Решение № 32 от 15.04.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско дело № 20212100500434 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по два броя въззивни жалби: 1) жалба вх. № 262656/21.01.2021 г. по входящ регистър БРС, подадена от А. Н. С., ЕГН **********, в качеството й на майка на малолетното дете Е. Л. З., ЕГН ********** и 2) жалба вх. №262657/21.01.2021 г. по входящ регистър на БРС, подадена от Л. А. З., ЕГН **********, в качеството му на баща на малолетното дете Е. Л. З., ЕГН **********, и двете жалби против Решение №260063 от 13.01.2021 г. по гр.д. №7864/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът по молба, подадена от Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас е постановил малолетното дете Е.

Л. З., ЕГН ********** да бъде настанено в семейство на роднини – баба и дядо на детето по бащина линия Е. А. З., ЕГН ********** и А. В. З., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.

Бургас, ж.к. М.р., бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, за срок от 2 (две) години, считано от 13.01.2021 г. или до настъпване на основание за изменение или прекратяване на мярката за закрила.

В подадената жалба въззивницата

А.С. изразява недоволство от първоинстанционното решение като намира същото за неправилно и необосновано. Със същото крайно се ограничавали родителските й права като майка, поради което иска то да бъде отменено, а в условията на евентуалност – срокът за настаняване да бъде намален на шест месеца. Излага твърдения, че заедно с бащата на Е. живеят в дома на неговите 1 родители, при които детето е настанено и всички заедно полагат грижи за него. Тъй като вьззивницата е в отпуск по майчинство, то тя разполагала с най- много време да се грижи за детето. Заявява, че оспорва резултатите от извършената от ДСП проверка, като макар да признава обстоятелството, че с бащата са имали проблеми от битово естество и скандали, детето не било застрашено. Твърди се, че към момента между въззивницата и бащата на детето нямало конфликти и същите могат да осигурят благоприятна среда за отглеждане на детето. Заявява, че има син от първия си брак, който е на 20 години, и на чиято помощ също може да разчита. Прави искане за назначаване на нов социален доклад.

Подадената въззивна жалба от Л.З. – баща на малолетното дете, е с идентично съдържание и искания. Въззивникът заявява, че в съдебно заседание пред първата инстанция е оспорил молбата за настаняване на детето, но не е ангажирал своевременно искания, поради което с въззивната жалба иска освен извършването на нов социален доклад от ДСП Бургас, да бъде допуснат до разпит и един свидетел при режим на довеждане, с показанията на който да бъдат установени отношенията между двамата родители на детето, както и условията, при които то се отглежда.

Преписи от подадените въззивни жалби са връчени на Дирекция Социално подпомагане – Бургас /на 26.01.2021 г./, както и на заинтересованите страни – Е. А. З. и А.

В. З. /на 04.03.2021 г./, като в указания от съда 3 – дневен срок, никоя от страните не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание страните се явяват лично, като за Дирекция Социално подпомагане – Бургас се явява процесуален представител юрисконсулт Даракчиева.

Въззивните жалби, подадени от двамата родители на детето Е.З. са допустими като със същите се оспорва подлежащ на обжалване съдебен акт, депозирани са в законовия срок, от лица, легитимирани и имащи правен интерес да обжалват решението на БРС. При служебната проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото е с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо от Закона за закрила на детето и е образувано пред РС-Бургас по молба на Директор на Дирекция "Социално подпомагане"- гр.Бургас с искане за настаняване на малолетното дете Е. Л. З., ЕГН **********, с родители А. Н. С., ЕГН ********** и Л. А. З., ЕГН *******, в семейство на роднини (баба и дядо по бащина линия) – Е.

А. З. и А. В. З., двамата с адрес: гр. Бургас, ж.к. М.р., бл. **, вх. *, ет. *, ап. * за срок от две години.

