Решение № 251 от 06.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДиА. Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000501198 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 212 от 12 януари 2023г. по гр. д. № 8193/2021г.

Софийски градски съд, ГО, 2 състав, е отхвърлил иска на адвокат П. Б. П. срещу Агенция „Пътна инфраструктура” по чл. 79, ал. 1, връзка чл. 286, връзка с чл. 280 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД за присъждане на 27 168,82 лева възнаграждение по договор за процесуалното представителство по т. д. 3269/2014г. на ВКС; осъдил адвокат П. Б. П. да заплати на АПИ 150,00 лева - разноски по делото на основание чл. 78, ал. 8, връзка с ал. 3 от ГПК.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца П. Б. П. срещу решението по гр. д. № 8193/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 2 състав, с което предявеният от него иск е отхвърлен. С доводи за неправилност на обжалваното решение, концентрирани върху неправилен извод на съда, че ищецът не е легитимиран да търси възнаграждение за своя труд, тъй като е налице обичай между ответника и адвокатското дружество „П. и Г.“ да се сключва договор за процесуално представителство между тях, както и върху процесуални нарушения на съда, измежду които неизготвяне на 1 доклад по делото, съдържащ указание относно тежестта на доказване на релевантните факти, в това число, че не е посочен като спорен факт какъв е „обичаят между страните“, иска отмяна на решението и вместо това уважаване на иска.

Насрещната стрА. – Агенция „Пътна инфраструктура“ е оспорила въззивната жалба. Поддържа, че в правилно приложение на закона съдът е приел, че е налице неформален договор между АПИ и адвокатското дружество „П. и Г.“.

Решаващите мотиви на съда, за да отхвърли иска, почиват на следното:

СГС е приел, че ищецът адв. П. е участвал като адвокат по търг. дело № 3269/2014г. на ВКС, II ТО, в което заедно с адв. Г. и юрисконсулти на ответника е осъществявал процесуално представителство на ответника АПИ въз основа на пълномощно; липсват доказателства за сключен договор с адвокатското дружество или с всеки от адвокатите за процесуално представителство по това дело, но поради установен обичай договорът да се сключва с адвокатското дружество, е приел, че в случая такъв е бил и договорът за процесуално представителство по посоченото дело с ответника, поради което адвокатът – ищец, който не е стрА. по договора, не е легитимиран да получи изпълнение по него.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно.

Не спори на настоящия етап от производството, че исковото производство, по което е постановено обжалваното решение, е образувано по искова молба от 28.06.2021г., подадена след като ищецът П. П. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за свое твърдяно вземане в размер на 27 168, 82 лв., ведно със законната лихва, произтичащо от неизплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ и защита по гр. д. № 3269/2014г. на ВКС, без писмен договор, поради което размерът на адвокатското възнаграждение за положения труд е определен с решение на Висшия адвокатски съвет от 27.11.2020г.

С решението на Висшия адвокатски съвет изх. № 1269/08.12.2020г., 2 след отмяна на решението на АС – София, Висшият адвокатски съвет, в заседание на 27.11.2020г., е определил възнаграждение за адв. П. по дело № 3269/2014г. в размер на 27 168, 82 лв., въз основа на материален интерес от 1 563 882, 04 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 6 НМРАВ (този материален интерес по делото не е спорен).

СРС е издал заповед за изпълнение, като е уважил подаденото заявление. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът АПИ е възразил, че не дължи вземането по заповедта за изпълнение, за което на заявителя е изпратено нарочно съобщение по чл. 415 ГПК. Заявителят е предявил установителен иск за вземането си, по който е било образувано настоящото производство, на 28.06.2021г. - в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, но не е представил, видно от определението по чл. 415, ал. 5 ГПК, доказателства за това пред заповедния съд, който е обезсилил заповедта за изпълнение на основание чл. 415, ал. 5 ГПК с определение, по гр. д. № 2530/2021г., влязло в сила на 02.04.2022г., на СРС, 50 състав. В съдебно заседание на 21.10.2022г.

СГС е допуснал изменение на иска от установителен в осъдителен.

В срока за отговор на исковата молба ответникът АПИ е предприел защита по същество срещу иска. Възразил е срещу основателността на иска с правоизключващо според него възражение, че защита по посоченото търговско дело е била осъществена от адвокатско дружество „П. и Г.“ със съдружници адв. Г. и адв. П., поради което счита, че възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, а не на всеки адвокат. Позовал се е на договор, с който е възложил на адвокатското дружество да осъществява защита по вътрешни арбитражни дела от 2012г., образувани пред АС при БТПП, въз основа на който са издадени и пълномощни на адвокатите от 2012г. Твърди, че срещу решението по ВАД № 324/2012г. на АС при БТПП било подадено искане за отмяната му пред ВКС и с цел продължаване на защитата на АПИ, на двамата адвокати били „издадени“ пълномощни № № 224 и 225/08.06.2015г., тъй като нямали учредена представителна власт за пред ВКС. Счита, че „волята на страните е ясна“, - въпреки че в пълномощните не е „цитирано адвокатското дружество“, - видно и от водената кореспонденция между страните. Позовава се на „целесъобразност и логика“ – след като по арбитражните дела е възложена защита на адвокатското дружество, логично било АПИ като държавна институция да подходи по същия начин и в последващото производство по отмяна.

3

Евентуално е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение, като поддържа, че поради сходството на уредените случаи, възнаграждението следва да се определи евентуално на основание чл. 9, ал. 4 НМРАВ, като в случая адвокатското дружество било осъществило защитата на АПИ само в съдебните заседания по делото.

