Акт от 09.10.2019, Апелативен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр.Бургас 09.10.2019 г.

В И М Е Т

О Н А Н

А Р О Д А:

БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Румяна Манкова

Членове: Събина Христова

Светослава

Костова секретар Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдията Р. Манкова в.гр.д. №

223 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „УМБАЛ – Бургас“ АД, гр. Бургас против решение № 141 от 12.04.2019г. по гр.д. № 82/2018г. на Бургаския окръжен съд, с което болницата, при участието на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София като трето лице-помагач на ответника, е осъдена да заплати на Г. М. Ч. и П. Т. Ч., двамата от гр. Н., сумата от по 26 000 лв. на всеки, предявени частично от общо 150 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на детето им, настъпила на 11.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане, както и сумата от 4400 лв. – разноски по делото.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност, като се претендира неговата отмяна и отхвърляне на исковете или алтернативно определяне на минимален размер на обезщетението. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че вредата е настъпила вследствие смъртта на плода в хода на раждането в ответната болница, поради асфиксия /задушаване/.

Изведен е довод от експертното заключение, че „се касае за тежкостепенна асфиксия на плода, настъпила преди или по време на родовия процес“, което сочи само на предположение за настъпване на вредоносния резултат по време на раждането в „УМБАЛ – Бургас“ АД. Изложени са съображения за установено от вещото лице състояние на родилката, което е налагало спешно родоразрешение при приемането ѝ в АГО на „МБАЛ – Поморие“ ЕООД, където е констатирана интерпартална асфиксия на плода, започнала много по-рано, но пациентката е неглежирана, не са предприети действия за овладяване на застрашаващото ищцата и плода състояние, а същата е изпратена в Бургас без информация, без указания, без безопасен транспорт, като транспортирането е влошило състоянието ѝ. Като противоречащ на експертното заключение се скочи изводът в атакуваното решение, че вредоносният резултат е поради „доказано бездействие на медицинския персонал, довело до асфиксия в хода на раждането“. На следващо място са направени възражения по размера на определеното обезщетение, който въззивникът намира за необоснован. Сочи се липса на аргументи в тази насока и неяснота дали уваженият размер съставлява пълна или е частична обезвреда. Наведени са доводи по приложението на чл.52 ЗЗД, изискващ определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.

Въззиваемите ищци Г. Д. и П. Ч., чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата като неоснователна. Считат обжалваното решение за правилно и правят искане същото да бъде потвърдено. Излагат становище, че първоинстанционният съд е събрал всички възможни писмени доказателства – медицински документи от съответните лечебни заведения, изслушал е основно и допълнително експертно заключение, които са подробни и изчерпателни. Въззивната болница е оспорила експертизите бланкетно, без да посочи конкретни пороци. Заявено е, че отговорността на въззивника е категорично установена, независимо от момента на настъпилото отлепване на плацентата – ако това се е случила преди постъпване на родилката в УМБАЛ-Бургас, същото е следвало да бъде установено при първоначалния преглед, а в последствие раждането е оставено изцяло без лекарско наблюдение и мониторен запис, поради което не е било установено страданието на плода. Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че при отлепване на плацентата вече нищо не е могло да се направи. Налице е позоваване на експертното заключение за възможността да се пристъпи към моментално раждане чрез цезарово сечение. Отклонението в ДСТ, ако пациентката е била наблюдавана, би било белег за отлепване на плацентата, още повече, че в случая тоновете не са изчезнали изведнъж. Освен това, при приема в болницата с високи стойности на кръвното налягане на пациентката, е следвало да се изготви диагностично-терапевтичен план за избрания начин на раждане, което не е сторено. Посочено е още, че дори и да са налице пропуски и в болницата в гр. П., която е насочила родилката към по-голямото лечебно заведение в гр. Б., това не изключва отговорността на въззивника, тъй като двете болници ще отговарят солидарно при условията на чл.53 ЗЗД. Като неоснователни се сочат възраженията във въззивната жалба по размера на обезщетението, с оглед яснотата в атакуваното решение за това, в какъв размер отговаря въззивника.

