Решение № 6068 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6068 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110101721 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В. М. П. и Е. М. П. за признаване за установено, че дължат разделно, както следва : по 1/2 част всяка една от тях от следните суми : сумата от 4805,28 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2021г. - м.04.2023г., вкл., до имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Л***, аб.№ 134363, ведно със законна лихва от 10.06.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане), сумата от 714,01 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2022г. до 28.05.2024 г., сумата от 63,17 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2021г. - м.04.2023г., вкл., ведно със законна лихва от 10.06.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане) и сумата от 14,61 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.07.2021г. - 28.05.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35080/2024г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Топлоконтрол“ ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпредение.

Ответницата В. П. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва да има качеството на клиент на топлинна енергия, защото не 1 притежавала право на собственост, нито вещно право на ползване върху имота. Видно от представените фактури и отчети, ищецът бил приел, че потребител на топлинна енергия спрямо имота е другата ответница – Е. П., като именно с последната ищецът е приел да бъде в договорно правоотношение и е открил партида на имота на нейно име. Предвид подадената молба – декларация договорно правоотношение било установено между ищеца и другата ответница – Е. П., като е направено позоваване на постановките на Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Позовава се и на решение от 03.07.2023г. по адм.д. № 746/2021г. на ВАС, с която е отменена формулата по т.6.1.1 от Методиката по Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020г. При това при липса на валидно действаща формула за изчисляване на потребената ТЕ претенцията била неоснователна. Ищецът трябвало да ангажира доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинна енергия през процесния период. Липсвали доказателства за извършване на реално отчитане на индивидуалните разпределители. Претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва се оспорва с довод за това, че не са представени доказателства за публикуване на задълженията на интернет страницата на ищеца. Нямало основание за дължимост на суми за дялово разпределение, защото ищецът признавал, че дяловото разпределение се извършва от друго дружество, поради което ищецът не бил материалноправно легитимиран да получи плащане на възнаграждение за дялово разпределение. Освен това нямало доказателства за уговорен и съобщен на клиентите начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“, каквото било изискването на чл.36, ал.2 ОУ, поради което искът бил неоснователен и недоказан.

Ответницата Екатерина П. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Позовава се на решение от 03.07.2023г. по адм.д. № 746/2021г. на ВАС, с която е отменена формулата по т.6.1.1 от Методиката по Наредба № Е- РД-04-1 от 12.03.2020г. При това при липса на валидно действаща формула за изчисляване на потребената ТЕ претенцията била неоснователна. Ищецът трябвало да ангажира доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинна енергия през процесния период. Липсвали доказателтства за извършване на реално отчитане на индивидуалните разпределители. Претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва се оспорва с довод за това, че не са представени доказателства за публикуване на задълженията на интернет страницата на ищеца. Нямало основание за дължимост на суми за дялово разпределение, защото ищецът признавал, че дяловото разпределение се извършва от друго дружество, поради което ищецът не бил материалноправно легитимиран да получи плащане на възнаграждение за дялово разпределение. Освен това нямало доказателства за уговорен и съобщен на клиентите начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“, каквото било изискването на чл.36, ал.2 ОУ, поради което искът бил неоснователен и недоказан.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца – „Далсия“ ООД, ЕИК 041029500 (правоприемник на „Топлоконтрол“ ООД, ЕИК 130644436), не е взел становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху 2 имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

По делото като доказателство е приет списък от 23.12.1980г. за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на ул. „Л** (л.20), в който срещу ап. № 8 е посочено името на Е. П. и е положен неин подпис. От прието като доказателство по делото удостоверение за наследници № 438/10.04.1996г. от СО – р- н „Средец“ (л.21) се установява, че Е. Димитрова П. е починала на 09.04.1996г. като вдовица и призовани да я наследят са дъщерите й – ответниците по делото : В. М. П. и Е. М. П.. Като доказателство е приета молба – декларация от Е. М. П. (л.23), подадена на 03.10.2002г., адресирана до ищцовото дружество с искане да бъде открита партида относно процесния имот. Приета като доказателство е и декларация по чл. 14 ЗМТ с вх. № 0314606/20.05.1998г. от ответницата Е. М. П., с която последната е декларирала процесния имот и е посочила, че притежава ½ ид.ч. от имота, а останалата ½ ид.ч. се притежава от другата ответница В. М. П.. Деклараторът Е. П. е посочила, че относно правата върху декларирания имот разполага с документ за собственост - дарение съгласно нотариален акт № 186 по д.№3033 от 19.07.1982г.

