Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261260 от 09.04.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1494/2020
Вид
Решение № 261260
Подписан
09.04.2021
В сила
28.06.2023
Състав
РУМЯНА ДИМОВА ХРИСТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

№261260 гр.Варна,

09.04.2021год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в публично заседание проведено на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Румяна Христова при секретаря Галя

Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1494 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът М.С.М. ЕГН: ********** с адрес: *** дължи на ищеца Б. П. П. Ф. СА.,Париж рег.№ *, чрез Б. П. П.

Ф. С.А., клон България, ЕИК:*, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: * представлявано от Д. Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М., сума в размер на: 11492.94 лв. /единадесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и 94 стотинки/ представляваща главница по кредита и 2771.39 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и един лева и 39 стотинки/ представляваща закони лихва за забава за периода от 20.05.2017 до 11.10.2019, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №17683/2019год. на ВРС.

При условие на евентуално разглеждане предявява осъдителен иск, като моли съда да ги призове с ответника на съд и след, като докаже твърдените от него обстоятелства да осъди същия да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, ведно с направените разноски.

Моли съда да осъди М.С.М. да му заплати съдебните разноски по заповедното производство в размер на 285.28 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 28 стотинки/ за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 /петдесет/ лв.

Моли съда да осъди М.С.М. да му заплати и държавната такса за завеждане на иск размер на 416.02лв /четиристотин и шестнадесет лева и 02 стотинки/, както и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лв. по настоящото производство.

Банкова сметка,

***:

1BAN: *, BIC/***:

CITIBGSF, С. Е. АД, клон България.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

С Договор за потребителски заем с номер * от

01.02.2016г., ищцовото дружество „Б. П. П. Ф. С.А.", клон Б. е отпуснало паричен кредит в размер на 12000лв. /дванадесет хиляди лева / лв. и закупуването на застраховка от 3780.00 /три хиляди седемстотин и осемдесет лева / лв.

Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, което „Б. П. П. Ф. С.А.", клон България е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума М.С.М. е удостоверила с полагането на подписа си поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.З от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 84 месечни вноски - всяка по 296.51 лв. /двеста деветдесет и шест лева и 5 стотинки/, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите - 20.54% и годишния лихвен процент - 17.57%, посочени в параметрите на договора.

Длъжникът М.С.М. е преустановила плащането на вноските по кредит номер * на 20.04.2017, като към тази дата са погасени 13 месечни вноски. На основание чл.5 с договора вземането на „Б. П. П. Ф.С.А.", клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следва да изплати остатъка по заема в размер на 18029.25 лв. /осемнадесет хиляди двадесет и девет лева и 25 стотинки/, представляващ оставащите 71 броя погасителни вноски към 20.05.2017г., към която дата е станал изискуем целия му размер.

Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълни задължението си. Това принуждава кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Моли съда да обърне внимание, че поканата изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.9 от същия, всички изявления на кредитор се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. При условие, че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

„Б. П. П. Ф.

С.А.", клон Б. е подало Заявление за издаване на Заповед з изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Варна. По гражданско дело No 17863/2019 г.,12 с-в издадена е Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания към заявителя да предяви иск относно вземането си . На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПЬ „Б. П. П. Ф. С.А.", клон България предявява иск за установяване на вземането си едномесечен срок.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения от съда особен представител Адв.

Р.И.Г. вписана във ВАК, депозира отговор на исковата молба.

Счита за напълно неоснователни предявените искове, а именно: установителен, че е налице вземане на Б. П. П. Ф. С. А. клон България от М.С.М. за сумата в размер на 11 492,94 лв., представляваща главница по кредит, както и сумата в размер на 2771,39лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 20.05.2017г. до 11.10.2019г., предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск за същите суми.

Счита тези претенции за изцяло неоснователни и ги оспорва изцяло. От представените с исковата молба писмени доказателства не става ясно на какво основание ищцовото дружество претендира дължимост на процесните суми. Аргументите й в тази насока са следните:

На първо място: Липсва облигационно правоотношение между Б. П. П. Ф.С. А. П., клон България и М.С.М..

Приложено към исковата си молба ищцовото дружество е представило по делото, като основание, от което произтича претендираното вземане - Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта *. В цитираният документ, в качеството на КРЕДИТОР е вписано дружеството Б. П.

П. Ф. ЕАД, а като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ - М.С.М.. Ищец по настоящото производство е друго дружество, а именно Б. П. П. Ф. С. А. П., клон България. В исковата молба, се твърди, че ищецът е правоприемник на посоченото като кредитор по Договора, дружество. Доказателства в този смисъл, обаче не са представени.

