Решение № 25 от 25.03.2022, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Радомир, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20221730200043 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №.г. началник сектор към ОДМВР-Перник, „Пътна полиция“ е наложил на жалбоподателя В.Б. Ш., с ЕГН:********** от гр.Р., ул."Ш." № . административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Недоволен от така наложените му наказания Ш. по изложени във въззивната жалба съображения и правни доводи на адвокат- пълномощника си, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. Въззивника изцяло оспорва фактическата обстановка описана в АУАН и НП, с твърдението, че не е извършил адм. нарушение, за които е санкциониран. Правят се възражения и за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при съставяне на АУАН и издаване на НП. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява, като с писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като законосъобразно издадено.

Районна прокуратура гр.Перник, ТО-Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от 1 фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В АУАН № . г. е описано от фактическа страна, че на 14.03.2021г.в 21.20 часа в гр.Радомир по ул.“Иван Вазов“ с посока на движение от площад „Гарата“ към ул.“Яворов“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил „С.Л. “, с рег.№., собственост на Б.И.К., с ЕГН:**********, като при извършена проверка от контролните органи на „Пътна полиция“ до бл.21 същите са установили, че управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП на 11.02.2021г.

„Младши автоконтроьор“ Д.Ч., в сектор „ПП“ при ОДМВР съставил горецитирания АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта, както и по установяване на нарушението е свидетелят Г.Х., служител на РУ-Радомир. АУАН е връчен на жалбоподателя, като последният го е подписал и е посочила в графа „Възражения“ :“Нямам възражения“

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП №.г. като със същото са наложени на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показаният на разпитаните по делото свидетели. Свидетелят Д.Ч., на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник изцяло поддържа фактическата обстановка изложена в АУАН и НП Напълно кореспондиращи с описаната фактическа обстановка са и показанията св.Х., който е свидетел по установяване на нарушението. В резултат на проверката на К. е бил съставен и процесния АУАН № .г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва 2 служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.

Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите изложени във въззивната жалба за допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП. Съдът намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР Перник, който е оправомощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12. 2021г. на Министъра на вътрешните работи.

По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка описана в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на административно-наказващият орган гласни доказателства и писмени такива приложени в административно-наказателната преписка не е установена и доказана по безспорен начин.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

При преценка на субективната страна на административното нарушение обаче, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая видно от събраните доказателства и приложени в АНП жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на проверката Ш . не е бил собственик на управлявания от него автомобил . Липсват доказателства както лицето, което му е предоставило автомобила, съответно и собственика да са уведомили ползвателя в случая Ш., че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Очевидно собственикът не е изпълнил това задължение, поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията от 11.02.2021 г., без 3 това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила на същия този ден жалбоподателя. Няма представени доказателства Ш. да е знаел и да е бил уведомяван по друг начин за тази прекратена регистрация. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността.

При така установеното съдът намира, че нито са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това, че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Що се отнася до показанията на разпитаните в хода съдебното следствие свидетели сочени от жалбоподателя, а именно Стивън Младенов и Георги Димитров, същите само и единствено целят да услужат на защитната теза на жалбоподателя, че не е извършил административното нарушение и не е управлявал процесния автомобил.Показанията на двамата свидетели стоят изолирано и са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, а и с нищо не променят горните правни изводи на съда.

Предвид греизложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.

За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм. наказание, административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено виновно от лицето, което в случая не е сторено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие на адв.Петров въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Ш. сумата от 300 лева направени разноски по делото. Направено е изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в Договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой.

Размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че се дължи 4 минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Именно в този размер е и договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №.г. , скоето началник сектор към ОДМВРПерник, „Пътна полиция“ е наложил на В.Б. Ш., с ЕГН:********** от гр.Радомир, ул."Ш." № . административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В.Б. Ш., с ЕГН:********** от гр.Радомир, ул."Ш." № . сумата от 300,00 /триста лева/, представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5