Решение № 212 от 12.11.2021, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Сливен, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20212200500498 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.463 от ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя „Обединена Българска Банка” АД срещу разпределение от 02.07.2021г., предявено на 24.08.2021г. по изп.д.№624/2009г. по описа на Частен съдебен изпълнител Миглена Минкова , рег.№768, район на действие СлОС, в частта относно разпределени суми по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се твърди, че разпределението в обжалваната му част относно сумата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят – взискател посочва, че е участвал в проведената публична продан и е обявен за купувач за сумата от 120601,00лв., която е внесъл по специалната сметка на ЧСИ Минкова. При разпределението на тази сума счита, че ЧСИ неправилно е разпределила сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 7341,89лв. Счита, че тази сума следвало да се разпредели на него като привилегирован взискател. В чл.136 от ЗЗД били посочени привилегиите на кредиторите, но не и на други лица, какъвто се явява ЧСИ. Вземането на ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ не е визирано в чл.136, ал.1 от ЗЗД, не е привилегировано такова, за да бъде събрано с първа поредност. В т.1 на чл.136, ал.1 от ЗЗД били посочени само разноски, извършени от кредиторите във връзка с изпълнението. ЧСИ не е кредитор на длъжника, още по-малко привилегирован такъв. Счита, че вземането по т. 26 от 1

ТТРЗЧСИ става изискуемо едва след завършване на принудителното изпълнение по делото, а не към момента на извършване на разпределението. Неправилно ЧСИ приемала, че сумата по разпределението е постъпила от длъжника, тъй като тя е постъпила от публичната продан на имота, определен за привилегировано удовлетворяване на кредитора „ОББ”АД. От друга страна ЧСИ считала, че таксата се дължи от длъжника, а я събира от кредитора, като с нейния размер намалява сумата, която следва да му бъде изплатена. Реда за удовлетворяване на вземанията е посочен в чл.136 от ЗЗД и с въпросното разпределение ЧСИ Минкова е нарушила закона, като не е спазила този ред. В случая е следвало сумата от 7341,89лв. да бъде разпределена на него. Евентуално следвало да му бъде издадена фактура за нея, както за всички останали такси и разноски. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени разпределението в частта, с която е разпределена сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като постанови същата да бъде разпределена в полза на взискателя ОББ АД и всички такси в разпределението да му бъдат фактурирани.

В законния срок не са депозирани становища по жалбата от другите страни в изпълнителното производство.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Миглена Минкова е представила обяснения, в които посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва, че според съдебната практика приема, че е такова по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. За дължимите към ЧСИ такси по изпълнителното дело, същият има право да събере служебно от длъжника, съобразно чл.79, ал.2 от ГПК. Погрешно взискателят считал, че щом сумата е постъпила от него като купувач, то тя не е постъпила от длъжника и не трябва да бъде събирана таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Макар и да не са внесени от взискателя авансово, дължимите от длъжника такси следвало да бъдат включени в разпределението в полза на съдебния изпълнител със съответната привилегия.

Посочва, че разпределението е извършено на основание чл.495 от ГПК, като е спазен реда по чл.136 от ЗЗД и указанията по ТР №2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №20097680400624 на ЧСИ Миглена Минкова е образувано по молба на „Обединена Българска Банка“ АД въз основа на изпълнителен лист от 04.09.2009г., издаден по ч.гр.д.№3993/2009г. на Сливенски районен съд, с който са осъдени длъжниците Н. Г. СТ. и Т.И. С.а да заплатят солидарно на кредитора „Обединена Българска Банка“ АД следните суми: 187875,22лв., представляваща главница по Договор за банков кредит от 21.08.2007г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2009г.; сумата 11898,77лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2009г. до 02.09.2009г., сумата 49,89лв., представляваща наказателна лихва за периода от 28.02.2009г. до 02.09.2009г. и сумата от 6934,37лв. – разноски по 2 делото.

За обезпечаване погасяването на всички вземания на кредитора „Обединена Българска Банка“ АД по Договора за банков кредит от 17.12.2007г., е учредена договорна ипотека, вписана в СлВП при СлРС с вх.№6644/22.08.2007г., акт №36, том V е от ипотекарните длъжници Н. Г. СТ. и Т.И. С.а върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, адрес: гр. Сливен, *********, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, предназначение – за търговска дейност, брой нива – 1,, площ 196,08кв.м., прилежащи части – склад площ 23,78 кв.м. и 13,93 кв.м. от общите части на сградата.

По искане на взискателя, съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение върху ипотекирания недвижим имот чрез налагане на възбрана, извършване на опис и публична продан.

В периода 2010г. – 2020г. били насрочени редица публични продани на ипотекирания и възбранен недвижим имот, описан по-горе, обявени за нестанали, поради неявяване на купувачи.

На 08.01.2021г. е насрочена нова публична продан в периода 18.02.2021г. – 18.03.2021г. с начална цена от 120600лв. По нея е постъпило едно наддавателно предложение от взискателя „Обединена Българска Банка“ АД и с протокол от 19.03.2021г. същият е обявен за купувач за сумата от 120601,00лв.

