Решение № 1188 от 18.09.2024, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1188

Кърджали, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20247120700317 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба от З. И. Я., с посочен в жалбата адрес: [населено място], [адрес], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адвокат Б. М. от АК - [област], с адрес за призоваване и връчване на книжа: [населено място], [улица], [адрес], против Решение №2153-08-154 от 31.07.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №2113-08-661#6 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката З. И. Я. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

Жалбоподателката З. И. Я. заявява в жалбата, че обжалва в срок Решение №2153-08-154 от 31.07.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като счита, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Намира, че изводите на административния орган са необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи. Жалбоподателката сочи, че в решението си административният орган е изложил субективни мотиви, някои от които пренесени от Разпореждане №2113-08-661#6 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, като счита, че в случая се касае за нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото й на защита и препятстващо осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност, съставляващо отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Сочи също, че в случая, спорният въпрос е по отношение на майчинството, като счита, че административният орган напълно неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж периода на майчинство от 3/три/ години, 7/седем/ месеца и 12/дванадесет/ дни, за времето от 01.01.1980 год. до 21.09.1980 год. и от 01.01.1987 год. до 23.11.1989 год., както и счита, че разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, на която се е позовал административния орган, е неприложима в настоящия случай. Сочи, че съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс и че в случая, спорният период на майчинство е от 01.01.1980 год. до 21.09.1980 год. и от 01.01.1987 год. до 23.11.1989 год., поради което, времето на майчинство и неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 год. разпоредби. Излага довод, че според относимата към периода материалноправна разпоредба на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите/ЗП/ (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда и че съгласно действащата към относимия период Инструкция №2492/29.12.1967 год.(отм.), за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закона за пенсиите.

На следващо място излага довод, че относимо към спора е и ПМС №61/1967 год. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр.2 от 1968 год.), съгласно което, времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 год. от неработещи жени - майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, както и че съгласно сега действащата разпоредба на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете. Сочи, че в този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, според която за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време. Според жалбоподателката, от съдържанието на посочените разпоредби следва извод, че и според действалите до 31.12.1999 год. норми на ЗП (отм.), и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. и за осигурителен стаж при пенсиониране. В жалбата се сочи, че е установено по административната преписка, че жалбоподателката е била неработеща майка за период от 01.01.1980 год. до 21.09.1980 год. и от 01.01.1987 год. до 23.11.1989 год., т.е. преди 31.12.1999 год. Счита, че по силата на чл.80 от ППЗП/отм./, горният период се зачита за трудов стаж, поради което, на основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО, периодът на майчинството следва да се зачете и за действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО, като в този смисъл била и трайната съдебна практика. В жалбата се твърди, че при така установеното следва да се приеме, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателката възлиза на 15 години, 10 месеца и 18 дни, поради което и при навършена възраст 73 год., за нея са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Поради това, в жалбата се твърди също, че оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на З. И. Я. срещу Разпореждане №2113-08-661#6 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон и тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 от КСО, компетентен орган да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с Вх.№2113-08-661/19.04.2024 год. от З. И. Я., за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.2 от КСО. Твърди се в жалбата, че като не е съобразил горното и е потвърдил разпореждането на пенсионния орган, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е издал акта си в противоречие с материалния закон. Поради изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, с жалбата се моли, съдът да отмени Решение №2153-08-154 от 31.07.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане №2113-08-661#6 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, като противоречащо на материалния закон. Направено е и искане да бъдат присъдени на жалбоподателката направените разноски по делото.

Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката З. И. Я., с посочен в жалбата адрес: [населено място], [адрес], [община], [област], не се явява и не се представлява. От същата, чрез упълномощения й процесуален представител – адв.Б. М. от АК - [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че няма да сочи и няма да представя нови доказателства, както и няма нови доказателствени искания. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-154 от 31.07.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на З. И. Я. против Разпореждане №2113-08-661#6 от 13.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, като противоречащо на материалния закон, като излага довод, че незачитането на времето на майчинство като действителен осигурителен стаж противоречи на разпоредбите на чл.14 и чл.47 от Конституцията на Република България, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображенията, как следва да се тълкуват тези текстове, са изложени в Решение №2 от 04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005 год. на Конституционния съд на Република България. Сочи също, че в своята съдебна практика, изразена в посочените в молбата съдебни решения на ВАС, съдът е приел, че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд, както и че уредените в чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО хипотези не правят разграничение за изчисляване на стажа в хипотезите на чл.68, ал.1 - 2 от КСО и чл.68, ал.3 от КСО. С молбата отново моли да бъдат присъдени на жалбоподателката и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк. З. Б., преди съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва жалбата и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата, подадена от З. И. Я., като неоснователна.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/- дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателката З. И. Я. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-327#1 от 31.07.2024 год. на ТП на НОИ – [област]/л.7/, като е получено лично от пълномощника – адв.Б. М., срещу подпис, на датата 02.08.2024 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.11/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-154#1 от 05.08.2024 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена още на 3-ия/третия/ ден след получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, на третия ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорване на акта и от лице - адресат на този акт. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените към административната преписка документи, жалбоподателката З. И. Я. е подала заявление с Вх.№2113-08-661 от 19.04.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.21-л.22/, с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към това заявлението са приложени удостоверителни документи, за притежавания от нея осигурителен стаж/л.24-л.33/. Към тези удостоверителни документи е приложено и Удостоверение за родените от майката З. И. Я. деца, с Изх.№** от *** год., издадено от кметство [населено място], [община], [област]/л.26/, в което са посочени с трите им имена и ЕГН, три родени от нея деца.