Решение № 35 от 11.03.2020, Районен съд - Бяла Слатина

Р Е Ш

Е Н И

E гр. Бяла С.,

11.03.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 12 февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА при секретаря Таня Т., като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1175 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е исковата молба от Е.Т.Д. ЕГН

********** *** и И.С.И. с ЕГН ********** ***, против ЧПК „Съгласие“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.М., обл.В., представлявано от Председателя В. К. В., с която са поискали съдът да постанови решение по силата на което да осъди ответника да им заплати, в качеството на наследници на С.Ц.Ц.починал на 13.09.2016г., общата сума от 179,00 лв. от която: 119.00 лв. за ищцата от Е.Т.Д. и 60,00 лв. за И.С.И., представляваща неизплатената договорна рента за стопанската 2013/2014г. по договор за предоставяне на зем.земя в кооперацията за съвместно обработване от 15.03.2012г. сключен от С.Ц.Ц.и ответната кооперация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на и.м. 02.09.2019г. до окончателното й изплащане.

С определение постановено в з.з. на

04.10.2019г. съдът заличил ищеца И.С.И. с ЕГН ********** ***, починал на 14.09.2019г., акт за смърт № 0011/14.09.2019г. съставен в с.Злати войвода, обл.Сливен, поради смърт.

На основание чл.227 от ГПК съдът конституирал в качеството на ИЩЕЦ по делото сестра му С.С.Т. с ЕГН ********** ***, като единствена негова законна наследница.

Същата в даденият от съда срок не е преподписала исковата молба, нито е сезирала съда дали поддържа предявената от брат й И.С.И. искова молба.

Съдът с определение постановено в с.з. на 15.01.2020г. заличил ищцата С.С.Т. с ЕГН ********** ***, поради неподписване на исковата молба и дезинтересиране от спора.

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.31,ал.4,т.3 от ЗК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ответника ЧПК „Съгласие“ с.М., обл.В., представлявано от Председателя В. К. В., чрез пълномощника си адвМ.М. от ВрАК в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като е оспорил исковата претенция на ищците, като неоснователна и недоказана по изложените в него съображения.

Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на исковата сума.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата в исковата молба навежда доводи, че от 2014г. ответната кооперация в с.М. не изплатила опаричената рента на племенника й С.Ц.Ц.в размер на 359,00 лв., поради липса на финансови средства.

През 2010г. било извършено двойно очертаване на обработваемата земя в с.М. за субсидии от Председателя на ЧПК „Съгласие” и „Стил Еко Инвест” ООД-Б.С.. За тази земя собствениците били сключили договори за обработка с кооперацията. ДФЗ бил спрял изплащането на субсидиите през 2010г. и ги санкционирал за бъдещи периоди от 3г., като общата сума на загубата на кооперацията възлизала на 740 531,00 лв. Впоследстние отказът на ДФЗ бил отменен от съдилищата.

На 03.09.2018г. Председателят на ответната кооперация получил сумата от 60 000.00 лв. представляваща субсидии от РА/разплащателната агенция/ при ДФЗ/Държавен фонд Земеделие/, а на 16.10.2018г. получил писмо, че останалата сума от субсидиите няма да се изплати, тъй като не се полага. Поради горното не са изплатени на хората рентите и Председателят на кооперацията не дал отчет субсиите за какво са изразходени.

Ищцата счита, че като наследница на

Светлин Цанев делът й възлиза на 119,00 лв. представляващ 1/3 ид.ч., а на И.С. е в размер на 60,00 лв. представляващ 1/6 ид.ч.

Предвид гореизложеното за ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна защита за заплащане от ответната кооперация общата сума от 179,00 лв. неизплатена рента за стопанската 2013/2014г.

В изпълнение указанията на съда за оставяне и.м. без движение, ищцата с допълнителна молба вх.№ 6401/16.09.2019г./л.19 от делото/ посочила, че цената на иска е 359,00 лв., от която сума 179,50 лв. е за Е.Д. и 179,50 лв. е за И.С.И., като наследници на С.Ц.Ц., които са подписали исковата молба, без да е поискано изменение на иска относно размера му. Посочената сума представлява неизплатена рента за стопанската 2013/2014г. за 17.959 дка зем.земя находяща се в землището на с.М., която е собственост на С.Ц.Ц.. Има сключен договор за съвместна обработка на зем.земя между С.Ц. с ответната кооперация за 7 стопански години, като размера на рентата е 15% от средният добив на пшеницата. В молбата ищцата посочила, че който не си получи рентата в натура, получава нейната парична равностойност на база средна продажна цена.