На 24.03.2021г. е изготвено постановление за възлагане на недвижимия имот на „Обединена Българска Банка“ АД, влязло в сила на 11.05.2021г.

На 02.07.2021г. е изготвен протокол за разпределение на постъпилата от публичната продажба сума от 120601,00лв., на основание чл.495 от ГПК.

В протокола с а посочени взискателите - първоначалния взискател „Обединена Българска Банка“ АД и присъединените такива - държавата за вземанията на ТД НАП и Община Сливен за данъци и такси за продадения имот с посочени вземания.

В т.2 от протокола съдебният изпълнител е направил разпределение на сумата от 120601,00лв., както следва: такси и разноски по изпълненителното дело по ТТРЗЧСИ в общ размер от 10990,82лв. /т.2.9/, подробно посочени по вид и размер, в т.ч. спорните 7341,89лв. с ДДС - пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ в полза на ЧСИ и доп. разноски от 79,60лв.; т.2.10 за взискателя – 98550,41лв.; 2.11 за НАП – 0,00лв. и 2.12. за Община Сливен ДНИ – 5293,74лв. и ТБО – 5686,43лв.

Съобщенията са редовно връчени на всички страни.

С протокола е насрочен ден и час за предявяване – 24.08.2021г. в 11,30 часа.

На 24.08.2021г. в кантората на ЧСИ Миглена Минкова за насроченото предявяване на разпределението се явил само представител на присъединения 3 взискател Община Сливен, подписал протокола за предявяване.

Жалбата против разпределението е подадена от взикателя ОББ АД по пощата с пощенско клеймо от 26.08.2021г.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения 3-дневен срок от предявяване на разпределението, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.462, ал.2, вр. с чл.463 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.

Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания.

В случая обаче се касае за разпределение по чл. 495 ГПК по отношение на сума от публична продан на недвижим имот, при която взискател е обявен за купувач. В проведената публична продан обявеният за купувач е взикателя – ипотекарен кредитор „Обединена Българска Банка“ АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 495 о т ГПК, взискателят, обявен за купувач на имота, е длъжен в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други всизкатели. Разпределението по чл. 495 ГПК има предварителен характер и действието му е поставено под условие, но след сбъдването му, разпределението представлява окончателен съдбен акт, в който се определят кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, както е и в общата хипотеза на чл. 460 ГПК. Това предопределя и възможността акта по чл. 495 ГПК също да подлежи на обжалване по реда на чл. 463 ГПК. Именно такова разпределение е извършила и ЧСИ Минкова по въпросното изп. дело.

При разпределението съдебният изпълнител следва да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите, установен в чл. 136 от ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните кредитори, както и да разпредели 4 подлежащите на разпределение суми /първо на привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако останат суми – на хирографарните притезания/.

Поради това и жалбата против разпределението може да се основава само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Съдебният контрол, от своя страна, е ограничен от правомощията на съдебния изпълнител. Поради това, в производството по чл. 463 от ГПК съдът е оправомощен да разглежда само възражения за нарушения на чл. 136 от ЗЗД, чл. 458 от ГПК и чл. 459 от ГПК и да установи дали са съобразени привилегированите вземания, спазен ли е редът на привилегиите, каква част от получената при проданта сума се полага в хипотезите на съразмерно удовлетворяване на кредиторите.

В случая, по изп. дело №624/2009г. по описа на ЧСИ Минкова е налице един първоначален взискател – ОББ АД, който е и с привилегия – вписана в негова полза ипотека върху недвижимия имот, предмет на публичната продан /привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД/. Присъединени са с нарочен акт и държавата за публични вземания и Община Сливен за вземания за данъци и такси за конкретния продаден имот, сумата от чиято продажба е разпределена.

Следователно, съдът не констатира нарушения на разпоредбите на чл.458 и чл.459 от ГПК.

Оплаквания за процесуални нарушения на процедурата по разпределението и предявяването му няма наведени и съдът при служебната проверка не констатира такива. Всички страни в производството са били надлежно уведомени и призовани за предявяване на разпределението, дадена им е възможност да присъстват, като се е явил само представител на присъединения взискател Община Сливен, който не е изразил възражения при предявяването. Спазени са изискванията на чл.462, ал.1 от ГПК.

Възражението на жалбоподателят е само по отношение на вземането на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ с твърдението, че то не е привилегировано по смисъла на чл.136, ал.1 от ЗЗД и не следва да се удовлетворява преди неговото привилегировано вземане, като не възниква и преди завършване на принудителното изпълнение по делото.

Съдът намира това възражение за неоснователно.

Относно същността на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ: Тази такса е възнаграждение/цена за осъществената от него дейност/услуга свързана с извършването на действия по принудително изпълнение водещи до събиране на паричното вземане на взискателя. Тя е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Таксата се определя в пълен размер, дължима е от длъжника и следва да се приспадне пропорционално за всеки взискател и да се включи в протокола за разпределение.