Решение № 236 от 21.02.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4153/2024
- Вид
- Решение № 236
- Подписан
- 21.02.2025
- В сила
- 13.03.2025
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183 ал.2 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.119 и 121 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.119 и 121 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 236 гр. Варна, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. С. като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110204153 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на адв.Ат.Д., АК Варна,пълномощник на Г. Н. К. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление /НП/ № 24-0436-000590/25.09.2024 г. на началник сектор в ОД МВР Варна, РУП 02 Варна.
В жалбата, подадена от процесуалния представител на санкционираното лице се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния и процесуален закон. Оспорва се извършеното нарушение, авторството на същото и се навеждат доводи за допуснати нарушения на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява,представлява се от адв.Д., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява от процесуален представител.Депозирани са писмени бележки.Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по прекомерност на адвокатско такова.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, достигна до следните изводи:
От фактическа страна:
На 02.08.2024 г. в 11:05 часа св. Д. П., на длъжност мл. полицейски инспектор във 02 РУ ОД МВР Варна съставила неприсъствен фиш серия GT, № 2979830/02.08.2024 г. за глоба в 1 размер на 20 лв. срещу жалбоподателя К. за нарушение на чл. 98, ал. 1 ЗДвП, затова, че е паркирал собствения си лек автомобил с peг. № *** в гр.Варна, ул.“ Кирил Шиваров“ № 1, с което е създал опасност или е пречка за движението.
Жалбоподателят К. подал възражение срещу фиша.
В резултат на подаденото възражение, на 28.08.2024 г. св. П. в присъствието на св.Иванов съставил на жалбоподателя К. АУАН серия АД № 065584/28.08.2024 г., като в акта било посочено, че същият се издава на базата на фиш серия GT, № 2979830/02.08.2024 г., който лицето оспорва.
Жалбоподателя само отразил, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу АУАН.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка изложена в АУАН и издал атакуваното наказателно постановление № 24-0436-000590/25.09.2024 г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДВП – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1 от ЗДВП.
Разпитан в хода на съдебното следствие актосъставителя П. потвърждава, че е съставил акта за установяване на административно нарушение и поддържа констатациите по него.Посочва, че участъка където бил паркиран автомобила на жалбоподателя е активна лента, като всички автомобили паркирали един зад друг.Тъй като пътя бил двулентов, често получавали сигнали, че трудно се разминават автомобили движещи се в двете посоки.
По искане на защитата е допусната до разпит в качеството на свидетел Саша К.а, съпруга на жалбоподателя, която запозната с разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК дава показания, като посочва, че на посочената дата е управлявала автомобила, с който е отишла на преглед в Очна болница. Твърди, че е била първа кола, когато е паркирала и не е затруднявала движението.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и логични.
Горната фактическа обстановка се установява посредством показанията на свидетелите П. и К.а, дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник РУ ОД МВР Варна, РУ 02 Варна, въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице, въз основа на Заповед № 408/2101.2022 г. на директора на ОД МВР Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от 2
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.
Нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП касае хипотези, в които няма изрична забрана за паркиране на съответното място, но въвежда допълнителен критерий за оценка: "където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал".
В конкретния случай между страните няма спор, че процесното МПС е било паркирано на ул.“ Кирил Шиваров“ № 1 от съпругата на жалбоподателя. Спорното е дали в действителност така паркирано превозното средство е създавало опасност и пречка за движението. В тази насока единствен обективен източник на информация е изготвената фотоснимка от страна на св.П., от която обаче не може да се установи дали така паркирания автомобил създава опасност или е пречка за движението на другите участници.
Според състава на съда основният подлежащ на доказване факт не е доказан по безспорен и категоричен начин.
Преценката е всякога конкретна, като изисква да се съобразява сбор от различни фактори – начина на организация на движението в съответния пътен участък; мястото и начина, по които е паркирано самото превозно средство; вида на затрудненията, които се създават за останалите участници в движението от паркирания автомобил и необходимото поведение за тяхното отстраняване/преодоляване. В конкретния случай нито в АУАН, нито в наказателното постановление не е описан никой от посочените по-горе относими фактори, при преценката дали едно паркирано ППС представлява пречка за движението от правна страна.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира за основателно възражението в жалбата за допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът установи, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП е допуснато нарушение по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което прави обвинението непълно, неточно и неясно, респективно ограничава правото на защита на нарушителя.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин извършването на нарушението.
Що се касае до възраженията относно това, че не е бил установен автора на нарушението, съдът го намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
В конкретния случай, жалбоподателят не ангажира доказателства, за това че друг е извършил административното нарушение.
3
По разноските:
Предвид изхода на спора, разгледан в настоящото съдебно производство, искането на адв. А.
Д., АК – Варна за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, се явява основателно, поради което и следва да бъде уважено, като следва ОД на МВР гр. Варна да заплати на адв. Д. парична сума в размер на 400 лева, представляваща минималното по размер адвокатско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2 т.1 от ЗАНН, Районен съд Варна, 45-и състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 24-0436-000590/25.09.2024 г. на началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 02 Варна, с което на Г. Н. К. с ЕГН ********** от гр.Варна за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн.чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на Г. Н. К. с ЕГН ********** от гр.Варна сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4