С исковата молба ищцата Е.Д. е представила 2 бр.пълномощни, с които С.Ц. я упълномощава да го представлява пред ОбС”З”-Б.С. за получаване на нови скици, да получава рентата вместо него за зем.земя в с.М. на която е наследник, да сключва договор за обработване на земята и се подписва вместо него, където е необходимо. Тези пълномощни са с нотариална заверка на подписа на упълномощителя извършена в Кметство с.Злати войвода, Община Сливен, но и двете пълномощни не съдържат дата на съставяне.

Представила е договор за предоставяне на земя в кооперацията за съвместно обработване № 6/15.03.2012г. сключен между С.Ц. и ЧПК”Съгласие” с.М. на основание чл.31,ал.4,т.3 от ЗК за общо 17,959 дка, за срок от 7 стопански години, като този договор има дейстиве от 01.10.2012г. до 01.10.2019г./л.92 от делото/.

В договора е уговорено годишно рентно плащане определено от ОС и УС за всяка година в нарура, както следва: зърно/пшеница-дописано собственоръчно/ в размер на 15 % от средния добив и 2 л.олио.

Представено е у-ние за наследници на С.Ц. изх.№ 255/25.09.2019г. изд.от с.Злати войвода, Община Сливен/л.40 от делото/ от което е видно, че Е.Д. е негова леля и се легитимира като негова наследница.

Представени са 4 бр.Решения №

128М/11.09.1998г. на ПК-Б.С., с които е възстановено правото на собственост на Светлин Ц.Ц. върху общо 17,959 дка в землището на с.М., както и скици на имотите.

Представено е у-ние изх.№

6/05.10.2019г.изд.от ЧПК”Съгласие” с.М./л.50 от делото/ удостоверяващо, че С.Ц. е бил член на кооперацията и вписан в книгата на член-кооператорите в периода от 01.01.1993 год. до смъртта му -13.09.2016г.

Впоследствие ищцата представила у-ние изх.№ 309/17.10.2019г. изд.от СВ при БСлРС/л.63 от делото/ удостоверяващо, че процесните 4 зем.имота предмет на процесният договор за съвместно обработване с ответната кооперация от 15.03.2012г. са прехвърлени /продадени/ от С.Ц.Ц.на „МЕК БАЛКАН” ЕООД с нотариален акт, вх.рег.№ 4716/19.11.2014г., т.13, № 13/2014г., н.д.№ 1943/19.11.2014г., Дв.вх.рег.№ 4700/19.11.2014г.

Представен е Протокол № 33/14.02.2015г. на ЧПК ”Съгласие” с.М./л.103 от делото/ от Извънредно Общо събрание, като в т.1 е записано: ”Неизплатени ренти за периода от 2011-2014г.на стойност над 177 000 лева”, който не е заверен от кооперацията по надлежният ред. Към него е приложена справка за неполучени суми от рента към 01.01.2015г. по години на обща стойност 177 982,50 лв., но същата не съдържа подпис и няма данни дали е издадена от ответната кооперация.

В с.з. проведено на 12.02.2020г. ищцата поиска да й бъде заплатена цялата сума от 359.00 лв., тъй като другите законни наследници на С.Ц. не изявяват желание да подадат искова молба. Не е поискала изменение на иска по чл.214 от ГПК и такова не е допуснато, чрез увеличаване на исковата претенция.

От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В случая не се спори, че е налице договор № 6/15.03.2012г. за предоставяне на земеделска земя за съвместно обработване на кооперацията, по силата на който приживе С.Ц. е предоставил свои собствени зем.земи, срещу заплащане на рента в натура(в процентно съдържание-15% от средния добив) на зърно и 2 л.олио.

Действително в процесният договор №

6/15.03.2012г. са посочени зем.земи, които са възстановени на С.Ц. с Решение № 128М/11.09.1998 г. на Поземлена комисия Б.С.. В договора е отразено, че С.Ц. сключва процесният договор с ответната кооперация, като собственик на посочените в него зем.земи и в качеството му на член-кооператор. В договора не е отразено номера и датата на пълномощно, с което Ц. упълномощил ищцата от негово име да предостави собствените му земи на ответната кооперация за обработка. В с.з. проведено на 15.01.2020г. ищцата заяви, че тя подписала С.Ц. в процесният договор.

