Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23202 от 19.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11339/2025
Вид
Определение № 23202
Подписан
19.11.2025
В сила
19.11.2025
Състав
Николай Димов, Евгени Стоилов Станоев, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6, т. 10 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23202 гр. София, 19.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20251100511339 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 112268/31.03.2025 г. от „Главпроект-07“ ЕООД срещу Определение № 8546/19.02.2025 г. по гр.д. № 58306/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, с което е прекратено производството по гр.д. № 58306/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, и е обезсилена заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 39861/2024 г. по описа на СРС, 43 състав.

Жалбоподателят излага подробни съображения защо предявената претенция е допустима. Счита, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на предявения иск и впоследствие неправилно не е допуснал изменение на доклада по молба на ищеца от 11.02.2025 г. Поддържа, че предявеният иск е за водене на чужда работа без пълномощие. Така мотивиран, моли съда да отмени определението на СРС в обжалваната част и да продължи съдопроизводствените действия.

В законоустановения едноседмичен срок за отговор на частната жалба не е постъпил такъв.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена 1 пред Софийски районен съд искова м о л б а , с която е предявен от „Главпроект-07“ ЕООД срещу „Главпроект 2006“ ЕООД установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1124,76 лв., представляваща припадащата се на ответника част от заплатени от ищеца суми за охрана на общите части на административна сграда с адрес: гр. София, ул. „Александър Жендов“ № 6, за периода от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.

С молба от 25.10.2024 г. е уточнен претендираният период – 01.11.2023 г.

– 30.11.2023 г.

С Определение № 50447/11.12.2024 г. по гр.д. 58306/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е дал правна квалификация на предявения иск: чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 51, ал. 1, вр. чл. 6, т. 10 ЗУЕС.

С молба, приета в о.с.з., проведено на 11.02.2025 г., ищецът е уточнил претенцията си. Не е възразил срещу дадената правна квалификация, но е поискал да бъдат посочени и разпоредбите на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, евентуално на чл. 59 ЗЗД.

В о.с.з., проведено на 11.02.2025 г., съдът не допуска изменение на доклада.

С Определение № 8546/19.02.2025 г. по гр.д. № 58306/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, е прекратено производството по гр.д. № 58306/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, и е обезсилена заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 39861/2024 г. по описа на СРС, 43 състав. Съдът се е мотивирал с аргумента, че ищецът предявява чужди права и няма активна процесуална легитимация.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (по този въпрос има влязло в сила Определение № 3231/09.07.20225 г. по в.ч.гр.д. № 7446/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-IV-Д, с което е отменено разпореждането за връщане на настоящата частна жалба поради просрочие), от легитимирано лице 2 срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 130 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Нормата на чл. 130 ГПК задължава съда да следи служебно за наличието на положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на иска, включително и за правния интерес от търсената съдебна защита. Съдът може във всяко положение на процеса да прецени дали искът, с който е сезиран, е допустим. Допустимостта на иска се преценява въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора. Въззивният съд винаги следва да извършва служебно проверката за допустимостта на първоинстанционното решение, респективно за допустимостта и редовността на исковата молба. Ако при проверката бъде констатирано, че искът е недопустим, задължението на съда е да върне исковата молба.

В настоящия случай дадената от първоинстанционния съд с определението по чл. 140 ГПК правна квалификация – чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 51, ал. 1, вр. чл. 6, т. 10 ЗУЕС, е неправилна.

Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Предметът на делото се очертава чрез основанието и петитума на исковата молба. Ищецът следва да посочи какво е претендираното от него право, ако е вземане – какво е основанието за възникването му, какъв е размерът му и, ако вземането е периодично, за какъв период се претендира. Ищецът следва да формулира и петитум на исковата молба – каква е търсената от съда защита на това претендирано право.

Като изложи фактическите обстоятелства, от които ищецът черпи своите права, ответникът ще може да реализира защитата си, а съдът – да даде правна квалификация на претендираното от ищеца право.

Съдът следи служебно за редовността на исковата молба. Когато констатира нередовност на същата, съдът дава указания на страната и срок за изпълнение, като я предупреждава за неблагоприятните правни последици, които следват при неизпълнение на дадените указания – връщане на исковата молба – арг. от чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК.

3

Още от исковата молба е видно, че ищецът извежда претендираното срещу ответника вземане на основание реално заплатена сума в размер на 4120 лв. с ДДС, с която са платени разходите за охрана на процесната сграда за периода от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г. Ищецът твърди, че ответникът не му е заплатил доброволно припадащата се част от този разход, поради което е предявен и искът, предмет на делото пред първата инстанция.

Тези фактически твърдения на ищеца очертават претенция, която следва да се квалифицира като водене на чужда работа без пълномощие. Ищецът е посочил, че е заплатил цялата дължима от всички етажни собственици сума за разход за охрана за месец ноември 2023 г. със съзнанието, че плаща освен свой дълг и дълг на останалите етажни собственици. Плащането е извършено от ищеца, който търси възстановяване на припадащата се на ответника част – тази, която ответникът е следвало да заплати, но не го е сторил. Няма твърдение плащането да е извършено от етажната собственост, за да се стигне до извод за предявяване на чужди права и липса на активна процесуална легитимация. Предявеният иск е допустим, а съдът следва да се произнесе по съществото на спора. Прекратяването на делото е неправилно, следователно неправилно е и обезсилването на заповедта за изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 39861/24 г. по описа на СРС, 43 състав.

Само за пълнота следва да се отбележи, че първоначално подадената искова молба е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, тъй като е налице разминаване в претендирания период в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума . Тази нередовност обаче ищецът е отстранил по собствена инициатива с молбата от 25.10.2024 г.

При тези изводи на съда обжалваното определение се явява неправилно, същото следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС, 43 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 8546/19.02.2025 г. по гр.д. № 58306/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, с което е прекратено производството по гр.д. № 58306/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, и е обезсилена заповед за 4 изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 39861/2024 г. по описа на СРС, 43 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 43 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5