Решение № 1896 от 03.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1896 гр. Плевен, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430103119 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 1000 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 401,64 лв и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 359,63 лева.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, ***, със седалище и адрес на управление: *** против Д. Б. Б., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на 21.01.2020 година Д. Б. Б., ЕГН:

**********, е сключила Договор за потребителски кредит № *** с „***“ ООД, по силата на който е получила сумата от 1000 лева, срещу което се съгласила да върне 18 броя вноски по 190 лева в срок до 21.07.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Развива съображения, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя 1 или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № *** на 21.01.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Сочи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК. Твърди, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Твърди, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от 2 кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Счита, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди, че ответникът Д. Б. Б., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „***“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: ***.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия, извадка от което прилагаме с настоящата искова молба.

Ако бъде прието, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Излага правни съображение и се позовава се на съдебна практика.

Моли да бъде признато за установено че Д. Б. Б., ЕГН ********** дължи на „***“ с ЕИК ************* сумата в общ размер от 1761.27 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 1000 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 401.64 лв. за периода от 21.01.2020 г до 21.07.2021 г., 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на

359.63 лв. за период от 21.07.2021 г. до

29.01.2025г., 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

3

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който счита, че предявените претенции за договорна лихва са погасени по давност. Сочи, че ищецът претендира за договорната възнаградителна лихва при лихвен процент в размер на 40.5% и дължима сума за тази лихва в размер на 401,64лева за периода от 21.01,2020г. до 21.07.2021 г. Прави възражение, че същата лихва е погасена по давност на основание чл. 111 ал. 1,6. “в“ от ЗЗД, който член предвижда вземанията за лихва се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Счита, че давността е изтекла на 20.07.2024г. Твърди, че няма данни за прекъсване и спиране на давността. Посочва, че ищецът претендира за законна лихва забава и дължима сума за тази лихва в размер на 359.63лева за периода от 21.07.2021г. до 29.01.2025г. Счита, че тази лихва е погасена честично по давност на основание чл. 111 ал. 1, б“в“ от ЗЗД. Твърди, че ч.гр. д. 864/2025г. по описа на PC- Плевен е заведено на 11.02.2025г. и ищецът може да претендира за законна лихва за периода от 12.02.2022г, до 29.01,2025г. Прави възражение, че за периода от 21.07.2021г. до 10.02.2022г. претендираната законна лихва е погасена по давност и за този период счита че искът следва да бъде отхвърлен. Счита, че давността е изтекла за законната лихва преди 12.02.2022г. Няма данни за прекъсване и спиране на давността. Твърди, че не е спазено изискването на чл. 99 ал.З от ЗЗД, който регламентира задължението на кредитора да съобщи прехвърлянето на вземането, извършено 13.01.2022г от „***” ООД па „***” ЕООД. Твърди, че законодателят изрично е предвидил, че това задължение се изпълнява от кредитора в случая „***“ ООД, а не придобилия вземането ищец по делото. Считаме при евентуално приемане от съда, че ищеца може да връчи уведомлението същото не е връчено по надлежния ред.Посочените от ищеца начини на връчване чрез e-mail счита, че е налице нередовно връчване тъй като посочените начини на връчване не дават гаранция, че ответника е уведомен. Счита, че уведомлението следва да оъде връчено чрез нотариална покана и друг начин доказващ безспорно връчването на уведомлението на ответника. Посочените по-горе твърдения за уведомяване на длъжника счита за относими и за информирането му кредита е предсрочно изискуем. Моли да бъде прието, че ответника не е редово уведомен за извършената цесия. Твърди, че ищецът не е представил доказателства, че кредита е получен от ответника. Ищецйт твърди, че е превел 4 на ответника сумата от 1000.00/хиляда / лева , като за този превод няма представени доказателства за извършено плащане и че сумата е получена от длъжника. Счита, че е налице прекомерност при договарянето на договорната възнаградителна лихва при лихвен процент в размер на 40.5%. Счита, че се претендират лихви в голям размер надвишаващ размера на лихвата, опрелена за страната. Твърди, че при договарянето на лихвата е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗЗД който регламентира ,Лихви може да се договарят до размер определен от министерския съвет.“ Счита, че е нарушена разпоредбата на закона при договарянето на лихвен процент в размер на 40.5%. Счита, че съда следва да намали претенцията до законно установената лихва в страната, тъй като посочените лихви са прекомерни. Позовава се на чл. 10 ал. 2 второ изречение ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

От Договор, Общи условия /л.5—6, 8-20 от делото/ се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем *** № ***/21.01.2020г., съгласно който „***“ ООД има качеството на заемодател, а ответницата на заемател. Според договора за заем, размерът на отпуснатия заем възлиза на 1000 лв., с 18 месечни вноски, обща сума за плащане 1401,64лв., при ГЛП от 40,05% и ГПР от 48,20%. В т. 6.1 е предвидено заемателя да преодстави обезпечение от вида, описан в чл.33, ал.1 от Общите уславия в 3-дневен срок от усвояване на кредита, а при непредставяне дължи неустойка в размер на 2018,36 лева, като общия размер на плащанията става 3420 лв.

Установява се от Разписка от 21.01.2020г. /л.23 от делото/, че ответницата е получила от ***“ ООД сумата по заема в размер на 1000 лв.

От приложения по делото договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 13.01.2022 г. се установява, че „***“ ООД е прехвърлило на *** вземанията си към трети лица-длъжници по договори, съществуващи към датата на сключване на договора, съгласно Приложение 1 в това число и вземането си към ответника. В договора за цесия – чл.4.3 е предвидено, че от датата на подписването му цесионерът ще се смята задължен и изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, чрез изпращане на уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД на адресната им регистрация 5 по местоживеене или друг адрес, посочен за връзка в договора за мобилни услуги. Цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името на цедента и за своя сметка, като за целта цедентът ще издаде изрично пълномощно на цесионера да подписва съответните уведомителни писма до длъжниците по вземанията.

По делото е представено уведомление до ответника/л.33/, от което е видно, че съгласно поетото с договора задължение и по силата на издаденото изрично пълномощно, *** в качеството си на пълномощник на *** ООД уведомява ответника, за извършеното прехвърляне на вземането.

Ангажирани са доказателства – удостоверение, извлечение от Приложение №1 към договора за цесия, от които е видно, че процесното вземане е било предмет на прехвърлителнита сделка.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Предявени са специални установителни искове, имащи за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми, да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и размерът на претендираните суми.

Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fc38d7c-9f63-4c3c-99b3-a834976a1779