Решение № 912 от 07.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000501338 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответницата в първоинстанционното производство Б. М. М. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 21.11.2022 г., а въззивната жалба е подадена на 05.12.2022 г.) с въззивна жалба вх.№ 314381/05.12.2022 г. обжалва Решение № 263276/09.11.2022 г., постановено по гр.д. № 4548/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, втори състав в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на „Юробанк“ АД следните суми по договор за кредит от 01.09.2008 г.:

-93 532,55 евро главница, ведно със законната лихва от 01.06.2020 г. до окончателното изплащане по предявен частичен иск за 128 000 шв.фр.-част от 174 731,13 шв.фр. неплатена главница в периода 02.02.2017 г.-23.01.2018 г., -25,27 евро наказателна лихва от 02.02.2017 г. до 21.01.2018 г., по предявен частичен иск за 3 056,66 шв.фр. Ответницата обжалва решението и съответно в частта за присъдените в нейна тежест разноски.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Д.

1

Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.93 от делото на СГС. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 02.12.2022 г.

С оглед на горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

Въззвницата-ответница поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, евентуално неправилно поради произнасяне по непредявени искове чрез компенсация на възраженията на ответницата с непредявения остатък от вземанията и непроизнасяне по възраженията на ответницата по отношение на предявения частичен иск, включително съдът е разгледал, установил и компенсирал вземания на ответницата с вземания на ищеца, които същият нито твърди да има и от доказателствата по делото се установява, че те не съществуват. Поддържа се, че решението е в противоречие с разясненията в т.1 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т.д.№ 1/2001 г. на ОСГК и ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и с ТР № 2/18.03.2022 г. по т.д.№ 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил нарушение, като с активното вземане на ответницата е извършено прихващане с вземане на банката за възнаградителни лихви в размер на 53 396,27 шв.фр., при предявен иск за възнаградителни лихви за 27 шв.фр. като част от 11 044,13 шв.фр. На следващо място в противоречие с ТР № 3/27.03.2019 г. СГС е приел, че ответницата дължи на банката възнаградителни лихви в общ размер на 43 673,38 шв.фр., в която сума се включват и възнаградителни лихви изтекли след 15.11.2017 г., на която дата съдът е приел, че кредитът е станал предсрочно изискуем, в противоречие със задължителната съдебна практика, която приема, че след датата на предсрочната изискуемост, кредитополучателят не дължи възнаградителна лихва. Твърди се, че към тази сума незаконосъобразно е включил и още 16722,89 шв.фр. възнаградителни лихви, която сума и по предходно решение между страните е установено със СПН, че представляват капитализирани лихви и не се дължат от ответницата.

Поддържа се, че съдът неправилно е уважил възражението за прихващане на ответницата с вземане на ищеца за главница над 120 000 шв.фр. до 174 731,12 шв.фр., което вземане е извън предмета на делото от една страна, а от друга не е в посочения размер, тъй като е изчислено при прилагането на неравноправни клаузи. Твърди се, че съдът е постановил необосновано решение, приемайки 2 че ответницата дължи и суми за застрахователни премии, при изрично въведено от нея възражение, че по делото липсват доказателства за извършени от банката такива разходи, без да изложи конкретни мотиви в тази посока.

Поддържа се още, че с обжалваното решение е уважен иск за вземане на банката в евро, какъвто не е предявен, не е доказан и не е основателен. Твърди се още, че по възражението на ответницата за нищожност на целия договор за кредит като последица от нищожността на клаузите за дължимост на кредита в швейцарски франкове, които прехвърлят валутния риск върху потребителя, в решението неправилно, необосновано и в противоречие с материалния закон е прието, че чл.26, ал.4 от ЗЗД е основание съдът да измени основния предмет на договора за кредит, за да го запази и целият договор за кредит не е нищожен, тъй като „би бил сключен и без клаузата за изплащането му в евро по курса на шв.франк“. Като е приел, че вследствие неравноправния характер на клаузите за валутата на кредита и валутния риск, ответницата дължи кредита в евро, въпреки че в договора няма такава уговорка, СГС недопустимо е изменил основния предмет на договора за кредит, което разрешение е и в противоречие с трайно установеното в практиката на СЕС.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на СГС в обжалваната му част и да отхвърли изцяло исковете, при условията на евентуалност да уважи възраженията на ответницата спрямо предявените части от исковите вземания и съобразно влязлото в сила решение и да отхвърли предявения иск за 120 000 шв.фр. за сумата над 34 647,84 евро до предявения размер равняващ се на 119 782,68 евро по курс към датата на исковата молба. Претендират се и направените деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК „Юробанк България“ АД чрез процесуалния си представител адвокат Станева депозира отговор на възивната жалба на ответницата, която оспорва изцяло и моли съда да я остави без уважение като неоснователна.

Предмет на настоящото въззивно производство е и въззивната жалба на ответницата с вх.№ 270227/27.03.2023 г. против Решение на СГС № 260421/04.03.2023 г., с което СГС е отхвърлил молбата й за допълване на решението от 09.11.2022 г.