Постъпило е становище по въззивната жалба и от третото лице – помагач на ответната болница, ЗАД„ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София. Застрахователят намира обжалваното решение за неправилно, като незаконосъобразно и необосновано, поради което претендира неговата отмяна или намаляване размера на присъденото обезщетение. Излага мотиви за неправилно установена фактическа обстановка по делото и изведени правни изводи. Твърди се непълнота на доказателствата, поради процесуални нарушения на решаващия съд, а също и нарушение на материалния закон при прилагането на чл.52 ЗЗД. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че болницата в гр. П. не носи отговорност в разглеждания казус. Наведени са доводи и за липса на основания за привличането на застрахователя като трето лице-помагач, поради недоказаност на медицинския персонал, който е бил на смяна по време на процесното раждане, а застрахователната полица по застраховка „Професионална отговорност“, секция IV:

„Отговорност на лекари, стоматолози и медицински персонал“ покрива професионалната отговорност на служителите на въззивника, съгласно предявен списък. Тетото лице –помагач се присъединява към изложеното във въззивната жалба.

Съдът, след преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, намира следното:

С обжалваното решение, постановено при участието на „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, гр. София като трето лице-помагач, „УМБАЛ – Бургас“ АД, гр. Бургас е осъдено да заплати на Г.

М. Ч. и П. Т. Ч., двамата от гр. Н., сумата от по 26 000 лв. на всеки един от тях, предявени частично от общо по 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени им в резултат на смъртта на детето им /мъртво раждане/, настъпила на 11.10.2017 г., в едно с лихви и разноски. За да постанови този резултат, съдът е направил извод за установен по делото фактически състав на непозволеното увреждане по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, поради непредприети в ответната болница дължими от добрата медицинска практика и съответната клинична пътека действия по назначаване на изследвания, съставяне на лечебно-диагностичен план и проследяване на процеса на раждане в съответствие с риска от поставената диагноза „прееклампсия“.

Обжалваното решение, преценено служебно според изискванията на чл. 269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим за разглеждане иск и редовно развило се исково производство.

По правилността на съдебния акт, съобразно посоченото в жалбата:

Въззиваемите ищци Г. Ч. и П. Ч. са предявили иск против въззивника – ответник „УМБАЛ –Бургас“ АД за неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, като възложител на работата, при която непредприети адекватни действия на съответния медицински екип в процеса на раждане, а именно - неправилно диагностициране, неспазена добра медицинска практика и неприложени медицински стандарти за водене на раждане, са довели до вътреутробно задушаване и мъртво раждане на детето. Заявени са неимуществени вреди, изразяващи се в непоправима психическа травма и страдание за цял живот от внезапната загуба, болка и гняв от възможността да бъде предотвратено случилото се, влошено здраве на Ч. от високо кръвно налягане.

В отговор на исковата молба ответната болница е оспорила исковете по основание и размер.

Застрахователят се е присъединил към оспорването на исковите претенции и възраженията на ответната болница.

Исковете са за неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание в чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него виновно при или по повод изпълнението на тази работа.

Безспорно е от фактическа страна, че след сключен граждански брак с П. Ч., Г. Ч. е забременяла, при термин за раждане 18.10.2017 г. По повод получени контракции на 11.10.2017 г. и изтичане на околоплодни води, сутринта в 6 ч. ищцата отива във ФСМП – П., където при преглед от лекар в АГО е констатирано високо кръвно налягане 160/110, както и данни за страдание на плода – асфиксия интрапартуми.

Чернева е транспортирана с линейка и приета в УМБАЛ-Бургас в 6.55 ч., прегледана е от д-р Л. с диагноза – бременност m.I X., при измерено кръвно налягане 130/100 и направен запис на тоновете. Докторът приключва смяната си и напуска болницата. В предродилна зала пациентката е прегледана от д-р И. в 8.00 часа. Преценено е, че състоянието на родилката сочи на „нормално раждане“.