Макар и с почти идентични имена, двете дружества имат различни ЕИК и представляват различни юридически лица, различни субекти.

Отделно от това ответницата не е подписвала процесните договори и съответно няма качеството КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, по приложения договор за кредит.

В качеството й на особен представител на ответницата са й връчени книжата по делото. Счита, че така описаните по горе документи в графата подпис „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ" не са подписани от едно и също лице. Представените от ищеца писмени доказателства съдържат подписи, които съществено се различават един от друг. Оспорва изцяло приложените договори и моли същите да не бъдат приобщавани към доказателствата по делото.

В тази връзка оспорва представените с исковата молба писмени доказателства. Счита, че същите са неистински и не съдържат подписа на ответницата М.С.М.. По предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнали облигационни връзки между страните по сключените договори въз основа, на които се претендират процесните сумите.

Отделно от горното в условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че страните са били в облигационни правоотношения, счита предявените искове за неоснователни по следните съображения:

Предвид качеството на страните, които са го сключили и неговият предмет Договор *, с оглед разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, има характер на договор за потребителски кредит. Като такъв, неговото съдържание и форма следва да бъдат съобразени с разпоредбата на чл. 10 и чл.11 от ЗПК. Приложения по делото договор, счита че не е в изискваната от закона форма, съдържащите се в него клаузи не са формулирани на ясен и разбираем за потребителя език, използваният шрифт е с по-малък от законово определения размер. Договорът няма изискуемото съгласно чл.11 ал.1 от ЗПК съдържание.

Още по смисълът на ал.2 от същата разпоредба Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. В настоящия случай подписани от двете страни Общи условия по договорът липсват, това от своя страна съставлява пряко нарушение на чл. 11 ал.2 от ЗПК. Не представянето на общи условия води до невъзможност за потребителя да вземе информирано решение при сключването на сделката и го поставя в неравностойно положение спрямо кредиторът. Липсата на минимумът от необходима информация на потребителя, за да може той да вземе информирано решение дали да се задължи към финансовата институция, води до недействителност на договора по смисълът на чл. 22 от ЗПК.

Липсва редовно връчено уведомяване, /поканата е с некоректен адрес/ отправено към ответницата за настъпването на предсрочна изискуемост на вземането по Договора.

По смисълът на чл. 9 от Договора всички изявление, на кредитора, отправени към кредитополучателят, се считат узнати от него, ако бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс или адрес на електронна поща или съобщени по телефон, посочени от кредитополучателят при кандидатстване. Сред доказателствата по делото от ищеца е представено копие от Последна покана от 17.10.2017г. по Договор */01.02.2016г. с подател дружеството „Б. П. П. Ф." ЕАД. Същата е адресирана до М.С.М. с адрес ***. Видно от началната страница на представеният Договор адресът на кредитополучателят е: *, т.е. различен от този, който е посочен в поканата. Липсват доказателства относно изразено от кредитополучателят изявления за промяна на адреса за кореспонденция с него.

Некоректният адрес за връчване посочен в поканата е основание да се счита, че същата е нередовно връчено изявление на кредитора към кредитополучателят. Още повече липсват и доказателства - товарителница, обратна разписка или др. документ, удостоверяващ, че тази покана изобщо е изпращана до кредитополучателят, макар и на погрешен адрес.

Оспорва претенцията на ищцовото дружество и по размер.

По делото е представено Извлечение по кредит *, издадено от ищцовото дружество. Същото съдържа данни относно Погасителен план, Получени плащания, Разнесени плащания. Този документ е частен и като такъв: съдържа информация изхождаща само от страната, която го е издала и не съдържа подпис на кредитополучателят, с който той да потвърди съдържащата се в него информация.

Отделно от това, никъде в извлечението не е посочен размер на задължения, които да съответстват на претенцията обективирана в исковата молба.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявените искове, като неоснователни и недоказани.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание , ищецът поддържа предявените искове. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на исковете.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №17683/19год. по описа на ВРС се установява , че заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК с вх.рег.№79186 от

29.10.2019год. е уважено , като е постановена заповед за изпълнение против длъжника М.С.М., ЕГН:********** с адрес *** да заплати на кредитор „Б.П. П. Ф. С.А.“, Париж, рег. № *, действащо чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление*, сумата от 11492.94 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски заем № * от 01.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в съда – 29.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението., както и сумата от 2771.39 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 20.05.2017 г. до 11.10.2019 г., както и сумата от 285.28 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за внесена държавна такса, съразмерно с уважената част от заявените претенции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.