Липсата на представителна власт, която представлява вид липса на съгласие е посочена като основание за нищожност по чл.42, ал.2 ЗЗД. Разликата е в това, че когато едно лице сключи договор от името на друго лице без да е било упълномощено от него е налице висяща недействителност, тъй като според чл.42, ал.2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договора може да го потвърди, с което договора се валидира. (Решение № 285/28.09.2011г. по гр.д. № 1033/2010г. ІІІ г.о. и Решение № 249/23.07.2010г. по гр.д. № 92/2009г. ІV г.о, постановени по реда на чл.290 ГПК).

В случая пълномощното дадено от Ц. на ищцата

Е.Д. не е описано с необходимите реквизити в процесният договор. С него се дава право на ищцата да получава вместо него рентата за зем.земи в с.М. на която е наследник, но не и собственик. Видно от представено у-ние за наследници на С.Ц. изх.№ 255/25.09.2019г. изд.от с.Злати войвода, Община Сливен/л.40 от делото/ С.Ц. е починал на 13.09.2016г., поради което същият не може да потвърди тези действия на упълномощаване, за да се валидира процесният договор. С настъпването на неговата смърт се прекратява валидността му, както и членството му в ответната кооперация, изводимо от разпоредбата на чл.12,т.3 от ЗК.

С исковата молба ищцата търси заплащане на рентата за стопанската 2013/2014г. в качеството й на наследник на С.Ц., а не като негов пълномощник, поради което иска следва да се разгледа по същество.

В договора е посочено, че основанието, на което е сключен, е чл.31 ал.4 т.3 от

ЗК. Съгласно цитираната разпоредба, такива договори могат да се сключат между страни: кооперация и член-кооператор, като поради това и е налична в закона опростена форма на сключване на договорите за съвместна обработка - не е необходимо да се заверяват нотариално и да се вписват. Съгласно чл.20 от ЗЗД – при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Съдържанието на процесния договор е типично за договор за съвместна обработка, тъй като урежда предоставянето на земя за съвместно ползване, а размерът на плащането за ползването на земята от страна на кооперацията не е определен като фиксирана сума за определен период, поради което този договор няма характера на договор за наем, нито по някой от способите посочени в чл.8 от ЗАЗ, поради което договорът не би могъл да се определи и като договор за аренда. По тези съображения съдът приема, че е налице договор за съвместно обработване на земеделските земи по смисъла на чл.31 ал.4 т.3 от ЗК, в който случай кооператорът предоставя на кооперацията земи за обработване, срещу което получава възнаграждение(именувано рента), определяно от Общото събрание на кооперацията, при определени хипотези и от управителния съвет.

Спорният въпрос е дали след смъртта на член кооператора -наследниците му – ищцата по делото (трето лице по процесният договор за съвместно обработване), сключен между ответната кооперация и праводателяя на ищцата е обвързани от срока по договора. Съгласно императивната разпоредба на чл.21 ал.1 от ЗЗД, договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи(възпроизведен е основен принцип в облигационното право, че извън изрично предвидени от законодателя хипотези, задължения за действия или бездействия могат да възникват само по общо съгласие на две или повече страни, или по силата на изрична норма).

Изменение в субективно отношение в една възникнала договорна връзка също е невъзможно извън изчерпателно уредените случаи в закона(цесия, новация, наследяване, встъпване в дълг). И след като е налице договор за съвместно обработване на земеделските земи по смисъла на чл.31 ал.4 т.3 от ЗК, то в същят за разлика от договорите за наем/аренда, липсва законова(и съответно в случая договорна) разпоредба, която да обвързва третите лица(ищцата) с процесният договор за съвместно обработване на земеделските земи, т.е. налице е договор, който не обвързва правоприемника(ищцата по делото) в т.ч. и да встъпи/замести в правата съответния собственик(член-кооператор). По делото няма данни ищцата да е член-кооператор на ответната кооперация. Дори това условие да е изпълнено, към стопанската 2013/2014г. наследодателя С.Ц. е бил жив и е могъл да получи рентата за собствената си земя.