Решение № 1473 от 03.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20215330116435 по описа за 2021 година

Предявените искове са с правно основание чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от К. В. Д. против УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив се твърди, че на ***г. бившият на ищцата *** В.К.В. починал в ответното дружество, където бил приет на лечение на ***г. Медицинска помощ потърсили предната вечер, на ***г., когато той почувствал изключително силно главоболие, придружено с повръщане и отпадналост. След преглед в МБАЛ „***“ – *** и изразено мнение за мозъчно заболяване, той бил закаран в МБАЛ „***“ АД, където бил извършен преглед със скенер, констатирало се наличие на мозъчна аневризма, поради което *** на ищцата спешно бил насочен към ответното дружество, където имало техника за лечение на подобни заболявания. Транспортът се осъществил с линейка на болничното заведение, а в *** бил приет в Клиника по неврохирургия на ***г. около 1 ч. По-късно вечерта ищцата разбрала, че лекарите отказват да извършат операция, тъй като според тях се налагало друг вид лечение – интравазално изолиране на аневризмата от кръвообращение, която интервенция можел да извърши единствено *** С. от МБАЛ „***“ – ***. Веднага същия ден един от *** на ищцата заминал за ***, за да установи контакт с посочения специалист, представил му резултатите и получил съгласие от него да оперира *** му. Уведомили ищцата, че *** й ще бъде изписан на ***г., когато изтичал престоят му по клинична пътека, както и била уведомена, че сама следва да организира транспорт до ***. За времето до изписването *** й бил консултиран от различни специалисти – направена била ЕКГ, УНГ и т.н. На ***г. сутринта *** на ищцата получил силен припадък, изпаднал в безпомощно състояние, като след скенер се установило спукване на аневризмата и бил отведен в Клиника по анестезиология и интензивно лечение, където на ***г. починал. По сигнал на ищцата по случая в Окръжна прокуратура *** било 1 образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123, ал.1 НК, пр.пр. № ***г., което било прекратено поради неустановяване на конкретен извършител. Твърди се, че от приложената документация и проведената медицинска експертиза се установило, че причина за смъртта на В.К.В. било разкъсване на фузиформена мозъчна аневризма на базиларната артерия с тежък мозъчен кръвоизлив и проникване във вентрикуларната система. Установило се също, че аневризмата не била лекувана при ответника. Твърди се, че при престоя си в Клиника по неврохирургия *** й не получил следващата се качествена медицинска помощ съобразно чл.80 от Закона за здравето. Не било отчетено, че той постъпва в лечебното заведение в спешно състояние по смисъла на чл.99, ал.2 от закона, което изисквало незабавна медицинска помощ. Мозъчната аневризма било животозастрашаващо състояние и следвало да се лекува максимално бързо, защото можела във всеки момент да се разкъса, което било фатално за пациента. Съдържа се позоваване на чл.100, ал.2 от Закона за здравето, както и на медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с Наредба № 3 от 06.10.2017г. на Министъра на здравеопазването. Дължимо поведение от страна на ответника било транспортирането на спешно болния до медицинското заведение в ***, след отказа за оперативно лечение. Друг нарушен медицински стандарт бил „Неврохирургия“, утвърден с Наредба № 37 от 20.08.2010г. на Министъра на здравеопазването, тъй като при отказ от операция било необходимо информирано съгласие на пациента, както и препоръки за възможното поведение и лечение, информация за живота и възможните усложнения, прогноза за изхода от болестта и т.н., които обстоятелства не били съобщени на *** на ищцата, а бил в състояние да вземе становище от приема му до изпадането си в безпомощно състояние. Нарушени били основните му права като пациент по чл.88, ал.1 от закона. Имало попълнена декларация, но тези обстоятелства не били отразени в нея, както и били описани процедури, с различен химикал, което показвало формален подход при реализиране на пациентски права.

