Решение № 282 от 14.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Бургас, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Търговско дело № 20222100900066 по описа за 2022 година Ищецът „Хелио-тур-С“ АД, ЕИК 102004621 чрез пълномощника адв.

Мирослав Стойков с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Индустриална“ № 46 и посочен електронен адрес за връчване по чл.38 от ГПК на лист 16 от досието на делото на Окръжен съд Ямбол е предявил обективно съединени искове срещу „Къмпинг Южен бряг“ ЕООД,ЕИК 202039452 за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 5302 лв., представляваща съдебно деловодни разноски,за събиране на която е бил издаден изпълнителен лист № 647 по гр.д.№ 4718 по описа за 2013 год. на Районен съд Бургас и обща сума от 25500 лв., за събиране на която е бил издаден изпълнителен лист № 67 по т.д. № 686 по описа за 2012 год. на Окръжен съд Бургас и която сума е формирана като сбор от сумата от 12000 лв.,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 13500 лв., представляваща разноски за въззивна инстанция. Твърди, че за събиране на вземанията е образувано изпълнително дело № 932 по описа за 2021 год. на ЧСИ Ирина Христова с район на действие Окръжен съд Ямбол, но към момента на образуването, а именно 08.07.2021 год., и трите вземания са били погасени по давност. Сочи, че давността е петгодишна и е започнала да тече за вземането по изпълнителния лист, 1 издаден от Районен съд Бургас-от 15.01.2016 год., а за вземането по изпълнителния лист, издаден от Окръжен съд Бургас от 20.01.2016 год., когато е било постановено влязлото в сила незабавно определение № 26 по гр.д.№ 5412 от 2015 год. на ВКС. Претендира разноски. Представя доказателства, включително в изпълнение на указания на докладчика в Окръжен съд Ямбол.

Предявените искове са с правно основание в чл. 124 във вр. с чл.439 от ГПК.

Ответникът „Къмпинг Южен бряг“ ЕООД,ЕИК 202039452 чрез пълномощника си адв. Йордан Йорданов с адрес на кантората гр.София, ул.“Позитано“ № 9,вх.Б,ет.3,офис № 8 не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, но оспорва основателността на исковете. Възразява по правните изводи въз основа на безспорните факти. Счита, че датата на издаване на изпълнителен лист е релевантна за прекъсване на давността.

Намира, че по аналогия на правото давността следва да се счита прекъсната с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист,тъй като подаването на такава молба е условие за предприемане на принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД. С оглед на това смята, че вземанията и по двата изпълнителни листа не са погасени по давност към датата на завеждане на делото. Оспорва твърдението на ищеца за влизане в сила на решението на Окръжен съд Бургас по в.гр.д.№ 1879 по описа му за 2015 год. на дата 15.01.2016 год. Намира, че то е влязло в сила едва след влизане в сила на определение № 261 от 27.05.2016 го. По ч.гр.д.№ 209 по описа за 2016 год. на Апелативен съд Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против разпореждане № 1442 от 10.03.2016 год. по ч.гр.д.№ 1879 по описа за 2015 год. на Окръжен съд Бургас, с което е върната касационната жалба срещу постановеното по делото решение от 15.01.2016 год. по въззивното осъдително решение. Претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Определение от 18.10.2022г. съдът е приел за безспорни следните факти:

„Къмпинг Южен бряг“ ЕООД, ЕИК 202039452 е с предишно наименование „Къмпинг градина“ ЕООД в периода 14.11.2012 год. 22.01.2018 год.; на 13.02.2018 год. е бил издаден изпълнителен лист № 647 по гр.д.№ 4718 по 2 описа за 2013 год. на Районен съд Бургас, съгласно който „Хелио-тур-С“ АД е бил осъден да заплати на „Къмпинг градина“ ЕООД сумата 5302 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски; изпълнителният лист е издаден след констатация, че решение № 1188 от 14.07.2015 год. по гр.д.№ 4718 по описа за 2013 год. на Районен съд Бургас и решение № V-127 от 15.01.2016 год. по въззивно гр.д.№ 1879 по описа за 2015 год. на Окръжен съд Бургас са влезли в законна сила на 15.01.2016 год. и подлежат на изпълнение; на 26.02.2018 год. е бил издаден изпълнителен лист № 67 по т.д.№ 686 по описа за 2012 год. на Окръжен съд Бургас, съгласно който „Хелио-тур-С“ АД е бил осъден да заплати на „Къмпинг градина“ ЕООД сумата 12000 лв.,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 13500 лв., представляваща разноски за въззивна инстанция; изпълнителният лист е издаден след констатация, че решение № 349 от 10.11.2014 год., допълнено с определение № 250 от 18.02.2015 год. по т.д.№ 686 по описа за 2012 год. на Окръжен съд Бургас, потвърдено с решение № 58 от 15.06.2015 год. по въззивно търговско дело № 128 по описа за 2015 год. на Апелативен съд Бургас, последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 26 от 20.01.2016 год. по гр.д.№ 5412 по описа за 2015 год. на ВКС подлежат на изпълнение; на 08.07.2021 год. ответникът „Къмпинг Южен бряг“ ЕООД, ЕИК 202039452 е с предишно наименование „Къмпинг градина“ ЕООД е депозирал молба до ЧСИ Ирина Христова с район на действие Окръжен съд Ямбол за пристъпване към принудително изпълнение срещу длъжника „Хелио-тур-С“ АД въз основа на двата описани по-горе изпълнителни листа № 647 от 13.02.2018 год. и № 67 от 26.02.2018 год., както и за налагане на запор и изпълнение върху вземане на длъжника „Хелио-турС“ АД в размер на 22510 лв. срещу АПСПК; въз основа на молбата е образувано изпълнително дело № 932 по описа за 2021 год. на ЧСИ Ирина Христова; на същата дата - 08.07.2021 год. са изготвени и изпратени: на длъжника „Хелио-тур-С“ АД покана за доброволно изпълнение, получена на 19.07.2021 год. и запорно съобщение до трето задължено лице АПСПК, получено на 12.07.2021 год. съгласно оформена обратна разписка; с окончателно определение № 26 по гр.д.№ 5412 по описа за 2015 год. на Второ г.о. на ВКС постановено на 20.01.2016 год. не е допуснато до касационно обжалване решение № 58 от 15.06.2015 год. по въззивно търговско дело № 128 по описа за 2015 год. на Апелативен съд Бургас; с решение № 58 от 3

