Решение № 7924 от 30.10.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 7924

Хасково, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ПЕНКА КОСТОВА

Членове:

ПЕТЪР ВУНОВ

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20257260700002 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П. Т. З. от [населено място], чрез адв. Б. Б. от АК – Хасково, против Решение № 417/19.12.2024 г. на Общински съвет – Димитровград, в частта му по т. II, т. 1., с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. за населението на [населено място], и в частта му по т. II, т. 2.1., с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. за населението на [населено място].

В съдебното производство е допуснато присъединяване на Т. И. Д. от [населено място], чрез адв. Б. Б. от АК – Хасково, към оспорването на П. Т. З. срещу решението на Общински съвет – Димитровград в обжалваните му части.

В жалбата и в молбата за присъединяване на първо място са развити доводи за дискриминиране на оспорващите, тъй като били задължени да плащат несправедливо висока ТБО за [населено място] – налице била дискриминация по непряк признак „произход“. За това населено място, в група с още няколко, бил определен най-висок размер на таксата от 6,8 промила, докато за други стойностите били 5,8 и 5,5. Неразбираемо било защо за първата група населени места таксата била в такъв размер, като това било напълно произволно, тъй като заплащането на дейностите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) се извършвало от външни изпълнители на базата на тон извозени и обезвредени отпадъци, а не на брой и честота на обслужени съдове за събиране на сметта. Размерът на ТБО многократно надхвърлял размера на заложените разходи, а остатъкът от ТБО бил използван от Общината за други цели.

Друг незаконен прийом за увреждане на задължените за ТБО лица било включването в цената на 20 % ДДС, което било начислено предварително върху предполагаемия размер на дейностите по чл. 62 ЗМДТ. В тази насока се отбелязва, че разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ЗМДТ влизала в сила от 01.01.2025 г., а тази чл. 66, ал. 2а, във вр. ал. 1 ЗМДТ - от 01.01.2026 г.

Освен това не било проведено обществено явно обсъждане на план-сметката за ТБО, каквото предвиждала специалната норма на чл. 66, ал. 3, т. 2 ЗМДТ. Не било осигурена нито физическа, нито онлайн възможност на лицата да се запознаят с материалите по предложената за приемане план-сметка, в частта за калкулациите за цените по сключените през 2024 г. три нови договора с изпълнителя на дейностите по чл. 62, т. 1 и т. 3 ЗМДТ, което поставяло оспорващите в неведение.

Сочи се и че с решението не била приета нито една план-сметка за нито едно населено място, което било съществено нарушение на чл. 66, ал. 3, т. 2 ЗМДТ, във вр. с чл. 69, ал. 2 АПК. Поради това не било ясно колко и какъв вид съдове за събиране на отпадъците щели да обслужват субектите в [населено място]. Това не ставало ясно и от Заповед № РД-06-1526/10.10.2024 г. на кмета на община Димитровград, с която определил честотата на обслужване на съдовете през 2025 г., както и от Договор № ИДОСВ-398/05.09.2024 г., сключен между възложителя О. Д. и изпълнителя „Нео-титан“.

План-сметката, обективирана в Приложения № 1 и № 2 от Докладната записка с рег. индекс ОбС-07-254/6.12.2024 г., била необоснована. Необяснимо било как били изчислени стойностите в разходната й част за [населено място] за дейностите по чл. 62, т. 1 и т. 2 ЗМДТ, защото не бил посочен броя на населението на Димитровград (липсвала колона 2), спрямо което следвало да се определи заложеното количество на битовите отпадъци от 11 500 тона, докато за другите населени места били заложени 4500 тона, разпределени на броя на населението (колона 2), като например за [населено място] този брой бил 292 души, генериращи предполагаеми 90,04 тона отпадъци, средно по 0,3083 тон на година.

Твърди се по-нататък, че заложените в приложените към договорите с изпълнителя анализи и калкулации разходи били незаконосъобразни. Разходите за амортизации и текущи ремонти на три броя автомобили (35 % на година – 20 % амортизации и 15 % ремонт), на практика водели до репариране на цената за купуване на камионите, а в крайна сметка тези превозни средства щели да останат собственост на фирмата и нямало да бъдат придобити от Община Димитровград. От друга страна, изпълнителят осчетоводил амортизациите за камионите като разход, с което намалял размера на корпоративния си данък, но в същото време си възвръщал цената им с 10 % печалба и 20% ДДС. Това репариране било и в разрез с чл. 66, ал. 8 ЗМДТ, която норма не допускала разходи за закупуване на активи в полза на друго лице, освен в полза на общината.

Нарушени били и принципите по чл. 7 и чл. 8 ЗМДТ, тъй като стойността на услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ, спрямо всички населени места от общината, била изчислена спрямо унифицираната цена от 157.05 лева за тон извозен отпадък. Посочените норми задължавали общинския съвет да изготви точна сметка за материалните и административни разходи по предоставяне на услугата, каквато не била налице нито за [населено място], нито за Димитровград. Така, задължените лица от [населено място] щели да плащат по-скъпа услуга, защото поемали по-скъпите разходи за камиона „Рено“ и за съдовете „NORD“, които обслужвали само града.

В договорите с изпълните били заложени и 10 % печалба, което било недопустимо и в разрез с чл. 9а, ал. 3 и ал. 6 ЗМДТ.