По делото е представено пълномощно изх. № П – 224/08.06.2015г., с което е учредена представителна власт на адв. П. да осъществява процесуално представителство от името на АПИ по търг. дело № 3269/2014г. до неговото приключване.

А.логично пълномощно е съставено и за адв. Г. под №

П-225/08.06.2015г.

Отговор на исковете за отмяна на влязло в сила решение, по които е образувано посоченото търговско дело, е подписан от Председателя на УС на АПИ, а в съдебно заседание на 21.04.2015г. по същото дело, видно от протокола от заседанието, е удостоверено, че АПИ се представлява от двама юрисконсулти. По делото е представен и протокол от съдебно заседание от 20.10.2015г. пред ВКС по посоченото търговско дело, в които е удостоверено явяването на адв. П. (така и на адв. Г. ) като представител по делото на АПИ, както и съдебното решение от 29.08.2016г., постановено по това дело, от ВКС, II ТО, с което исковете на две търговски дружества за отмяна на арбитражно решение по ВАД № 324/2012г. на АС при БТПП в отхвърлителната му част по исковете на тези дружества срещу АПИ, представлявА. от адв. Г. и П. пред ВКС, са отхвърлени. АПИ не оспорва, че адв. П. и Г. са извършвали процесуални действия по въпросното дело.

Предмет на договор изх. № Д – 22/19.06.2013г. е процесуално представителство на АПИ от довереника адвокатско дружество „П. и Г.“ по три ВАД, едно от които № 324/2012г., – със срок на представителната власт до приключване с влязло в сила решение, срещу възнаграждение от 127 400 лв. без ДДС, платимо на части, последната част от което платима след представяне на препис от постановеното решение по арб. дело. С пълномощни изх. № П – 364 и 365/07.11.12г. адв. Г., съответно адв. П., е упълномощен да представлява АПИ като осъществява процесуално представителство пред АС при БТПП по две ВАД, едно от които ВАД № 324/2012г., до тяхното приключване.

С „доклад“ вх. № 11 – 00 – 838/14.10.2019г. адв. Г. и адв. П. са 4 посочили, че цената иска по търг. дело № 3269/2014г. на ВКС възлиза на 1 563 882, 04 лв. (както е посочено и от самите ищци в отговор на разпореждане на Председател на I ТО при ТК на ВКС, представен по делото ), посочили са и, че делото пред ВКС е приключило след проведени 5 съдебни заседания след събиране на доказателства. Посочили са още, че за процесуалното представителство на съдружниците в адвокатското дружество, осъществено от тях, не са получили дължимото се възнаграждение, като са поискали заплащане на възнаграждение за един адвокат в размер на 37 400 лв.

На 08.04.2020г. двамата адвокати се позовават пред АПИ на проведени разговори и кореспонденция за сключване на спогодба за уреждане отношенията между АПИ и адвокатското дружество във връзка с осъщественото процесуално представителство по т. д. №3269/2014г., и са призовали АПИ да се предприеме действия по окончателно решаване на въпроса.

Представените от ответника договори за процесуално представителство, защита и съдействие по други дела, измежду които и ВАДа, сключени с адвокатско дружество „П. и Г.“, на основание ЗОП и решение на УС на АПИ, с приложени пълномощни за двамата адвокати, негови съдружници, са неотносими към спора, дори и да са представени за илюстриране на практиката на АПИ за сключване на договор за поръчка с адвокатското дружество и за учредяване на представителна власт на адвокатите – съдружници в него. Без пряко доказателствено значение за спора са и представените пълномощни, с които е учредена представителна власт на юрисконсулти на АПИ.

От показанията на адв. Г., дадени пред въззивния съд, които подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК – с оглед на всички други данни по делото поради това, че и той е бил участник в спор с ответника, които не са лишени по тази причина от доказателствена стойност, е установено, което кореспондира на установеното от писмените доказателства, - че двамата с адв. П. са се включили в производството по искове за отмяна на арбитражното решение, образувано пред ВКС, при „известна спешност“, „ да потушат пожара“, защото работата „вървяла на провал“, след началната му фаза, от пролетта на 2015г. нататък, след като било прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, което, след представяне на образци от подпис, било променено в хода на производството 5

(съобразно и удостовереното в представения протокол от съдебно заседание), а исковете за отмяна отхвърлени с решението на ВКС. Свидетелят е изяснил, че не са сключили договор с ответника, тъй като нямало решение на УС на АПИ, понеже ставало въпрос за „кратко време“ - по делото вече били извършени процесуални действия с ресурс на ответника, с представено неблагоприятно за АПИ заключение на СПЕ, поради което било предложено двамата адвокати да започнат да защитават АПИ, а впоследствие ще се разгледа въпросът за възнаграждението; това не стА.ло, въпреки неколкократното поставяне на въпроса пред Агенцията, с която обсъждали сключване на спогодба с адвокатското дружество, както АПИ предлагала, защото имала преди това отношения с дружеството и щяло да стане, според представителите на Агенцията, по-лесно.

При така приетото за установено по - горе се налага извода, че ищецът, който в качеството си на адвокат е представлявал АПИ по търг. дело № 3269/2014г. по описа на ВКС след сключен договор за възлагане на процесуално представителство в устна форма, след изпълнение на поръчката не е сключил с ответника договор за осъществената правна защита, в който да е определено възнаграждението му. Договорът за правна защита по естеството си съдържа съществените елементи на договор за поръчка, но е възмезден, доколкото адвокатският труд е възмезден (чл. 280 - 292 ЗЗД вр.чл.