Решение № 29 от 09.02.2022, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Червен бряг, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря М.Ц.Т. като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20214440100368 по описа за 2021 година

В ЧРС по искова молба вх.№1017/22.03.2021г. е било образувано настоящото дело с ищец *** ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** представлявано от Д.Б.Б. чрез юк.Цв.П. срещу Г. К. ХР., ЕГН********** с настоящ адрес в г***

В ИМ се твърди, че на 08.10.2019г. било подписано Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. по чл. 99 от ЗЗД между *** и *** ЕИК***, по силата на който вземането произтичащо от договор за потребителски паричен кредит №PLUS-15908615/18.04.2018г. е прехвърлено в полза на „АСВ“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности включително и всички лихви. В цитирания договор за заем се сочи, че съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се, че длъжника е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането му с уведомително писмо изх.№УПЦ-П-БНП/ PLUS-15908615/16.10.2019г., изпратено с известие за доставяне от страна на „АСВ“ ЕАД в качеството му на пълномощник на цедента.

Писмото е получено лично от ответника. Сочи се в исковата молба, че сключения между *** и ответника Х. договор е сключен за потребителски кредит при спазване разпоредбите на ЗПК. Допълва се, че редът и условията, при които е отпуснат кредита са уредени с договора, а размерът на предоставения кредит е в размер на 5000 лева, като застрахователната премия е в размер на 1680лв. Допълва се, че предоставянето на посочената сума съставлява изпълнение на задълженията на кредита да предостави заема и създава задължения за кредитополучателя да заплати погасителните вноски указани по размер и брой.

Погасителните вноски се сочи, че съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка покриваща разноските на кредитора по подготовка, обслужване на кредита и 1 добавка съставляваща печалбата на кредитора по лихвен процент, който е фиксиран за срока на договора. В самия договор е посочено, че общата стойност на плащанията на кредита е договорена в размер на 9119.40лв., като договорната лихва по кредита между страните е в размерна 4119.40лв. От ищеца се допълва, че на основание сключения договор ответника кредитополучател се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.04.2023г. на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 151.99лв. при първа погасителна вноска на 20.05.2018г. съгласно погасителен план посочен в договора, в който е фиксиран и падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Уговорено е между страните, че ако кредитополучателя не изпълни в срок задължението си за плащане на погасителните вноски кредиторът има възможност да приеме, че по отношение на вземанията му е настъпила предсрочна изискуемост. Допълва се, че това положение е уредено съгласно чл.5 от Условията към договора за кредит в който се сочи, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората не погасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, всички разноски за събиране на вземането без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Сочи се, че въпреки тази разпоредба до кредитополучателя е било изпратено уведомително писмо, с което той е уведомен , че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 16.10.2019г. – датата на получаване на уведомлението.

В заключение се сочи, че съгласно условията към договора за потребителски кредит при забава плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателя дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. В тази връзка се сочи, че била начислена лихва за забава за периода от 21.12.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер на 814.03лв.

С оглед на изложеното се твърди от *** че поради не заплащане от страна на ответника по делото на дължимите суми по паричния заем за „АСВ“ ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление по реда на чл.410 ГПК срещу Х. за всички дължими суми по посочения договор за потребителски кредит сключен на 18.04.2018г. Допълва се, че съдът е уважил претенцията по образуваното ч.гр.д.№1225/2020г. по описа на ЧРС и е била издадена заповед за изпълнение №577/14.12.2020г. за сума в общ размер на 7265.48лв., от която 4807.36лв. главница, 1644.09лв. договорна лихва и лихва за забава в размер на 814.03лв. Наред с това се сочи, че длъжникът е възразил срещу издадената заповед, което от своя страна довело „АСВ“ ЕАД до подаване на настоящата искова молба.

Поради изложеното „АСВ“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Х., че същата дължи на дружеството 4807.36лв. главница, за периода от 20.12.2018г. до 20.04.2023г.; 1644.09лв.- договорна лихва за периода от 20.12.2018г. до 16.10.2019г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост и лихва за забава в размер на 814.03лв. от 21.12.2018г. до 11.12.2020г.

2

Направено е искане в случаи, че съда не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове да постанови решение, с което осъди ответника Х. да заплати на дружеството посочените по-горе суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава и законна лихва върху главницата от датата на заявлението пред ЧРС по чл.410 ГПК – 11.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

Направено е искане за присъждане на разноски.

Представят се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания.

С разпореждане №380/23.04.2021г. на основание чл.131 от ГПК съдът е разпоредил препис от исковата молба с приложенията да се изпрати на ответника. Ответникът е бил уведомен на 26.05.2021г. и от него в срок с вх.№2562/30.06.2021г. е постъпил писмен отговор.