Незаконосъобразно не била изготвена отделна план-сметка, за всяко от населените места на общината,а била гласувана обща такава.

Неправилно план-сметката за услугата по чл. 62, т. 2 ЗМДТ била определена въз основа на предполагаемо количество отпадъци от 16 000 тона, които се очаквало да постъпят в РЦТНО – [населено място], тъй като такова каквото количество никога не било постъпвало през предходните години. От данните, събирани по реда на ЗДОИ, се установило, че през предходни няколко години в РЦТНО постъпвали около 15 000 тона, от които се депонирали около 11 500. Завишението с 1000 тона водило до неоправдано завишение на разходите в план-сметката по чл. 62, т. 2 ЗМДТ с над 100 000 лева, а това рефлектирало върху определения размер на промилите за ТБО за 2025 г. Освен това, отчисленията и обезпеченията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) се начислявали въз основа на депонираното количество отпадъци, което за периода 2020 – 2023 г. било средно годишно около 11 500 тона, а не 14 240, както било посочено в докладната записка на кмета. Така, план-сметката за услугата по чл. 62, т. 2 ЗМДТ се завишавала неправомерно с около 2740 тона с начислени им такси от 95.00 лв./тон и 5.87 лв./тон по чл. 60 и чл. 64 ЗУО, което водило до неоправдано и неоснователно завишение на общата план-сметка за тази дейност с над 200 000 лева, а това било необосновано спрямо промилите, с които се облагали субектите.

На следващо място, възразява се срещу обобщената цена от 56.85 лв./тон с ДДС, в колона 4 от Приложение № 2 към докладната записка на кмета на общината за приемане на решението. Определянето на обща цена не давало яснота за това какви били обемите на работа по дейностите по приемане и сепариране, шредиране, депониране на битовите отпадъци и извозване на РДФ-горивото.

Изразява се несъгласие с това, че О. Д. не можела да определи размера на ТБО за граждани съгласно водещия принцип върху количеството на битовите отпадъци. Определянето на ТБО за населението като промил върху данъчната оценка било в разрез с правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ.

В случая липсвали и данни за преходния остатък от ТБО, което не позволявало установяването на конкретните данни в това отношение по населени места и по-конкретно кои населени места имали такъв остатък и кои се дофинансирали. В докладна записка не се сочили и данни за остатъчния размер на ТБО от предходни години, в т.ч., върнати средства от РИОСВ – Хасково, субсидии от ПУДОС, средства от Оперативна програма „Околна среда“, от Републиканския бюджет, приходи от лихви върху забава за ТБО, приходи от продажбата на рециклируеми отпадъци след сепарирането им в депото РЦТНО - [населено място]. Така, в разрез с чл. 66 ЗМДТ за ТБО, за 2025 г. не било извършено намаление на план-сметката с изброените приходи, това не било правено и в предходни години.

Налице било и неправилно включване на разходите за обслужване на съдовете за събиране на отпадъците, разположени по път 1-5 Димитровград – Хасково, от които 2 бр. при заведение „Е.“, още 6 бр. – по 2 при трите бензиностанции по същия път, и още 2 бр. до чешмите с беседки по пътя от Димитровград за [населено място] и за [населено място] – общо 10 бр., Тези разходи следвало да се поемат от собственика на пътя по аргумент от чл. 12 ЗУО. Вместо това, разходите за тези съдове тип „Бобър“ били вменени в тежест на заплащащите ТБО лица с промили, начислени върху данъчните им оценки. Също така, с оглед дефиницията по § 11 т. 4, буква „б“ ЗУО, за разположените съдове за битови отпадъци в Стопанския двор на [населено място], Индустриална зона „Крепост“ и предприятие „Язаки“, където нямало битови сгради на населението и не се генерирали битови отпадъци, разходите по обслужването им следвало да се поемат от АПИ или О. Д., като собственици на пътя.

На последно място се твърди, че липсвали мотиви за завишаването от 2,2 на 3,2 промила на таксата за услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ за [населено място], и от 2,2 на 2,5 за Димитровград за същата услуга, както и за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ – от 0,8 промила на 1,2, спрямо 2024 г.

В молбата за присъединяване се навежда довод, че оспорения акт бил подзаконов и щял да се прилага и за следващите години, поради което решението било прието при неспазване на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) – лисвал доклад за съответствието с правото на ЕС. Решението противоречало и на Закона за въвеждане на еврото в Република България, тъй като размерът на ТБО не бил посочен в евро. Не била спазена и процедурата по чл. 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), тъй като решението не било разгласено чрез средствата за масово осведомяване.

По изложените съображения се иска обезсилване или отмяна на проценото решение в оспорените му части и се претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът - Общински съвет – Димитровград, изразява становище за законосъобразност на оспорения акт, респ. за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка № РД-28-491/05.11.2024 г. (ОбС-07-254/06.12.2024 г., л. 80), кметът на община Димитровград, съгласно разпоредбите на глава III, раздел I от ЗМДТ, е предложил на Общински съвет – Димитровград да приеме решение на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 17 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, с което да одобри план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Димитровград за 2025 г., както следва: 1. за населението на [населено място] и жилищата на предприятия – 5,5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2025 г.; 2. за населението в останалите населени места, както следва: 2.1. [населено място], [населено място], [населено място] извор, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] поле, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] – 6,8 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2025 г.