Така събраните и посочени по – горе косвени доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, водят до еднозначния извод, че процесният имот е собственост на В. М. П. и Е. М. П., придобит по наследствено правоприемство от тяхната майка Е. П., починала на 09.04.1996г. и имотът е придобит от ответниците при равни квоти – по 1/2 ид.ч. за всяка една от тях (чл.5, ал.1 ЗН). Неоснователен е доводът за това, че по делото няма доказателства ответницата Е. П. да е приела наследството. С подадената от последната данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ относно процесния имот ответницата Е. П. е приела чрез конклудентни действия наследството от своята майка – арг. чл.49, ал.2 ЗН – в такъв смисъл е решение № 801 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2008 г., IV г. о., ГК. По делото няма данни ответницата В. П. да се е отказала от наследството на майка си и като се има предвид че приемането на наследството може да се извърши и чрез конклудентни действия (чл.49, ал.2 ЗН), следва да се приеме, че призованата да наследява дъщеря В. П. има качеството на наследник на своята майка Е. П..

С подаване на молбата - декларация до ищцовото дружеството ответницата Е. П. като сънаследница (другата сънаследница е сестра й В. П.) изпълнява задължението съгласно чл.63, ал.1 от Общите условия на ищеца да уведоми топлопреносното предприятие относно настъпила смърт на титуляра на партидата. Не може да се приеме, че изпълнявайки задължението си по чл.63, ал.1 ОУ да уведоми топлопреносното предприятие за настъпилата смърт на титуляра Е. П., ответницата Е. П. като съсобственик на имота е заявила желание да стане единствен клиент на ТЕ и само тя да отговаря пред ищеца за цената за ползваната ТЕ.

Неотносими са в случая задължителните разяснения по т.1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, защото то е постановено по въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване. Настоящата хипотеза не се отнася до предоставяне на процесния имот за ползване по силата на договорно правоотношение. Посоченото ТР третира въпроса дали трето лице (което не е собственик или вещен ползвател имота) може е клиент на ТЕ за топлоснабден имот и след положителен отговор на този въпрос е прието, че трето лице, което ползва имота на облигационно основание, може да сключи договор за доставка на топлинна енергия с топлопреносното предприятие, като сключването на такъв договор може да се докаже посредством откриването на партида на имота на това лице въз основа на подадена от него 3 молба – декларация. Ирелевантно е и даденото в цитираното Тълкувателно решение разрешение относно това кое лице от бившите съпрузи е клиент на ТЕ спрямо имот – семейно жилище. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че след прекратяване на брака и предоставяне на ползването на имот, който е бил семейно жилище, се установява наемно правоотношение между бившите съпрузи – чл.57, ал.1, изр.1 СК. При прекратяване на брака съвместното съжителство на съпрузите приключва и затова само единият съпруг ползва имота – семейно жилище, и заплаща наем на неползващия имота бивш съпруг – арг. чл.57, ал.2 СК. Настоящата хипотеза не е такава, защото се касае за съсобственост, възникнала от различен фактически състав – в случая въз основа на наследствено правоприемство. Когато един от сънаследниците подава молба – декларация за откриване на партида на имота, не може да се приеме, че този сънаследник прави волеизявление единствено той да е титуляр на задължението за цена за топлинна енергия, респ. че останалите сънаследници се освобождават от задължението пред топлопреносното предприятие да отговарят за доставената в имота ТЕ съобразно обема на притежавания от тях обем права върху имота. При смърт на клиент на ТЕ, за да бъде открита партида на имота само на един от сънаследниците, се изисква писмено споразумение между всички наследници – арг. чл.63, ал.2, изр.1 ОУ, като в противен случай партида се открива за всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници – чл.63, ал.2, изр.2 ОУ. В случая няма представено писмено споразумение между двете ответници – сънаследници на Е. П., според което само едната от тях – Е. П., да отговаря за задълженията за имота.