В подадената от ДСП Бургас молба се сочи, че на 12.11.2020 г. в дирекцията е постъпил устен сигнал за детето Е., съдържащ информация за осъществено домашно насилие в домашна среда, в резултат на който е извършено проучване от социален работник.

В хода на същото майката – настояща въззивница е заявила, че възнамерява да изостави детето или да го убие, а впоследствие тя самата се е самонаранила, поради което била 2 настанена в ЦПЗ –Бургас, с диагноза „остро полиморфно психотично разстройство без шизофренни симптоми“. А.С. била напуснала болничното заведение преди да е приключило лечението и не приемала предписаната й медикаментозна терапия. Обяснила, че е отправяла заплахи за живота на детето, за да принуди бащата да извърши спешно ремонт в жилището им. Според служителите на ДСП Бургас А.С. не била в състояние самостоятелно да полага грижи нито за себе си, нито за дъщеря си Е., тъй като нямала дом, средства, близки и роднини, както и че не било ясно как ще се развият отношенията й с бащата на детето. Със Заповед № ЗД/Д-А-185/20.11.2020 г. на Директора на ДСП – Бургас детето е било настанено временно, спешно в семейството на бабата и дядото по бащина линия –Е. А. З. и А. В. З., като е оценено, че бабата и дядото разполагат с необходимия личностен и финансов ресурс да се грижат адекватно за внучката си , за която са полагали преки грижи за детето в дома си. Сочи се, че от изложените обстоятелства е изводимо заключение, че детето е в риск по смисъла на § 1 , т. 11, б.“а“ и б“в“ от ДР на ЗЗДет. и предприетата мярка за закрила чрез настаняване в семейство на роднини е адекватна и възможно най- благоприятна за детето, съответно отговаряла в оптимална степен на интереса на детето.

Районният съд е счел молбата за основателна, като е изложил мотиви относно липсата към настоящия момент на родителски капацитет у родителите на детето за самостоятелно отглеждане на дъщеря им Е., за създаването на благоприятна за нея среда и установяване на отношения помежду им, които да не са опасни за детето, доколкото според неоспорения по делото социален доклад бащата периодично упражнявал домашно насилие над майката.

Съдът е приел за установено, че бабата и дядото на детето по бащина линия са създали добри условия за отглеждането и възпитанието на внучката си Е., както и че интересите и ниската възраст на детето изискват осигуряването на непосредствени грижи на близки лица чрез настаняването й в дом със спокойна и благоприятна за детската психика семейна среда.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, включително и тези, събрани пред настоящата съдебна инстанция, становищата на страните по делото и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Детето Е. Л. З., ЕГН ********** е родено на ****** г. с родители А. Н. С., ЕГН ********** и Л. А. З., ЕГН *******.

Със Заповед №ЗД/Д-А-185/20.11.2020 г. на Директор на Дирекция "СП"-Бургас, приета като доказателство по делото, детето Е. Л. З. е било настанено временно, спешно в семейството на баба и дядо по бащина линия – Е. А. З. и А. В. З., за срок до произнасянето на съда с решение, съгласно чл. 28 от ЗЗДет.. В заповедта, издадена на основание чл. 33, ал.

1 и ал. 2 от ППЗЗД, във връзка с чл. 25, ал. 1 т. 2 и т. 3 и чл. 4, ал. 1 т. 2 от ЗЗД, и въз основа на събраните в хода на извършеното проучване от социалния работник данни, е прието, че предвид здравословното състояние на майката на детето, същата не може самостоятелно да полага грижи както за себе си, така и за детето Е.. По отношение на бащата Л.З. е посочено, че със същия не е проведена комуникация, въпреки многобройните покани по телефона от 3 страна на социалния работник, поради което не е известна неговата позиция по обсъжданите въпроси. С оглед изразеното от страна на бабата и дядото на детето съгласие детето да бъде настанено при тях и да поемат грижите и отговорността за отглеждането и възпитанието на детето Е., както и писменото заявление на майката А. в същия смисъл, Директора на Дирекция „СП“ Бургас е постановил посочената по – горе заповед.

