Решение № 212 от 06.10.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. ЛЕВСКИ, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава К. Н. при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Н. Гражданско дело № 20224410100405 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД от Г. Х. Г. от гр.Л., чрез адв.В.П. - ПлАК срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи, гр.София.

Ищецът твърди, че е служител на ГД"ПБЗН", като в процесния период 27.06.2019г. - 10.07.2020г. работил на длъжност „Водач на специален автомобил" в Районна служба „ПБЗН" гр.Л. при ОД"ПБЗН"-Плевен към ГД"ПБЗН"-МВР - гр.София. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12/24 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Посочва, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. За процесния период от време били издавани протоколи и графици за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното 1 работно време. Твърди, че за процесния период от 27.06.2019г. до 10.07.2020г. е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр.

60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г) и Наредба №8121з-36 / 07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи. В двете цитирани Наредби липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно бил предвиден в Наредба №8121 3-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143/ чл.31, ал.2 от Наредбата/. Съгласно цитираната разпоредба на Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период се умножавал по 0,143. Посочва, че тази Наредба била отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна била отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450/2016г.

Посочва, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсвала изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не следвало да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Навежда довод, че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи.

Твърди, че Наредба №8121з-776/29.07.2016г. била отменена с Решение №16766/10.12.2019г. на ВАС 5-членен състав по Адм.д.№8601/2019г., отмяната обнародвана в ДВ бр.4 от 14.01.2020г. Наредбата била отменена поради нарушения и несъответствия с европейското законодателство и ЗНА.

Твърди, че с оглед отменената Наредба от 2016г. била издадена нова Наредба №8121з-36/ 07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи, в която също липсвала изрична разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни. Навежда довод, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/обн. ДВ от 26.01.2007г./. Посочва, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата 2

/НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Твърди, че за процесния период 27.06.2019г. до 10.07.2020г. бил положил общо 800 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 914,40 часа, което водело до извънреден труд от 114,40 часа, който следвало да му бъде платен допълнително. Ищецът твърди, че съобразно заплатата му, часовата ставка била в размер на 8,00лв. или за 114,40 часа труд му се дължала сумата от 915,20лв.

След допуснато на основание чл.214, ал.1 от ГПК с протоколно определение в открито съдебно заседание от 20.09.2022г. изменение размера на исковите претенции, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца:

- на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер н а 675,88 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 27.06.2019г.

- 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 166,55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от първата изискуемост – 01.07.2019г. до датата на подаване на исковата молба.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи гр.София, чрез гл.юрисконсулт С.Н., в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции.

Ответникът не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР, и е заемал длъжността водач на специален автомобил I степен и пожарникар в 3

Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” - Л. към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” (РДПБЗН) - Плевен при ГДПБЗН – МВР.

Не оспорва, че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време.

Оспорва основателността на иска поради следните съображения:

Намира за неоснователен наведения довод, че в процесния случай приложима е НСОРЗ, тъй като същата се прилагала за работници и служители по трудово правоотношение с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл.107а КТ. Наведен е довод, че тъй като ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, приложима била разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, а не тези на чл.136, ал.3 и чл.140, ал.1 КТ. Посочва се, че съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал.3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Навежда довод, че нормите, регламентиращи 8-часова продължителност, са установени в закон – чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и се ползвали с презумпция за конституционност докато не бъдат обявени за противоконституционни от КС.

Позовава се на ЗИД ЗМВР, обн. ДВ бр.60 от 07.07.2020г., с които били внесени редакции в разпоредбата на чл.187 ЗМВР с цел избягване разнородната практика на съдилищата по нейното прилагане и тълкуване, както и на действащата към момента Наредба №8121з-1353 за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (обн. ДВ бр.107 от 18.12.2020г., в сила от 01.01.2021г.), в които изрично било предвидено, че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР.

4

Навежда доводи, че в процесния случай общите разпоредби на КТ са неприложими, както и субсидираното прилагане на НСОРЗ – поради наличието на друга приложима наредба. Позовава се на разпоредбата на чл.2, ал.3 от НСОРЗ, в която изрично било посочено, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, а още по-малко следвало да се прилага за държавни служители по ЗДСл и ЗМВР.

Посочва, че разпоредба, аналогична на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, предвиждаща превръщането на нощните часове в дневни чрез умножаването с посочен коефициент, не била предвидена в чл.187, ал.9 ЗМВР, тъй като за държавните служители нормата продължителност на дневния и нощния труд била равна – коефициент 1, за разлика от предвидената в КТ различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния.

Навежда довод, че преценката на органа, комуто била делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 ЗМВР – министъра на вътрешните работи, била по целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол.

Възразява срещу твърдението на ищеца за празнота в правото, която да подлежи на запълване със субсидирано приложение на общите разпоредби, тъй като ЗМВР и наредбата по чл.187, ал.9 ЗМВР уреждали изчерпателно процесните правоотношения. Посочва, че обратното би довело до дерогирането на законовата норма, уреждаща 8-часова продължителност на нощния труд за служителите по ЗМВР със субсидираното прилагане на подзаконов нормативен акт, което било недопустимо и противоречало на принципа за йерархия на нормативните актове.

Твърди, че основание за трансформирането на нощния труд в дневен е било налице по време на действието за около девет месеца извън процесия на Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, където изрично било предвидено преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било в несъответствие със ЗМВР и поправено с Наредба №8121з-592/25.05.2015г., като последния подход бил възприет и в действалите през процесния период две наредби – Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г.

5

Посочва, че последователно в издаваните от МВР наредби не бил уреден коефициент, с който часовете нощен труд да бъдат преизчислявани към дневен, поради това, че съгласно ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта била еднаква и този коефициент бил 1. Израз на последователността на законодателя в този смисъл бил ЗИД ЗМВР в сила от 11.07.2020г., като в ал.1 на чл.187 ЗМВР било създадено изр. трето, в което изрично било предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.

Това нормативно разрешение се потвърждавало и от постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., съгласно което член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.