Около 11.20 часа акушерка установява, че не се долавят детски тонове. Повикан е д-р Г., ищцата е поставена на легло за раждане, приложен е форцепс. Плодът е мъртво роден, със заключение в аутопсионния протокол от 16.10.2017 г., че „се касае за тежкостепенна асфиксия на плода, настъпила преди или по време на родови процес“. При раждането плацентата се ражда спонтанно, с обилно изкървяване и видими следи от плацентен голям хематом, заемащ 1/3 от повърхността ѝ.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза. От основното заключение на д-р Д. се установява, че при приемане на ищцата в ответната болница е измерено кръвно налягане 130/100, направено е УЗ изследване на плода и мониторен запис на ДСТ, който не може да бъде приет като деклариращ интрапартална асфикция. Не са назначени контрола на лабораторни показатели. Поставена е диагноза– „бременност в 10-ти лунарен месец, прееклампсия“. При сутрешната визитация в 8ч. е измерено същото кръвно налягане при МК на 2-3 мин. и отново не са назначени лаб. показатели. Не е определено поведение и начин на родоразрешение. Следващите декурсизи са анонимни, непълни и вероятно на акушерка, което опровергава твърденията на ответната болница за осигурено наблюдение от лекар за времето от 8ч. до раждането. В 11,25ч. е вписана липса на ДСТ на АМ /вероятно от акушерка/ и е потърсен лекар. Отзовалият се лекар констатира пълно разкритие, СПОМ, предлежаща глава с голяма фонтанела, без ДСТ. Разпитаният като свидетел по делото, д-р Г. пояснява, че с монитор не е установил сърдечни детски тонове. Прегледал родилката гинекологично, за да установи на каква степен е хода на раждането, защото при начален ход, нищо не е могло да се направи, но в случая установил, че жената е на финала и буквално ражда. В тази ситуация е било необходимо и той предприел възможно най-бързо раждане, за да се даде шанс на плода да се роди жив. Извадил детето с форцепс, но то не проявявало признаци на живот.

При поставената на ищцата диагноза „прееклампсия“ при приемането ѝ в ответната болница, медицинската експертиза описва действията на медицинския екип, предписани от медицинските стандарти и добрата медицинска практика – дефинитивното лечение е раждане, а за конкретния казус - доказване с минимум допълнителна диагностика и лабораторни показатели, като раждащата се поставя под непрекъснато активно наблюдение със следене състоянието на плода, също и за симптоматика абрупцио, проследяване хода на родовия процес с вагинални прегледи поне на 2 часа, общосомативни показатели на раждащата, пулс, РР, температура, болки и т.н. Такъв мониторинг в ответната болница не се установява по делото. Както се посочи по-горе, липсват лабораторни показатели, раждащата не е наблюдавана адекватно в родилна зала, като е пропуснат моментът на абрупцио, промяната в ДСТ и състоянието на родилката с вероятно болков синдром, не е следено състоянието на плода с АМ, не е следена промяната в гениталния статус, не е проследяван РР и пулс. Вещото лице не може да даде категоричен отговор за момента на настъпване на вътреутробната асфикция, поради липса на достатъчно медицинска документация, но пояснява, че това не става внезапно и състоянието на плода не е било добро до изчезването на ДСТ. Вероятно в хода на активното раждане след 8,30 часа, при започнало обрупцио настъпва промяна в динамиката на ДСТ. При такива усложнения следва да се вземат спешни мерки, а именно – коси/изходящи акушерски щипци или Цезарово сечение, като прогнозата е съмнителна и изходът е въпрос на шанс. В последната точка от заключението вещото лице е обобщил, че изискванията за поведение в случая не са изпълнени, усложненията не са само от начина на медицинско обслужване в ответната болница. Проблемът там е неадекватното следене на бремеността, с оглед липсата на каквото и да е проследяване от лекар за около 3 часа, непроследена динамика с АМ ДСТ, пропуснат момент на абрупцио, когато дори и при спорна прогноза, но все пак е имало минимален спасяващ шанс.