На същата дата – 20.11.2020 г. е изготвен и социален доклад, също приет като доказателство по делото, в който са описани констатациите на социалния работник относно потребностите на детето, свързани с развитието му, капацитета на родителите, факторите на средата и семейството, както и са направени съответни изводи и препоръки. От съдържанието на доклада се установява, че родителите на детето съжителстват на семейни начала от около 4 години, като Е. е трето по ред дете за майката и първо за бащата. Спрямо детето веднъж вече е била предприемана мярка „закрила в семейна среда“, като повод за същата било упражнено домашно насилие от бащата спрямо майката. Тогава за период от месец февруари 2020 г. до май 2020г. бебето с майката са били настанени в Кризисен център в град Бургас. Повод за предприетите понастоящем действия е постъпил на 12.11.2020 г. в ДСП Бургас устен сигнал, съдържащ отново информация за извършено домашно насилие от страна на бащата спрямо майката, с оглед на което социалният работник е преценил, че детето е в риск.

В хода на извършваното проучване, в Дирекция „СП“ Бургас е постъпило писмо изх.

№ 1795/17.11.2020 Г. на Управител на ЦПЗ Бургас /представено по делото/, от което се установява, че майката на детето А.С. е приета принудително на 09.11.2020 г. и лекувана в болничното заведение до 15.11.2020 г., в условията на Отделение за лечение на спешни психиатрични състояние, с диагноза „остро полиморфно психотично разстройство без шизофренни симптоми. състояние след суициден опит.“ В писмото се сочи, че на 15.11.2020 г. болната и приятелят й са настояли за изписване и са подписали информирано решение за преждевременно прекратяване на болничния престой. На С. е била изписана рецепта за поддържаща терапия с Хлорпротиксен.

В социалния доклад е посочено, че за времето, през което А.С. е била настанена за лечение в ЦПЗ Бургас, грижи за детето са полагали бабата и дядото по бащина линия – Е. и А.З.и, като са отглеждали същото в дома им в к.с. М.р.. След изписването на А.С. от ЦПЗ, тя също е била приета в дома на семейство З.и, които са се грижили и за нея. В доклада се сочи, че А.С. не приемала изписаната й от ЦПЗ терапия. Същата е заявила пред социалния работник, че няма яснота как ще се развият отношенията им с г-н Л.З., и че между тях предстоят разговори и постигане на договорки.

Направено е проучване на способностите на бабата и дядото на детето по бащина линия да се грижат за малолетното дете, като е констатирано, че в жилището им има създадени подходящи условия за целта, както и че разчитат на финансова помощ от другите им двама сина, всеки един от които им изпращал по 150 евро месечно и на помощта от 4

Евангелската църква, която посещават.

В доклада е посочено, че по данни на майката и роднините на детето, бебето Е. имало здравословен проблем „нещо като киста от дясно“, във връзка с което са правени прегледи, изследвания и консултации със специалисти в Бургас, Варна и София. Между детето, бабата и дядото съществува емоционална близост, като същото е привързано и към своите родители.

Пред въззивната инстанция по искане на въззивника Л.З. е разпитана свидетелката Д.

С., която заявява, че е съседка на семейство З.и в к.с. М.р. /живее в съседен блок/. По нейни наблюдения младите се разбират, макар да се е случвало да имат и неразбирателства.

Посочва, че преди да започне работа А. също е живяла в М.р., а сега понякога мъжът й я взема от центъра и идва през деня да обгрижва детето. Намира, че А. е добра майка и се грижи за детето. Доколкото свидетелката С. не заявява да е контактувала често със страните и да има непосредствени, преки впечатления от отношенията между тях, съдът намира, че показанията на същата не могат по успешен начин да опровергаят констатациите в социалния доклад относно нестабилните към момента на проучването отношения между бащата и майката на детето, и последвалите в резултат на това конфликтни ситуации, които са станали повод за предприемането на действия по осигуряване закрила на детето Е..