Решение № 585 от 23.11.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1989/2021
- Вид
- Решение № 585
- Подписан
- 23.11.2021
- В сила
- 23.11.2021
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.187, ал.1,т.3 · Кодекс на труда
- чл.188,т.1 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 585 гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215300501989 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ОБЩИНА ****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: град *****, представлявана от Е. К. чрез юриск.И. Д. против решение №260081/22.04.2021 г. гр .д.N1545/2020 г. на КРС, 3 гр.с., с което е признато за незаконно и и е отменено дисциплинарното наказание „Забележка“, наложено на ИВ. М. П. с ЕГН ********** от град ***** със Заповед № К-2625 от 19.10.2020 г. на Кмета на ОБЩИНА ****, и с което е осъдена да заплати 50 лв. ДТ по сметка на КРС. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира за разноски.
Въззиваемата страна ИВ. М. П. – счита жалбата за неоснователна.
Претендира за разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
1
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 357 КТ.
Ищцата претендира да бъде признато за незаконно наложеното й дисциплинарно наказание „забележка“ и да бъде отменено.
Във въззивната жалба са развити доводите, че неправило съдът е приел, че не е установено по делото даденото разпореждане на ищцата , което тя е отказала да изпълни; от събраните по делото доказателства се установяло, че има дадени указания от страна на прекия ръководител, които са изпълнени след датата на налагане на дисциплинарното наказание; неизпълнението на възложената работа е една от хипотезите на нарушение на трудовота дисциплина по чл.187, ал.1,т.3 КТ и представлява тежко нарушение; че в процесния случай, на 17.9.2020 г. на ищцата й била възвложена проверка и отговор на постъпила в ОБЩИНА **** жалба, тя е извършила проверка, но не е спазила вътрешния трудов ред; счита твърдението на ищцата, че е изпълнила възложената задача в срок за неоснователно и недоказано – задачата е следвало да бъде изпълнена в срок до 16.10.2020 г., а не както е заявено в ИМ – след 19.10.2020 г. и след като е била помолена от прекия си ръководител. Няма доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, че отговорът е съгласуван с прекия ръководител същата е влязла в пререкание с колеги, но не се е обърнала за разрешаване към прекия си ръководител съгласно йерархическата подчиненост.
В отговора на ВЖ са изложени доводи, че решението на КРС е правилно и законосъобразно, че въззиваемата не е допуснала нарушение на трудовата дисциплина, че ВЖ не посочва конкретни пороци на решението на РС – оплакването във ВЖ за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на решението не е аргументирано; В жалбата не е посочено в какво се изразява порочността на съд.решение, както и в какво се изразява неговата неправилност и необоснованост, поради което счита жалбата за бланкетна; че необосновано е твърдението на въззивника, че РС е проявил тенденциозно отношение и пристрастност към нея; че правилно РС е приел, че не е установено обстоятелството, че е дадено разпореждане от прекия ръководител, което тя е отказала да изпълни; счита, че ИМ е подкрепена с доказателства и аргументирана, че е без значение дали преписката е приключила на 16.10.2020 г. или на 19.10.2020 г. , тъй като задачата за проверка и отговор е била възложена на 17.9.2020 г. и е била 2 обработена за по-малко от седмица – на 24.09.2020 г.Изложени са доводи , че преди да депозира докладна до кмета на общината с искане за налагане на дисциплинарно наказание, прекия й ръководител В. С. никога и при никакви обстоятелства не я потърсила за разговор и диалог относно изясняване на обстоятелствата, възникнали по процесния случай до момента, в който на ищцата било връчено писмо с искане да представя обяснения за извършеното нарушение на трудовата дисциплина - отказ да извърши поставена задача от прекия си ръководител. Счита, че длъжността, която заемала в звено „Инспекторат“ при ОБЩИНА **** и утвърдената за нея длъжностна характеристика, може да се направи извод, че във вменените й функции и отговорности на заемащият длъжността м о ж е да работи в рамките на оперативна самостоятелност при изпълнение на поставените задачи.
По отношение на извършените нарушения:
Не се спори по делото и видно от приетия тр.договор от 20.07.2018 г. ищцата работи при ответника на длъжност “*****, той и ***** в звено „Инспекторат“. С атакуваната заповед №К-2625/19.10.2020 г. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ поради неизпълнение на възложена работа и нареждания на работодателя, изразяващо се в следното: на 01.10.2020 г. служителката е отказала писмено и категорично да изпълни разпореждането на прекия си ръководител да преработи отговор на жалба с вх.№94-00-4400/16.09.2020 г., което представлявало неизпълнение на възложената работа.
За да бъде законосъобразна заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ работодателят, върху когото лежи доказателствената тежест, следва да докаже, че наказанието е законосъобразно наложено; че заповедта е издадена от компетентен орган и е мотивирана; че е извършено виновно посоченото нарушение; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на цисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените срокове по чл.194 КТ.
По въпроса за спазване на процедура по чл.193 КТ – С писмо изх. № 9300-2524 (1)/15.10.2020 г., на основание чл. 193, ал. 1 от КТ от работника били поискани писмени обяснения и такива били предоставени на работодателя на 15.10.2020 г. , с което съдът намира, че обяснения са поискани и съответно 3 дадени.
