Решение № 118 от 25.11.2022, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Радомир, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М... Д. М... като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20221730200170 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Министерство на земеделието срещу наказателно постановление № .../19.05.2022 г. на Председателя на ДАМТН, с което на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 и ал. 4 от Закона за водите на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева, за неизпълнение на задължение по чл.

190а, ал. 2, във връзка чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

По подробно изложени във въззивната жалба съображения въззивникът, чрез процесуалния си представител моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна - ДАМТН – София, по подробно изложени в приложено по делото писмено становище правни съображения, моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

РП – Перник, ТО – Радомир, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

На 16.03.2021 г. свидетелят И..С.., на длъжност „началник“ в РО НЯСС-ЗЦБ, заедно с колегата си Ж. С., на длъжност „старши инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ, са извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Пчелина“, находящ се в поземлени имоти №., № ..., № ., № .. и № .. в землищата на с. Лобош, с. Ковачевци и с. Калище, общ. Ковачевци, обл.

Перник, който съгласно актове за публична държавна собственост №№ ... г., ./.2012 г., ../2012 г.,../2012 г. и ../2012 г., е собственост на Министерство на земеделието. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № ../16.03.2021 г., с който на собственика на язовир „Пчелина“, а именно Министерство на земеделието, е било дадено предписание в срок до 30.08.2021 г. да се изготви тригодишен анализ за периода от 2018 г. до 2020 г. за техническото и експлоатационно състояние и оценка на сигурността на язовирната стена, съгласно чл. 40 до 50 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от Закона за водите. Проверката е извършена в присъствието на В. С. – специалист „ВЯН“ в „Напоителни системи – София клон“ и Ростислав Кръстев – инженер ХТС в „Напоителни системи – София клон“.

На 23.09.2021 г. при извършена проверка на язовир „Пчелина“ от експерти при ДАМТН – София, а именно от свидетелите В. А., на длъжност „инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ, Ж. С., на длъжност „старши инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ и Ж. К., на длъжност „инспектор“ в РО НЯССЗЦБ, във връзка с последващ контрол на даденото на 16.03.2021 г. предписание, е констатирано, че предписанието за изготвяне на тригодишен анализ за периода от 2018 г. до 2020 г. за техническото и експлоатационно състояние и оценка на сигурността на язовирната стена не е изпълнено в указания срок до 30.08.2021 г. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол №.../23.09.2021 г. и по време на същата е присъствала П. Х. – началник отдел ИКХ – представител на собственика.

Предвид извършените проверки, обективирани в горецитираните констативни протоколи, е установено от АНО административно нарушение, а именно неизпълнение на предписание, дадено по надлежния ред на собственика на язовир „Пчелина“ от оправомощени от председателя на ДАМТН длъжностни лица, поради което Ж. С., на длъжност „старши инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ е съставила АУАН № ../22.11.2021 г. в присъствието на свидетеля Ж. К., заемащ длъжност „инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ, ГД НЯСС, ДАМТН.

Въз основа на така съставения

АУАН, след като е разгледал административнонаказателната преписка и е взел предвид постъпилото писмено възражение от дружеството-жалбоподател, административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № НЯСС-.../19.05.2022 г., като е приел, че жалбоподателят не е изпълнил предписание, дадено му на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, поради което и на основание чл.

200, ал. 1, т. 39 и ал. 4 от ЗВ му е наложил наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.

Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни и правнонеаргументирани доводите, наведени във въззивната жалба, че АНО при съставяне на АУАН и НП е допуснал процесуални нарушения. Налице е пълно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване, както и са посочени точно 2 обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намира и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и наказателното постановление.

