Решение № 254 от 16.08.2022, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 91/2022
- Вид
- Решение № 254
- Подписан
- 16.08.2022
- В сила
- 16.08.2022
- Състав
- Елица Юлиянова Орманова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 или ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 или ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 221, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 254 гр. гр. Лом, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620100091 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 128 от КТ и чл. 221, ал.1 от КТ.
Ищецът М. С. ЕФР. с ЕГН ********** от , чрез пълномощник адвокат при АК Монтана – Р.Б., съдебен адрес: , е предявил против „ДИСБИЛД” ЕООД с ЕИК 206194820, представлявано от Й. Ст. Л., със седалище и адрес на управление: , осъдителни искове, както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца 9350 лв. неплатено трудово възнаграждение, в това число: 510 лв. за м. септември 2020 г.; 530 лв. за м. октомври 2020 г.; 510 лв. за м. ноември 2020 г.: 510 лв. за м. декември 2020 г.; 570 лв. за м. януари 2021 г.; 570 лв. за м. февруари 2021 г.; 590 лв. за м. март 2021 г.; 570 лв. за м., април, 2021 г.; 580 лв. за м. май 2021 г.; 570 лв. м.юни 2021 г.; 590 лв. м. юли 2021 г.; 650 лв. за м.август 2021 г.; 650 лв. за м. септември 2021 г.; 650 лв. за м. октомври 2021 г.; 650 лв. за м. ноември 2021 г.; 650 лв. за м. декември 2021 г.;
577.63 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 26.66 дни (в т.ч. 6.66 дни за 2020 г. и 20 дни за 2021 г.) или по 21.66 лв. за 1 ден неизползван платен годишен отпуск и 650 лв. обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху всяка от сумите - от датата на исковата молба до окончателното издължаване. Претендират се с исковата молба и разноски.
В исковата молба се твърди, че с трудов договор № 17 от 31.08.2020 г., сключен за неопределено време, ищецът е назначен и работи при ответника като „зидар”, с брутното трудово възнаграждение в размер на 610 лв., а от 01.01.2021 г. - в размер на 650 лв., като е договорено трудовото възнаграждение да се изплаща на 30-то число от месеца - за предходен месец. С уведомление от ищеца до ответника, изпратено на 30.12.2021 г. с куриер до седалището на ответника, и невръчено на ответника, за времето от 04.01.2022 г. до 13.01.2022 г., считано от 04.01.2022 г. (на основание чл. 50, ал. 2 или ал. 4 от ГПК) или от датата на връчване на настоящата ИМ към която е приложено Уведомление до ответника за прекратяване ТПО, на основание чл. 327, ал.
1
1, т. 2 от КТ — поради; неплащане на трудовото възнаграждение в договорения срок, ТПО е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради неплащане на трудовото възнаграждение в договорения срок. За времето от сключването на ТПО с ответника до прекратяването му ищецът е получил от ответника аванси в общ размер на 890 лв., разбито по месеци както следва: 100 лв. получени през м. Септември 2020 г.; 80 лв. получени през м. Октомври 2020 г.; 100 лв. получени през м. Ноември 2020 г.;
100 лв. получени през м. Декември 2020 г.;80 лв. получени през м. Януари 2021 г.; 80 лв. получени през м. Февруари 2021 г.;60 лв. получени през м. Март 2021 г.; 80 лв. получени през м. Април 2021 г.; 70 лв. получени през м. Май 2021 г.; 80 лв. получени през м. Юни 2021 г.; 60 лв. получени през м. Юли 2021 г. След прекратяването на ТПО ответникът дължи на ищеца неплатено трудово възнаграждение: 510 лв. за м. септември 2020 г.; 530 лв. за м. октомври 2020 г.; 510 лв. за м. ноември 2020 г.: 510 лв. за м. декември 2020 г.; 570 лв. за м. януари 2021 г.; 570 лв. за м. февруари 2021 г.; 590 лв. за м. март 2021 г.; 570 лв. за м., април, 2021 г.; 580 лв. за м. май 2021 г.; 570 лв. м.юни 2021 г.; 590 лв. м. юли 2021 г.; 650 лв. за м.август 2021 г.; 650 лв. за м. септември 2021 г.; 650 лв. за м. октомври 2021 г.; 650 лв. за м. ноември 2021 г.; 650 лв. за м. декември 2021 г.; 577.63 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 26.66 дни (в т.ч. 6.66 дни за 2020 г. и 20 дни за 2021 г.) или по 21.66 лв. за 1 ден неизползван платен годишен отпуск и 650 лв. обезщетение по чл.