Въззивната жалба е подадена в срок (препис от решението е връчен редовно на ответницата на 13.03.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 3

27.03.2023 г.), чрез процесуален представител адвокат Д. с надлежно учредена представителна власт по делото и при внасяне с вносен документ от 12.04.2023 г. на дължимата държавна такса, с оглед на което въззивната жалба е редовна.

Поддържа се, че решението на СГС е неправилно поради противоречие с материалния и процесуален закон и необосновано. Решението е бланкетно, без изложени в него мотиви. Поддържа се, че в мотивите на основното решение първоинстанционният съд е приел възражението за прихващане за изцяло основателно, но в диспозитива липсва произнасяне по него, което е в противоречие с ТР № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС.

Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи молбата на ответницата с правно основание чл.250 от ГПК и отхвърли предявените частични искове като погасени чрез прихващане до пълния размер на вземанията на ответницата.

Въззиваемият-ищец в първоинстанционното производство „Юробанк България“ АД оспорва изцяло и тази въззивна жалба на ответницата като неоснователна по съображения изложени в отговора.

С оглед така очертания предмет на въззивното производство, то Решение № 263276/09.11.2022 г. и изцяло в неговата отхвърлителна част, с която исковете на Банката срещу Б. М. са отхвърлени за разликата над 93 532,55 евро главница до предявения размер от 128 000 швейцарски франка (97 135,36 евро), за възнаградителни лихви в размер на сумата от 27 швейцарски франка, частично предявена от общо претендираната възнаградителна лихва от 11 044,13 швейцарски франка за периода от 02.02.2017 г.-07.11.2017 г., за сумата от 81,32 швейцарски франка-такса за периода от 05.03.2017 г.23.01.2018 г., за сумата от 212,14 швейцарски франка-за застраховки за периода от 23.10.2017 г.-23.01.2018 г. и за сумата от 24 лв.-разноски направени от банката за връчване на нотариална покана за изпълнение, е влязло в сила на 06.12.2022 г., поради необжалването му от страните.

В открито съдебно заседание въззивницата-ответник чрез своя процесуален представител заявява, че ще се ползва от нищожността на договора за кредит. Подробни съображения излага в писмена защита представена по делото. Претендира разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК.

4

В открито съдебно заседание въззиваемият - ищец, чрез процесуалния си представител в писмено становище моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ответницата, като уважи предявените искове изцяло.

Претендира разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК, обективиран в молба вх.№ 16963/09.06.2026 г.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с предявен от „Юробанк България“ АД срещу Б. М. М. иск с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл. 309а, ал.1, пр.2 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на ищеца главница в размер на 128 000 швейцарски франка, частично предявена от общо претендираната главница от 174 731,13 швейцарски франка дължима по договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки № HL 43101/01.09.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-01.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, да заплати възнаградителни лихви в размер на сумата от 27 швейцарски франка, частично предявена от общо претендираната възнаградителна лихва от 11 044,13 швейцарски франка за периода от 02.02.2017 г.-07.11.2017 г., да заплати мораторни лихви в размер н а сумата от 27 швейцарски франка, частично предявена от общо претендираната мораторна лихва от 3056,66 швейцарски франка за периода от 02.02.2017 г.-23.01.2018 г., да заплати сумата от 81,32 швейцарски франкатакса за периода от 05.03.2017 г.-23.01.2018 г., да заплати сумата от 212,14 швейцарски франка-за застраховки за периода от 23.10.2017 г.-23.01.2018 г. и сумата от 24 лв.-разноски направени от банката за връчване на нотариална покана за изпълнение.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Страните не спорят, че на 01.09.2008 г. са сключили договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки № HL 43101, по силата на който Банката предоставя на ответника - кредитополучател кредит в 5 швейцарски франкове размер на равностойността в швейцарски франкове на 104 110 евро по курс купува за швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита за рефинансиране на жилищен кредит в „Пиреос България“ АД, произтичащ от сключен между кредитополучателя и „Пиреос България“ АД договор за кредит, а ответницата се е задължила да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на договора. Кредитът се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя, като след постъпването на средствата, същите се превалутират безкасово, служебно от Банката в евро по търговски курс „купува“ на Банката за съответната валута в деня на усвояването.

Със основното заключение на ССчЕ от 17.04.2025 г., прието пред настоящата инстанция, се установява, че равностойността в швейцарски франкове е определена по кръстосан курс CHF/EUR (през лева) в деня на усвояване 23.09.2008 г., като тази равностойност е 169 354 швейцарски франка.

По силата на чл.3, ал.1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на 6%, формирана като сбор от Базовия лихвен процент на “Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, който към датата на сключване на договора е в размер на 5% плюс договорна надбавка от 1 пункт. Съобразно ал.5 на чл.3, действащият базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове не подлежи на договаряне, а промените в него стават незабавно задължителни са страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се променят.