Решение № 43 от 10.02.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Монтана, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500062 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на С. И. Й. против постановление от 09.12.2024 г. издадено по изпълнително дело № 92 /2024 по описа на СИС при Районен съд-Б. , с което е начислената такса по чл. 53 от ТДТГПК в размер на 701,17 лв. и е поставено да й бъде възстановена сумата 4676,45 лв.

В жалбата се твърди,че тази такса не е дължима предвид обстоятелството,че сумата е заплатена в срока за доброволно изпълнение . С оглед на това сумата, която следва да й бъде възстановена , е в размер на 5377,92лв. Предвид гореизложеното моли съда да измени постановлението в тази насока.

От ДСИ М.М. е постъпило становище,в което се заявява,че жалбата е неоснователна предвид факта,че сумата е постъпила вследствие наложен запор, а не е внесена доброволно .

Окръжен съд-Монтана , като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ДИС, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ДСИ лице - длъжник по изп. дело, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна,като съображенията за това са следните :

Изпълнителното дело е образувано на 20.112024 г. по молба вх. № 1122 / 20.11.2024 1 г. от А. Д. А., ЕГН **********; Т. С. П., ЕГН ********** и Н. Д. П., ЕГН ********** всички от град Б., ул. К. № 2 - против С. И. Й., ЕГН ***, живуща в с. Л. - въз основа на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, издаден от Районен съд - Б. на 11.11.2024 г. по ГД № 69 / 2020 г. по описа на съда.

В деня на постъпване на молбата ДСИ е направил искане до НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки .

На 21.11.2024г. е постановено разпореждане на ДСИ,с което на длъжника ,с което по искане на взискателите едновременно с изпращане на ПДИ до длъжника е наложен запор върху разкрити от лицето банкови сметки в „Б.“ АД - до размера на задължението му в производството.

Призовката за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 27.11.2024г.

В изпълнение на наложеният запор на 03.12.2024 г. по делото е постъпила сумата от 12 473,67 лева.

С Молба вх. № 1177 / 05.12.2024 г. взискателите са уведомили съдебният изпълнител, че с длъжника са извършили извънсъдебно прихващания на взаимно дължими суми и размера на неудовлетвореното тяхно вземане е 7095,75 лева. Направено е искане след заплащане на дължимата им се сума - изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

С платежно нареждане от 09.12.2024 г. сумата от 7095,75 лева е преведена по посочената от взискателите банкова сметка и е изготвено Постановление за възлагане в тежест на длъжника на разноски - дължима държавна такса по чл. 53 ТДТССГПК - в полза на бюджета на съдебната власт - чрез Районен съд - Б..

Тази фактическа обстановка е безспорно установена, като единственият спорен въпрос е дали в случая следва да намери приложението на разпоредбата на чл. 53 ,ал.2 от ТДТССГПК.

Съгласно тази правна норма върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.

Анализирайки тази разпоредба,се налага извода,че за да се освободи длъжникът от заплащане на таксата, са необходими две кумулативни условия .Първото е сумата да е погасена в срока за доброволно изпълнение и второ, това да е направено от длъжника .Този облекчен режим предполага активни действия от страна на самия длъжник ,а не от страна на ДСИ .

В настоящата хипотеза е безспорно,че сумата е постъпила по сметка на ДСИ в срока за доброволно изпълнение .

В случая обаче не е налице първата предпоставка за освобождаване от такса, а именно длъжникът да е погасил тази сума.

Видно от гореизложеното ,сумата е постъпила вследствие наложен запор върху сметка на длъжника, а не доброволно от последния.

Действително, в процесния случай е налице почти едновременно уведомяване на длъжника и на банката,поради което и би могло да се приеме,че жалбоподателят е бил лишен от възможността да погаси доброволно задължението си.

Обсъждайки цялостното поведение на жалбоподателя съдът намира,че длъжникът е имал достатъчен срок ,за да заплати дължимата сума на взискателите.

Решението по гр.дело № 69/20 г. по описа на БРС ,с което С. Й. е осъдена да заплати на А. Д. А., ЕГН **********; Т. С. П., ЕГН ********** и Н. Д. П., ЕГН ********** 2 сумата 11 342,33 лв., е влязло в законна сила на 20.03.2024 г. Изпълнителният лист е издаден на 11.11.2024г. Споразумението с взискателите е изготвено,след като са запорирани процесните суми по сметката на длъжника –запорът е наложен на 26.11.2024г. ,като взискателите са уведомени на 03.12.2024г. От 05.12.2024г. са постъпилите молби от страните за прекратяване на изпълнителното дело предвид постигнато споразумение и след превеждане на остатъка от сумата.

Предвид горното съдът намира,че атакуваното постановление е правилно –както в частта, с която е начислена ДТ по чл.53,ал.1 ТДТССГПК,така и в частта досежно сумата, която следва да бъде възстановена на длъжника.

Предвид гореизложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 09.12.2024 г. , издадено по изпълнително дело № 92 /2024 по описа на СИС при Районен съд-Б. като ПРАВИЛНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3