221, ал. 1 от КТ. Въпреки многобройните разговори с ответника, плащане не е сторено към ищеца.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание по делото, проведено на 02.08.2022 г., ответното дружество не се представлява, редовно призовано, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се представлява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени 2 доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен. С оглед забавата в плащанията, основателно се явява и искането за присъждане на лихва за забава върху тях, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда. Съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.236, ал.2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл.239, ал.2 ГПК, а настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 10 577,63 лева /десет хиляди петстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ главница, включваща:
9350 лв. неплатено трудово възнаграждение, в това число: 510 лв. за м. септември 2020 г.; 530 лв. за м. октомври 2020 г.; 510 лв. за м. ноември 2020 г.: 510 лв. за м. декември 2020 г.; 570 лв. за м. януари 2021 г.; 570 лв. за м. февруари 2021 г.; 590 лв. за м. март 2021 г.; 570 лв. за м., април, 2021 г.; 580 лв. за м. май 2021 г.; 570 лв. м.юни 2021 г.; 590 лв. м. юли 2021 г.; 650 лв. за м.август 2021 г.; 650 лв. за м. септември 2021 г.; 650 лв. за м. октомври 2021 г.; 650 лв. за м. ноември 2021 г.; 650 лв. за м. декември 2021 г.; 577.63 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 26.66 дни (в т.ч. 6.66 дни за 2020 г. и 20 дни за 2021 г.) или по 21.66 лв. за 1 ден неизползван платен годишен отпуск и 650 лв. обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба – 18.01.2022 г., до окончателното издължаване.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски.
Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, което следва да се присъди в полза на адв. Р.Б. от МАК, в размер на 1597,50 лв. – 797,50 лв. по иска с цена 9350 лв., по 300 лв. за другите два иска и 200 лв. за обезпечителното производство, съобразно НМРАВ №1/09.07.2004г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДИСБИЛД” ЕООД с ЕИК 206194820, представлявано от Й. Ст. Л., със седалище и адрес на управление: да заплати на М. С. ЕФР. с ЕГН ********** от сумата от общо 10 577,63 лева /десет хиляди петстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ главница, включваща: 9350 лв. /девет хиляди триста и петдесет лева/ неплатено трудово възнаграждение, в това число: 510 лв. за м. септември 2020 г.; 530 лв. за м. октомври 2020 г.; 510 лв. за м. ноември 2020 г.: 510 лв. за м. декември 2020 г.; 570 лв. за м. януари 2021 г.; 570 лв. за м. февруари 2021 г.; 590 лв. за м. март 2021 г.; 570 лв. за м., април, 2021 г.; 580 лв. за м. май 2021 г.; 570 лв. м.юни 2021 г.; 590 лв. м. юли 2021 г.; 650 лв. за м.август 2021 г.; 650 лв. за м. септември 2021 г.; 650 лв. за м. октомври 2021 г.; 650 лв. за м. ноември 2021 г.; 650 лв. за м. декември 2021 г.; 577.63 лв. /петстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 26.66 дни (в т.ч. 6.66 дни за 2020 г. и 20 дни за 2021 г.) или по 21.66 лв. за 1 3 ден неизползван платен годишен отпуск и 650,00 лв. /шестстотин и петдесет лева/ обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2022 г., до окончателното й издължаване.
ОСЪЖДА „ДИСБИЛД” ЕООД с ЕИК 206194820, представлявано от Й. Ст. Л., със седалище и адрес на управление: , да заплати на адв. Р.В. Б. от МАК, съдебен адрес: , сумата от 1597,50 лв. /хиляда петстотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4