Предвид гореизложените правни съображения настоящият състав намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

По същество на спора, настоящият състав приема така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези, приложени в административнонаказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: акт за установяване на извършено административно нарушение № 02029/22.11.2021 г., наказателно постановление № НЯСС-109/19.05.2022 г., актове за публична държавна собственост № ., №., № ., № . и № . от 13.03.2012 г., както и свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, а именно: актосъставителя Ж. С. и свидетелите Ж. К., П. Х. и В. С., които с показанията си потвърждават изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Съдът възприема изцяло свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй като те са ясни, точни и непротиворечиви и доказват по безспорен начин сочената в наказателното постановление фактическа обстановка. По делото по категоричен начин се установява, че жалбоподателят Министерство на земеделието е собственик на процесния язовир „Пчелина“, находящ се в поземлени имоти №., № ., № ., № . и № . в землищата на с. Лобош, с. Ковачевци и с. Калище, общ. Ковачевци, обл. Перник, за което има издадени акт за публична държавна собственост № ., № ., № ., № . и №. от 13.03.2012 г. На следващо място, по категоричен начин се установява и фактът на даденото задължително предписание, а именно: „да се изготви тригодишен анализ за периода от 2018 г. до 2020 г. за техническото и експлоатационно състояние и оценка на сигурността на язовирната стена, съгласно чл. 40 до 50 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от Закона за водите“, със срок за изпълнение 30.08.2021 г. Така даденото предписание от правна страна се квалифицира като такова по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Това е така, защото предписанието е дадено от длъжностни лица, оправомощени от председателя на ДАМТН, съобразено е с правомощията им по ЗВ, а по съществото си засяга осъществяването на безопасната техническа експлоатация на контролирания обект. Следователно, предписанието се ползва със задължителния характер, който му придава чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите спрямо собственика на язовирната стена и съоръженията към нея. Срокът за изпълнение на същото се установи, че е до 30.08.2021 г., следователно жалбоподателят е бил своевременно уведомен за съдържанието на предписанието и преди изтичането на срока за неговото изпълнение.

Установяването на такова нарушение се извършва чрез проверка, за което се съставя 3 констативен протокол. В настоящия случай безспорно е доказано от материалите по делото, както и от свидетелските показания, че контролните органи са извършили проверка, обективирана в констативен протокол № .-03-./23.09.2021 г., с който е установено, че жалбоподателят не е извършил действията по задължителните предписания, дадени с констативен протокол от №.03./16.03.2021 г., съставен от длъжностните лица при ГД на НЯСС. Релевантните за съставомерността на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ факти са два: наличието на дадени по надлежния ред предписания и тяхното неизпълнение в указания срок от адресата им. При извършване на преценка за съответствието на издаденото НП с материалния закон съдът изследва единствено посочените два факта и ако установи, че са налице, следва да констатира съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон. Безспорен, според съда, е фактът, че предписанието, дадено на Министерство на земеделието, не е било изпълнено, поради което и с оглед на изложените по-горе съображения, съдът достигна до извод за основателност при ангажиране на административнонаказателната отговорност на Министерство на земеделието.

За правна пълнота следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав приема за неоснователно наведеното във въззивната жалба възражение от жалбоподателя, че с процесното предписание контролните органи са излезли извън своята предметна компетентност съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. С ДВ, бр. 55 от 2018 г. думата „задължителни“ е заличена досежно предписанията на ДАМТН, тъй като е създадена нова ал. 2 – разпоредбата на чл.

190а, ал. 2 от ЗВ в настоящата ú редакция, с която се въвежда материалноправното задължение за собствениците на язовирни стени да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като с измененията и допълненията от ДВ, бр. 55 от 2018 г. се регламентират и конкретните изключения, за които лицата по чл. 190а, ал. 1 ЗВ не могат да дават предписания – „с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция“. По делото не е спорно, че процесният язовир попада под т. 34 в приложение № 1, което всъщност е към разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ. За да бъде изключена компетентността по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, следва обаче кумулативно да са налице две предпоставки – язовирът да е включен в процесното приложение към закона, но и предписанието да е за намаляване на водните обеми, какъвто настоящият случай не е. Следователно, процесното предписание не попада в разгледаното изключение. То е издадено при стриктно съблюдаване на материалната компетентност на постановилите го длъжностни лица. По тези съображения съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока.

Предвид на така установеното от фактическа страна настоящият състав на решаващия съд намира, че безспорно е установено по делото, че е налице извършено административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя с обжалваното НП.