Поведението на ответника било в противоречие с чл.81, ал.2 от закона, в нарушение на чл.100, ал.2. То станало причина за смъртта на *** на ищцата, тъй като не били предприети възможните навременни мерки за предотвратяване на фаталните последици. Смъртта на *** си ищцата сочи, че е тежък шок за нея, от който още не може да се съвземе, самотата, на която била обречена, била мъчителна и трудна. Невъзможно било връщането й към нормален живот. Сочи, че болките и страданията, които търпи, оценява на сумата от 150 000 лв., от които претендира 20 000 лв. като частичен иск, ведно със законната лихва върху посочената сума, от ***г., когато починал *** й до изплащане на сумата. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата посочената сума.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност и недоказаност на исковата молба. Действително В.К.В. починал в ответната болница, след масивен мозъчен кръвоизлив. Сочи се, че ответникът се отнася със съчувствие и разбиране към страданието на ищцата и не оспорва, че същата е преживяла болки и страдания във връзка с това. Оспорва се твърдението смъртта да е настъпила в резултат на противоправни действия или бездействия на служители, работещи 2 при ответника. Не всеки нежелан от пациента и близките му резултат от проведеното лечение водил до извод за допусната грешка при лечението. Действително пациентът бил приет в Клиника по неврохирургия след прилошаване вкъщи, при което паднал и си ударил главата. След преглед в ***, бил насочен спешно към ответника, където бил приет на ***г. след полунощ. В бележки на лекуващ лекар било посочено, че се приема с диагностично уточняване и преценка за оперативно лечение, което било обичайно поведение при такива приемни диагнози. Бил извършен скенер, като на същата дата на сутрешен рапорт било взето решение, че аневризмата не може да бъде оперирана при ответника, тъй като се касаело за гигантска аневризма. Лекарите веднага се свързали с *** С. С. от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „***“ – ***, един от малкото в *** с опит в интравазалното лечение на мозъчно-съдови заболявания, който изказал принципно съгласие и посочил дата за прием ***г. Действително на близките било посочено, че могат да се свържат с него, но това не било с цел те да се натоварват с организацията, а с цел той да ги запознае с интервенцията и нейните специфики и рискове. Датата, определена от *** С. била продиктувана от възможностите на приемащото лечебно заведение, оперативната програма и спецификите на протичането на заболяването на пациента. Не било възможно пациентът да се транспортира веднага, изисквала се определена подготовка – изчаквало се преодоляване на мозъчния спазъм, подготовка с антиагреганти поне 5 дни преди интервенцията. Не било възможно и предприемане на традиционна оперативна интервенция, тъй като локализацията на аневризмата, големината и видът й показвали изключително висок риск от извършване на операцията. След посочване на датата за прием, на пациента били проследявани хемодинамични показатели, извършвани били консултации, назначена била терапия за стабилизиране на състоянието. Не било вярно, че пациентът щял да бъде изписан след изтичане на клиничната пътека. Съдържа се позоваване на Наредбата за медицинските дейности, в която бил утвърден алгоритъм на клиничните пътеки по Приложение № 17. Освен това аневризмата на *** на ищцата била фузиформена, при която оперативното лечение било изключително трудно и рисково. Повечето такива се лекували ендоваскуларно. Ответникът не разполагал с кадрова обезпеченост или апаратура за такова лечение, тъй като то било иновативно и изисквало дълъг период на обучение. Не било налице задължение за лечебното заведение да разполага с екип и апаратура за това, в този случай следвало да предприеме мерки да осигури лечението на пациента на друго място, което било направено незабавно. Лечението на пациента не било забавено по никакъв начин. Състоянието на повторна руптура не могло да бъде избегнато. Подобен риск съществувал при всички пациенти с руптурирала аневризма. Не било вярно твърдението за нарушено право на информиране на пациента, тъй като той бил подписал информирано съгласие. Не били нарушени правата му да бъде извършена оценка на оперативен риск, тъй като такава дейност се извършвала само при предстояща оперативна интервенция.

Медицинският стандарт, цитиран в исковата молба, бил отменен с Решение № 52 от 04.01.2017г. на ВАС по а.д. № 5340/2016г. За съжаление на дата ***г. още преди започване на подготовката за транспортиране на пациента към ***,, аневризмата руптурирала и въпреки положените усилия, той починал. Посочено е, че за да се приеме, че е налице 3 противоправно деяние съдът следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били или не предприети, но и доколко са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания – да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Сочи се, че смъртта на г-н В. е била в групата на т.нар. непредотвратими събития, тъй като рискът от повторно спонтанно разкъсване на аневризмата е изключително висок – 19 %, дори при наличие на правилно лечение. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено удостоверение за наследници на В.К.В., поч. на ***г., със законни наследници К. Д. В. – преживяла *** и *** и *** – ***.

Представени са амбулаторен лист от ***г. от Спешна помощ ***, с отразена диагноза „***“.

Представени са История на заболяването № *** на В.К.В., както и епикриза на пациента, постъпил на ***г. в *** ч., починал на ***г. в *** ч. Представена е декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки от ***г. и декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от ***г., както и резултати от проведени на пациента изследвания.

Представен е Констативен протокол за извършена проверка № ***г.

Приложено е следствено дело № ***г. на Окръжна следствена служба ***.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.Ж. – *** на *** при ответното дружество. Разяснява, че пациентът е постъпил през нощта или късно вечерта, направени му били необходимите изследвания, на сутринта обсъждали новонастъпили пациенти с оглед на състоянието им. При направена ангиография били установени данни за фузиформена аневризма на артерия базиларис – един от основните кръвоносни съдове в мозъка. Тази аневризма била вретеновидна, не можело да се оперира, като единствен възможен начин било извършване на ендоваскурално лечение, чрез вкарване на катетър вътре в съда. На сутрешния рапорт се обадили на ***.С., около 8 ч., на когото били изпратени документи, решението му било на следващия ден пациентът да е при него, за да се осъществи планираната интервенция. С ***. С. говорили свидетелят и ***.***. Приемането на болния при ***.С. било организация на приемащото лечебно заведение. Поръчване на линейка за транспорт ставало чрез регистратура, но не винаги можело да се планира. Пациентът бил приет на ***, на *** сутринта бил рапортът, на следващата сутрин, когато трябвало да пътува до ***, пациентът се влошил. Пътеката, която била изпълнена, била за черепномозъчна травма. Ако всичко било наред, пациентът можело да бъде изписан веднага. На свидетеля било известно, че близките на пациента били насочени към частна бърза помощ за превоза. Когато ставало въпрос за стендиране по принцип се препоръчвало лечение с антикоагуланти, изисквало се време за подготовка. При тази операция подготовка следвало да се извърши от ***.С., ако трябвало да се прави нещо от ответната болница, той щял да го 4 назначи веднага.Св. ***, *** на ищцата, разяснява, че разбрал от *** си, че *** му е постъпил в болница на *** срещу ***г. Във вторник сутринта свидетелят отишъл в болницата, за да се срещне с *** му и да види *** си, последният бил със система, контактен, адекватен, провеждал смислен разговор. В отделението му било обяснено, че аневризмата на *** му е гигант с диаметър 2,3 см., че не може да бъде направена операция, че не притежават оборудване и кадри за това, но ще го закрепят. Казано им било за *** С. С. от гр.***, че ще им се предостави контакт за връзка. Още на ***г. свидетелят се свързал с *** С., след разговор с който веднага тръгнал с документация и диск за гр.***. В ранния следобед 12,30-13 ч. били при него, лекарят ги приел топло, прегледал диска и документацията и казал, че образуванието отговаря на съпътстващите документи.