15.06.2015 год. по въззивно търговско дело № 128 по описа за 2015 год. на Апелативен съд Бургас е потвърдено първоинстанционно решение № 349 от 10.11.2014 год. по т.д.№ 686 по описа за 2012 год. на Окръжен съд Бургас; с решение № V-127 по въззивно гр.д.№ 1879 по описа за 2015 год. на Окръжен съд Бургас, постановено на 15.01.2016 год. отчасти е отменено, а в останалата част е потвърдено решение № 1188 от 14.07.2015 год. по гр.д.№ 4718 по описа за 2013 год. на Районен съд Бургас; срещу решение № V-127 от 15.01.2016 год. на Окръжен съд Бургас е била подадена касационна жалба; с разпореждане № 1442 от 10.03.2016 год. по въззивно гр. д. № 1879/2015 г. на Бургаски окръжен съд, подадената касационна жалба е била върната; срещу разпореждането е била подадена частна жалба до Апелативен съд Бургас; с определение № 261 от 27.05.2016 год. по ч. гр. д № 209/2016 г. на Бургаския апелативен съд частната жалба е оставена без уважение; срещу определение № 261 от 27.05.2016 год. е била подадена частна касационна жалба вх. № 6665/27.06.2016 год., с определение от 20.12.2016 год. по ч.гр.д.№ 4767 по описа за 2016 год. на Второ г.о. на ВКС частната касационна жалба е била оставена без разглеждане, постановено е връщането й и прекратяване на производството по частното дело, в мотивите е посочено, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, като насочена срещу определение на апелативен съд, произнесъл се в производство по чл. 274, ал.

2, изр. 1, предл. 2 ГПК, направен е извод, че са окончателни и определенията на апелативните съдилища, с които се потвърждават определения по чл. 274, ал. 1 ГПК на окръжните съдилища като въззивна инстанция.

При установената по-горе фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,за които законът не предвижда друг срок.Процесните вземания са за разноски по приключили с влезли в сила решения искови съдебни производства.Давността за вземанията за разноски по дела е 5 годишна и започва да тече от деня ,в който са влезли в сила съдебните актове-решения с характер на определения в частта им за разноски,като изтича на съответното число от съответния месец на петата година.

Ищецът твърди,че в периода от влизане в сила на актовете,с които да 4 присъдени разноските по двете дела до образуване на изпълнителното дело са изтекли повече от пет години,като в този петгодишен период не са осъществени никакви действия от ответника като кредитор и не са настъпили никакви обстоятелства,предвидени в закона, спиращи или прекъсващи давността.

Ответникът оспорва началния момент на давността, твърдян от ищеца за вземането по единия изпълнителен лист,а по отношение на двата изпълнителни листа твърди,че е осъществил действия прекъснали давността по смисъла на чл.116,б.“в“ от ЗЗД ,а именно подал е молби за издаване на изпълнителни листи преди да изтекат пет години от влизане в сила на актовете,с които разноските са определени и присъдени.

С оглед въведените от страните факти по иска по чл.439 от ГПК съдът намира,че с оглед момента на образуване на процесното изпълнително дело,а именно 08.07.2021 год. ,преди която дата и по-точно на 26.06.2015 г., е постановено Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, даващо ново разрешение на въпроса за погасителната давност по време на висящо изпълнително производство,приложение следва да намерят разрешенията именно в него.

С посоченото Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г., постановено по тълк.д № 2/2013г. на ОСГТК, ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, 5 плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В обобщение ,за да се приложи чл.116,б.“в“ от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно две обстоятелства:образувано и висящо изпълнително дело,както и поискано в него от взискателя предприемане на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

В настоящия случай ответникът твърди,че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист следва също да се приравни по последици с искането за се предприеме изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.