказателства по надлежния процесуален ред. Видно от съдебния протокол, след приемане на представените от страните доказателства и след като страните са заявили, че нямат други доказателствени искания, съдът е приел делото за изяснено от фактическа страна, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. Едва след това на страните е предоставен срок за представяне на писмени бележки. Съгласно процесуалния закон писмените бележки представляват средство за излагане на правни доводи и становища по вече събраните по делото доказателства, но не и способ за въвеждане на нови фактически твърдения или за представяне на нови доказателства. След приключване на съдебното дирене страните са преклудирани да сочат и представят нови доказателства, освен в изрично предвидените от закона случаи, каквито в настоящото производство не са налице. Представените с писмената защита документи не са били предмет на обсъждане в открито съдебно заседание, не са приети с нарочно определение на съда и насрещната страна не е получила възможност да вземе становище по тяхната относимост, допустимост и доказателствена стойност при условията на състезателното начало и равенството на страните, поради което те не съставляват доказателствен материал по делото и не следва да бъдат обсъждани при формиране на фактическите и правните изводи на съда.

Независимо от изложеното следва да се отбележи, че дори да бъдат съобразени, посочените документи биха били относими към обстоятелството къде се е намирал ищецът на датата 14.01.2023 г., но не и към подлежащия на доказване в настоящото производство факт дали положеният върху процесната обратна разписка подпис е изпълнен лично от него, поради което не биха могли сами по себе си да обосноват уважаване на предявения иск.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на частен документ чрез оспорване автентичността на положения върху него подпис.

4

Искът е процесуално допустим. Ищецът обосновава правния си интерес с твърденията, че процесната обратна разписка се използва пред италианските данъчни органи като доказателство за надлежно връчване на данъчна документация и поражда неблагоприятни последици в правната му сфера. Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящия случай именно ищецът носи доказателствената тежест да установи твърдяното от него обстоятелство за неавтентичността на подписа под процесната разписка, доколкото съгласно процесуалните правила страната, която оспорва истинността, в това число и автентичността на документ, следва да докаже своето оспорване.