Решение № 228 от 25.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. ** 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ** II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20255501000157 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „** срещу решение №938/01.11.2024г., постановено по гр.д. №4816/2023г. по описа на Районен съд – гр.** с което въззивникът „**, ЕИК ** е осъден да заплати на П. К. П., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ** **умата 940,04 лева /деветстотин и четиридесет лева и четири стотинки/, представляваща недължимо платени суми за възнаградителна лихва и неустойка за непредставяне на гаранция и такси във връзка с Договор за потребителски кредит № 202006171135350070 от 17.06.2020 година и сумата в размер на 962,49 лева /деветстотин шейсет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, представляващи недължимо платени суми за възнаградителна лихва и неустойка за непредставяне на гаранция и такси във връзка с Договор за потребителски кредит №202009230425170005 от 23.09.2020 година. Присъдени са и разноските по делото.

Въззивникът обжалва изцяло постановеното първоинстанционно решение, като излага съображения за неправилност на съдебния акт. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените осъдителни искове. Претендира за сторените разноски, 1 включително 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Доказателствени искания не са направени.

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиемия П. К. П., с който взема становище по наведените в жалбата оплаквания. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, като моли да се потвърди, като правилно, законосъобразно и обосновано. Моли, да му бъдат присъдени разноските по делото.

Окръжен съд – гр. ** в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното решение съдът намира следното:

По делото не е спорно и от писмените доказателства се установява, че между П. К. П., като кредитополучател и "** с ЕИК ***, като кредитодател, са сключени договори за потребителски кредит при общи условия - Договор №202006171135350070/17.06.2020 г. и

Договор

№202009230425170005/23.09.2020 г. Договорите са сключени съгласно Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на тези договори, кредитодателят се задължил да предостави заемни средства при следните условия:

- по Договор № 202006171135350070/17.06.2020 г. "** предоставя на П. К.

П. сума в размер на 3000 /три хиляди/ лева при годишен лихвен процент 40.88%, ГПР - 49.49%. Кредотополучателят се задължил да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 18.06.2022 г., на 24 равни месечни вноски, съгласно изготвен погасителен план.

2

- по Договор № 202009230425170005/23.09.2020 г. "** предоставя на П. К.

П. сума в размер на 2000 /две хиляди/ лева при годишен лихвен процент 40.44%, ГПР - 48.84%. Кредотополучателят се задължил да се върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 24.03.2022 г., на 18 равни месечни вноски, съгласно изготвен погасителен план.

Съгласно клаузите на чл. 4, ал.3 от двата договора, в срок до края на следващия ден от сключването им, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита - банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, като за договор №202006171135350070/17.06.2020 г. обезпечението следва да бъде за сума в размер на 4440 лева, със срок на валидност до 19.06.2022 г., а по договор № 202009230425170005/23.09.2020 г. – за сума в размер на 2700 лева, със срок на валидност до 25.03.2022 г. При неизпълнение на това задължение, съгласно чл.

6, ал.1 от Договорите, кредитополучателят дължи на дружеството неустойка съответно в размер на

5136,00 лв.по договор

№202006171135350070/17.06.2020 г. и 2556,00 лв - по договор №202009230425170005/23.09.2020 г.

По делото не е спорно и от заключенията на приетите в първоинстанционното производство първоначална и допълнителна съдебносчетоводни експертизи се установява, че при изчисляване на ГПР по процесните два договора за кредит не са включени други разходи освен тези за възнаградителна лихва. В случай, че в ГПР по договорите бъде включена неустойката по чл.6, ал.1 ГПР по договора за потребителски кредит №202006171135350070/17.06.2020 г. възлиза на 118,21%, а ГПР по договор за потребителски кредит №202009230425170005/23.09.2020 г. се получава 116,93%.

От извлечението от счетоводната система на ответника вещото лице е установено едно плащане във връзка с Договор за потребителски кредит №202006171135350070 от 17.06.2020 г. от страна на ищеца, в размер на 3158,51 лева, с които са заплатени цялата главница в размер на 3000 лева и договорна лихва в размер 158,51 лева. Вещото лице е изчислило, че за времето от предоставяне на кредита в размер на 3 000 лв. на 17.06.2020 г. до плащането от ищеца на 05.08.2020 г. или за 49 дни дължимата договорна лихва е 166,93 лв., т.е. платената лихва е с 8,42 лв. по-малко от дължимата за същия 3 период, съгласно определения размер по договора.