По отношение на изискването на чл.195 КТ ПОС намира, че не е ясно в какво точно се е изразило неизпълнението и какъв е бил срокът за изпълнението, поради което настоящият състав намира за правилен извода на районния съд, че заповедта не е мотивирана –не е е конкретизирано нарушението на П. по време, място и начин на извършване, тъй като в заповедта е посочено, че на 01.10.2020 г. П. писмено и категорично е отказала да изпълни разпореждане на прекия си ръководител да преработи отговор на жалба, но никъде не е посочено съдържението на даденото разпореждане; че тази немотивираност не може да се компенсира със свидетелски показания по делото. Горното налага извода, че дисциплинарната заповед е немотивирана и само на това процесуално основание следва да се отмени като незаконосъобразна.
За пълнота съдът ще разгледа делото по същество:
От събраните по делото доказателства се установява, че н а 18.09.2020 г.
На П. й била разпределена работа по жалба с вх. № 94-00- 4400/16.09.2020 г.
По тази жалба ищцата е извършила проверка на място, провела е разговор със спорещите страни, прегледала е документи, съставен е констативен протокол с № 4856/24.09.2020 г. , в който е отбелязано, че спорът е от частноправен характер и предстои изготвяне на отговор /л.13 от д.РС/ В ИМ ищцата твърди, че е провела разговор с прекия си ръководител, относно своето намерение за отговор, който се съгласил с доводите й че е налице спор от частноправен характер, което ПОС намира, че се потвърждава от показанията на свидетелката В. С. – нейният пряк ръководител.
В изготвеният от ищцата текст на отговор (л.39) е записано, че е адресиран до „Г-н К. К. Т.“ и в последното изречение е казано, че „С оглед на тези обстоятелства Ви указваме, че предявените от Вас претенции следва да изложите пред граждански съд, където да разрешите частноправния си спор относно придобития имот“.
В ИМ се твърди, че след няколко дни деловодителката на звеното, в присъствието на останалите шест колеги в стаята й върнала отговора с думите „да се направи по шаблон“, а на въпроса й, кое точно не е одобрено, отговорът бил „не знам”; целият текст на отговора бил зачертан на кръст, без каквито и да било разяснения или указания защо и какво точно следва да 4 промени в него; ищцата не била наясно кой й е зачертал текста, тъй като в с ъ щ и я и следващите няколко дни, прекият й ръководител на звено „Инспекторат” отсъствал; на 22.10.2020 г. бил изпратен нов отговор, изготвен от ищцата след като е получила устни указания от прекия ръководител В. С., в който имало промяна само на една дума –написаното „…пред граждански съд“ било заменено с „…пред Районен съд-Карлово“.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка В. С. – пряк ръководител на ищцата, се установява, че изготвеният от П. отговор е предоставен за съгласуване с *****, който е имал някакъв коментар по текста, но не знае защо е задраскал писмото; горното й било изпратено по месинджър на 01.10.2020 г., тъй като била в болничен от 01.10. до 05.10.2020 г.; след като го прочела, тя се обадила на П. и й дала инструкции по телефона да корегира словосъчетанието „граждански съд“. Свидетелката сочи, че тя в качестото й на пряк ръководител не е давала указания за поправяне на отговора - счита, че корекция върху писмото е разпоредила ***** М. Г..
Съгласно разпоредбите на КТ, преди да се започне процедурата по налагане на дисциплинарно наказание трябва да бъде установено извършеното нарушение на трудовата дисциплина, като писменото уведомление трябва да съдържа: трите имена на извършителя, длъжност и място на работа; точно и пълно описание на извършеното нарушение, както и правното основание; моментът на извършване (времето) на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; доказателства, потвърждаващи фактите (ако има такива). В случая не й била дадена възможност да си изясни обстоятелствата, довели до налагане на наказанието, липсвала яснота относно обстоятелствата, при които е установено, че е извършено нарушение на трудовата дисциплина.
От събраните гласни съдът намира, че работодателят не доказа, че *****а, който е замествал директора на взено „Инспекторат“, с който П. е трябвало да съгласува отговора по жалбата, е дал някакви указания и разпореждания на ищцата във връзка с изготвения от нея отговор, който тя е отказала да изпълни; такива разпореждания е дала свидетелката устно, но същите не касаят промяна на смисъла и съдържанието на изготвения вече отговор. Установи се също, че не отговаря на истината посо ченото в заповедта, че на 01.10.2020 г. ищцата писмено и категорично отказала да 5 изпълни разпореждане на прекия си ръководител да преработи отговор на жалба, тъй като ръкописно написаното от П. /на л.39 от д.РС/ е преди датата 01.10.2020 г. -по повод на задрасканият текст на отговора й, направен неизвестно от кого без указания до въззиваемата.
Ето защо ПОС намира, че не се установи визираното неизпълнение на законно нареждане на работодателят в от процесната заповед, следователно въззивникът, върху който лежи доказателствената тежест, не доказа визираното в заповедта нарушение.
От казаното по-горе следва, че работодателят не установи нарушенията по дисциплинарната заповед.
Горното обуслявя извода, че наказанието по чл.188,т.1 КТ незаконосъобразно наложено. е
Поради изложените съображения съдът намира, че заповедта за наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и следва да се отмени. Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С оглед неуважаване на въззивната жалба въззиваемата има право на разноски за производството на основание чл.78 ал.2 ГПК. Такива са поискани, но не се присъждат , тъй като няма данни такива да се направени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260081/22.04.2021 г. гр .д.N1545/2020 г. на КРС, 3 гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6