Решение № 2605 от 10.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2605 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330111637 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против С. Г. С., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 31.03.2021 г. – 30.11.2022 г. има задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 626,15 лева за собствен обект, находящ се в ************************. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 44,88 лева за периода 31.05.2021 г. – 28.02.2023 г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно след реални отчети на изм. устройства.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2042/28.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4354/23 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата. Претендират се 1 разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор, макар книжата да са връчени редовно лично.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, 2 той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Ответникът признава пълната дължимост на исковите суми /вж. молба л. 48/, като относно собствеността са приетите по делото писмени доказателства – декларация по чл. 14 ЗМДТ, нот. акт. С оглед изложеното и док. ответникът има качеството на клиент на ищцовото дружество, дължи плащане на предоставените услуги.

В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

С оглед подадената молба от ответника с признание дължимостта на исковите суми, в хода на процеса се установява, че от негова страна са извършени плащания на част от задълженията. В тази връзка, в о.с.з. ищецът представя доказателства във връзка с плащанията и ги признава, но сочи, че – е в невъзможност да осъществи контакт с отв. за пълно доброволно уреждане на отношенията, поради което и претендира за установяване дължимостта на неплатените суми, които към момента на приключване на устните състезания по делото са – 354,32 лева – главница и 9,77 лева – обезщетение за забава, както и присъждане на разноските в двете производства.

Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след като съобрази изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на исковете, които са от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на част от вземанията, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени за погасените, доколкото кредиторът се счита за удовлетворен, а за разликата и неплатените суми – уважени, поради наличие на всички изискуеми предпоставки и доказване елементите от ФС на претенциите. Плащането на суми представлява и допълнително признание на дълговете.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – платена ДТ. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за 3 заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.

За исковия процес, на ищеца се дължат общо 175 лева, а за заповедното производство – 75 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Г. С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми:

354,32 лева - главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 31.03.2021 г. – 30.11.2022 г. за имот, находящ се в ************************ /3/; 9,77 лева - обезщетение за забава за периода 31.05.2021 г. – 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.03.2023 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите над посочените суми до пълните претендирани от 626,15 лева – главница и 44,88 лева - обезщетение за забава за периодите, като погасени чрез плащане в хода на процеса, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2042/28.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4354/23 г. на ПРС.

ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ************************ да плати на Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство и 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 4354/23 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4