Решение № 4307 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4307 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110205036 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Н. Б. А. чрез адв. Б. Х. срещу заповед от 13.03.2025г., изведена с рег. № 513зз-74/13.03.25г., издадена от инспектор хх разузнавач III степен в 03 група, 07 сектор, ОПКП-СДВР, с която жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа.

С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и неправилна, постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, като се счита, че не отговаря на минималните изисквания за фактическо и правно основание. Моли се за отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.

Х., който моли за отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна и неправилна. Сочи, че лицето е задържано за престъпление, което не е извършило. Изтъква, че не е образувано досъдебно производство и че не е имало основание за задържане на лицето. Моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не се представлява. Постъпил е писмен отговор от процесуален представител.

1

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2025г. в 12.50 часа е издадена атакуваната заповед за задържане на лице, изведена с рег. № 513зз-74/13.03.2025г., по силата на която жалбоподателят Н. А. е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с пр. № 513 ЗМК 66/13.03.25г. по описа на СДВР, образувано за извършено престъпление по чл. 215 НК за това, че на 13.03.2025г. в гр. София на паркинг на хх с цел да набави за себе си имотна облага направил опит да укрие чужда движима вещ, автомобил хх противозаконно отнет от владението на хх, без нейно съгласие с намерение да го ползва, престъпление по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

В 17.49 часа на 13.03.2025г. на Н. А. е извършен личен обиск, за което е изготвен протокол за обиск на лице. Жалбоподателят е попълнил и подписал декларация по образец, в която е отразил, че не желае адвокатска защита по свой избор, не желае служебен защитник, и е декларирал здравословен проблем. Издадено е медицинско направление и фиш за спешна медицинска помощ. На 14.03.2025г. в 12.45 часа Н. А. е освободен.

Инспектор хх е изготвил докладна записка до директора на СДВР, с която е докладвано за посетено местопроизшествие на адрес в хх както и за задържане на Н. Б. А., хх в близост до л.а. хх.

Изготвена е и докладна записка от инспектор хх до началника на сектор 07, ОПКП-СДВР за проведени ОИМ по д.пр. 378/25г. по описа на 09 РУ-СДВР и за задържано лице. В докладната записка е отразено, че във връзка с противозаконно отнемане на л.а. хх са събрани оперативни данни за евентуална съпричастност на Н. А.. Събрани са данни при преглед на камери за движението на лекия автомобил, като е установено, че същият се намира на паркинга нахх. В близост до автомобила е установен Н. А., който е бил задържан.

Обжалваната заповед е издадена от инспектор хх, разузнавач III степен в 03 група, 07 сектор, ОПКП-СДВР. Видно от удостоверение от началника на 01 сектор към отдел „Човешки ресурси-СДВР“ хх със заповед № 513з12456/12.12.2023г. е преназначен на длъжност разузнавач III степен в 03 група, 07 сектор, ОПКП-СДВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа 2 на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства – протокол за обиск, декларация, медицинско направление, фиш за СМП, 2 бр. докладни записки, заповед за конвоиране, удостоверение от началник на 01 сектор към отдел „Човешки ресурси“-СДВР.

Събраните писмени доказателства са непротиворечиви и в съвкупност изясняват описаната фактическа обстановка.

Съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Производството се развива на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съобразно който задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа.

Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, видно от приобщеното писмено доказателство, а именно - удостоверение от началник на 01 сектор към отдел „Човешки ресурси“-СДВР. хх към датата на издаване на атакуваната заповед е заемал длъжността разузнавач III степен в 03 група, 07 сектор, ОПКП-СДВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на атакуваната произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.

1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.

Като правно основание за задържане на Н. А. е посочена правната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като словесно в графата за фактически и правни основания за задържане на лицето е вписано „във връзка с пр. № 513 ЗМК 66/13.03.25г. по описа на СДВР, образувано за извършено престъпление по чл.

215 НК за това, че на 13.03.2025г. в гр. София на паркинг на хх с цел да набави за себе си имотна облага направил опит да укрие чужда движима вещ, автомобил хх, противозаконно отнет от владението на хх, без нейно съгласие с намерение да го ползва, престъпление по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.“ Нормата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР урежда изискуемото съдържание на заповедта за задържане за срок до 24 часа, за да бъде същата законосъобразна.

Заповедта следва да съдържа името, длъжността и метоработата на полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните основания за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73, правото му да 3 обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, да се свърже със съответните консулски власти, когато не е български гражданин и да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

В процесния случай съдът приема, че атакуваната заповед отговаря на всички изисквания, предвидени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, включително съдържа конкретните фактически данни, обосноваващи задържането на жалбоподателя. Освен цифрово отразяване на престъпния състав на чл. 215, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, което се задържа, може да е извършило конкретно престъпление или да е съпричастно към него. В атакуваната заповед са отразени фактите, свързващи задържаното лице с извършването на конкретно престъпно деяние. Освен посочване на конкретна преписка, по която са извършени действията, атакуваната заповед съдържа факти като време, място, изпълнително деяние, обстоятелства, при които се твърди, че е извършено конкретно престъпление. Изхождайки от положението подозрението да се основава на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обстановка на необходимостта от задържането последното се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в обжалваната заповед са описани словесно факти и обстоятелства за наличие на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или е съпричастно към извършването на престъпление.

Обжалваната заповед отговаря на изискуемото съдържание по закон и се явява законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН въззиваемата страна има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като е представено писмено становище от процесуален представител. С оглед на това съдът осъди жалбоподателя да заплати в полза 4 на СДВР 80 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА заповед от 13.03.2025г., изведена с рег. № 513зз74/13.03.25г., издадена от инспектор хх разузнавач III степен в 03 група, 07 сектор, ОПКП-СДВР, с която Н. Б. А. е задържан за срок до 24 часа.

ОСЪЖДА Н. Б. А. да заплати в полза на СДВР 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5