В отговора си ответникът сочи, че оспорва исковете по основание и размер, както и всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства. Моли съда да отхвърли предявените искове ведно с произтичащите от това правни последици. Във връзка с тези твърдения от ответника се сочи, че от страна на ищеца не били внесени дължимите държавни такси предвид обстоятелството, че е предявен както установителен иск, така и осъдителен такъв.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне/сочи се съдебна практика/. Във връзка с това от ответника се сочи, че ищеца по делото не е носител на вземането и не е имал изискуемо спрямо ответника вземане основано на приложение №1 от 8.10.2019г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. Сочи се, че ищецът не е носител на права, които произтичат от договор за потребителски кредит №PLUS – 15908615/18.04.2018г., тъй като според ответника същият не е надлежно и при условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД прехвърлен и съобщен съгласно твърдяната от ищеца цесия от 19.08.2019г. Твърди се, че прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице, като длъжникът по вземането не е страна по договора.

Сочи се, че със сключването на договора за цесия между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало заедно с акцесорните му права и тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – длъжник се налагало извършването на допълнително действие, а именно съобщаване на длъжника за цесията. От тук се навеждат доводи, че за да породи действия съобщението за цесията трябвало да бъде извършено от цедента. Това съобщение според ответника имало значение с оглед на третите лица, техни правоприемници и кредиторите на цедента и на цесионера. С изпращането на това съобщение до длъжника същият се информира, че цедента вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, на който е прехвърлено вземането, т.е. между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка. С оглед на това от ответника се сочи, че не е упражнено надлежно правото за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, поради което от него се прави извод, че не са налице и предпоставките за принудителното му събиране. Навеждат се доводи във връзка с 3 заявлението по чл.410 ГПК по което е било образувано ч.гр.д.№1225/20г. по описа на ЧРС за това, че не е налице настъпила автоматична предсрочна изискуемост на основание клаузите от договора.

Наред с това се обсъжда производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК, като се прави извода, че сключеният договор за кредит между първоначалните страни е недействителен поради не спазване на императивните изисквания залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

На следващо място се навеждат доводи, че текстовете на договора за потребителски кредит, както и на ОУ към него са написани с шрифт, който е по-малък от 12. В тази връзка се твърди, че договора за кредит е недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като всички негови елементи са изготвени на шрифт, който е по-малък от 12, а видно от съдържанието на договора е, че не са спазени изискванията и на чл.11, ал.1, т.12 и т.20 от ЗПК, тъй като погасителния план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи като договорът в тази връзка не съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, вкл.информация за задължението на потребителя да погаси уговорената главница и лихва съгласно чл.29, ал.4 и ал.6, както и за размера на лихвения процент на ден, всяко от които представлява самостоятелно основание според ответника да се приеме, че договора за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

В заключение се излагат доводи за нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, която изисква в погасителния план да е налице разбивка, като се посочи всяка вноска по пера как е образувана с оглед изпълнение на изискването договорът за кредит да е ясен и разбираем за потребителя, да има разпределение на съответната погасителна вноска между различните дължими суми, както и последователността в която същите ще се погасяват. Допълва се, че в процесния договор липсва информация какъв е размера на възнаградителната лихва, както и изплащане на всяка вноска каква част от лихвата се погасява като това според ответника създавало необходимост от тълкуване на договора, а според него законовото изискване в погасителния план да е посочен размерът на лихвата е въведено в защита на потребителя, като не спазването му обуславяло недействителността на съглашението.

С оглед изложеното моли съда да отхвърли исковата претенция на „АСВ“ ЕАД като неоснователна и недоказана.

Направено е искане в случаи, че съда уважи предявената искова претенция, възнаграждението по чл.78 ал.8 от ГПК за процесуално представителство да бъде съобразено с разпоредбите на НЗПП и присъдено в минимален размер. Взето е становище относно доказателствата и доказателствените искания от страна на ищеца, че ответника не възразява да бъдат приети и приложени по делото, както и да се приложи ч.гр.д.№1225/20г. на ЧРС.

Направени са доказателствени иоскания.

От ответника не се възразява да бъде назначена ССчЕ.

Направено е доказателствено искане за допускане на СТЕ с 6 задачи.

4

По допустимостта на предявените искове:

Когато ищецът, предявявайки иск, търси определен правен резултат, позовавайки се на едно правно основание и моли, ако то не бъде установено, съдът да постанови същия резултат, но поради други правопораждащи юридически факти е налице обективно съединяване на искове при условията на евентуалност. Предметът на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум. При различие в някои от посочените елементи, са налице отделни претенции. Когато те са предявени за съвместно разглеждане, съдът дължи произнасяне по всяка от тях. При евентуалното обективно съединяване на искове, съдът разглежда претенциите в реда, посочен от ищеца, освен, ако друго не се следва от естеството на спорните права и правоотношения. Така Решение №72/29.07.2013г. на ВКС по гр.д.№ 402/2012г., IV г.о., ГК.