Във връзка с Договор за потребителски кредит №202009230425170005 от 23.09.2020 г., от страна на ищеца е извършено също едно плащане в размер на 2034,90 лева, с което са заплатени главница в размер на 2000 лв. и договорна лихва в размер на 34,90 лв. Видно от заключението, за времето от предоставяне на кредита в размер на 2 000 лв. на 23.09.2020 г. до плащането от ищеца на 29.09.2020 г., или за 6 дни дължимата договорна лихва е 13,48 лв., т.е. платената лихва е с 21,42 лв. повече от дължимата за същия период, съгласно определения размер по договора.

В открито съдебно заседание на 28.05.2024 г., експертът пояснява, че при изготвяне на заключението й е предоставена информация само за погасяване на лихва и главница, но не й е била предоставена такава за евентуално извършване за плащане на неустойка.

По реда на чл.192 ГПК първоинстанционният съд е изискал информация от трето неучастващо по делото лице – ***, гр. ** относно плащанията, извършени от П. К. П. към „** за периода 17.06.2020 г. – 23.09.2020 г. От представената информация /в табличен вид и под формата на разпискиизвлечения/, се установява, че на 29.09.2020 г. ищецът е заплатил на ответното дружество сума в размер на 2034,90 лева, на 11.11.2020 г.- сума в размер на 4013,00 лева и на 30.12.2020 г. - сума в размер на 292,00 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В настоящия случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от предоставяне на обезпечение – банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция. При непредоставяне на обезпечение, заплащането на неустойката по чл. 6 от договора се дължи 4 независимо от изпълнението на поетите задължения за връщане на кредита, което противоречи на същността на неустоечната клауза. С предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка. Следователно процесната неустойка има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява сигурно възнаграждение за кредитодателя, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за потребителски кредит, то посочването на годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат съответно в размер на 49.49% по договор за потребителски кредит №202006171135350070/17.06.2020 г. и 48.84% по договор за потребителски кредит №202006171135350070/17.06.2020 г., а не както е изчислило вещото лице в приетото от Районен съд – Стара Загора заключение на съдебносчетоводната експертиза - съответно 118,21% и 116,93%. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.

За този извод е без значение въпросът дали ответникът е начислил така уговорената неустойка или не. Неустойката е включена в условията на договора за потребителски кредит, а преценката за валидност на договора се извършва към момента на неговото сключване. Ето защо не е възможно кредитодателят със своите последващи действия да "санира" нищожността на договора за потребителски кредит, като не начисли предвидената в него неустойка.

Предвид гореизложеното, изводът на първоинстанционния съд за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е правилен, като съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер на усвоената главница.

5

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 17.06.2020 г. ищецът е заплатил сума в размер на 3158,51 лева, с която е погасено задължението за главница в размер на 3000 лв. по договор потребителски кредит № 202006171135350070. Следователно ответникът при начална липса на основание е получил сума в размер на 158,51 лева и предявеният иск е основателен в този размер.

Във връзка с Договор за потребителски кредит №202009230425170005 от 23.09.2020 г., от страна на ищеца е извършено също едно плащане в размер на 2034,90 лева, с което е погасена главницата в размер на 2000 лв. Останалата сума в размер на 34,90 лв. е заплатена без основание.

Действително от приетите в първоинстанционното производство доказателства, се установява, че за периода 17.06.2020 г. – 23.09.2020 г. чрез системата на ***, в полза на „** ищецът е направил още две плащания, освен отразените от „** по договор № 202006171135350070 и договор №202009230425170005, а именно на 11.11.2020 г. П. К. П. е заплатил сума в размер на 4013,00 лева – разписка № 0500011931542071 и на 30.12.2020 г. сума в размер на 292,00 лева – разписка № 0500012223166539. Като основание за превода е посочен ЕГН на платеца. В тази връзка следва да се отчете, че от страна на ищеца не са въведени твърдения, че тези плащания са извършени по някой от процесните два договора или по трети договор. От представените разписки-извлечения това обстоятелство също не може да се установи.

Доколкото с исковата молба се претендират суми, представляващи възнаградителна лихва, неустойка за непредставяне на гаранция и такси по кредита, платени без основание по конкретно посочени в исковата молба договори, съдът счита, че тези две плащания чрез системата на ***, в полза на „** в размер на 4013,00 лева – разписка № 0500011931542071/11.11.2020 г. и в размер на 292,00 лева – разписка № 0500012223166539/30.12.2020 г. не следва да се вземат предвид, като платени по процесните договори, тъй като нито са отчетени от счетоводството на „** и съответно отнесени по някой от процесните договори, нито заплащането им се твърди от ищеца. Също така, видно от експертизата, както и от отговорите на експерта в съдебно заседание, не може да се установи връзка между тези две плащания, направени от ищеца чрез системата на *** в полза на „** и претендираните от ищеца суми като недължимо платени.