Определение № 20673 от 01.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20673 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509546 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Е.П., процесуален представител на молителката Д. Д., гражданин на Италия, срещу протоколно определение от о. с. з. на 18.05.2026 г. по гр. д. №7346/2026 г. по описа на СРС, 186-и състав, с което съдът прекратил производството по молбата на Д. Д. и И.А.Й. по чл. 50 СК за развод по взаимно съгласие, на основание чл. 330, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи, че СРС неправилно е приложил процесуалния закон и прекратил производството по молбата за развод по взаимно съгласие на основание чл. 330, ал. 2 ГПК. Неправилно СРС приел, че неявяването на единия от молителите, който бил извън пределите на Р България, не съставлявало уважителна причина. Сочи се, че постоянната съдебна практика , както и практиката на ВКС е в смисъл, че при наличие на обективни причини за една от страните при нотариално упълномощаване на защитник с изрично заявление, от което може да се извлече извод за желанието на страната да я представлява защитник и че желае прекратяване на брака. Посочва, че с Определение № 480 от 11.12.2020г. Върховният касационен съд приел, че е възможно съдът да постанови развод по взаимно съгласие без личното явяване на двамата съпрузи, ако са налице уважителни причини за неявяването на молителите, те се представляват от надлежно упълномощен адвокат и е представено заверено пълномощно, съдържащо потвърждение на представеното на съда споразумение.

Към молбата е представено Писмо за назначение за изпълнение на задачи по режима на наем на персонал с отворен срок, от което не е виден издател, същото не носи подпис или някакво друго заверяване, не е представен и оригинал на документа, на езика на който е издаден, документа няма дата и не може да бъде установено дали се отнася за периода на провеждане на съдебното заседание. От текста е видно, че Д. Д. е наета на работа при работно време от понеделник до петък по 10 часа и събота 4 часа, но не са посочени 1 условия за отсъствие от работа.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима.

По наведените с частната жалба оплаквания настоящият съдебен състав намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по гр. д. №7346/2026 г. по описа на СРС, 186-и състав е образувано по молба вх.№87350/19.03.2026г., подадена от адв.Е.П. от името на двамата съпрузи, към която е приложено Споразумение и пълномощно от Д. Д., в което е възпроизведен текста на споразумението, но не е инкорпорирано упълномощаване на адв.Е.П. да го поддържа от името на доверителката си. С Определение от 27.04.2026г. производството по делото е насрочено за о.с.з. на 18.05.2026г., като на молителите е указано, че следва да се явят лично, както и последиците от неявяването, а именно прекратяване на производството. В първо по делото заседание адв.Е.П. не е представила никакви документи, от които може да се направи извод, че молителката не може да се яви поради наличие на уважителна причина. Адв.Е.П. не е направила никакво изявление което да обяснява причината за неявяване на молителката. Твърдение, че Д. Д. живее и работи в Република България и няма как да отсъства от работа е направено за първи път в частната жалба.

С обжалваното протоколно определение от 18.05.2026 г. съдът е прекратил производството по молбата, като е изложил мотиви, че личното явяване на молителката Д.

Д. е задължително, независимо от обстоятелството, че е гражданин на друга държава, в случая Република Италия. Посочено е, че същата е редовно призована чрез нейния пълномощник адвокат Петрова и не се сочат уважителни причини за неявяването й.

Съгласно чл. 330, ал. 1 ГПК, при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебно заседание. Съгласно чл. 330, ал. 2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. Личното явяване на молителите е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо. Преценката относно това дали причината за неявяването на един от съпрузите в първото съдебно заседание е уважителна се прави всякога в това заседание. Тя не може да бъде отложена с цел изясняване характера на причината за неявяването.

Определението на СРС за насрочване на производството, в което е указана нуждата от лично явяване на молителката, както и е указано тя да заяви дали владее български език, е съобщено на адв.Е.П. на 29.04.2026г., т.е. до датата на о.с.з. на 18.05.2026г. е имало достатъчно време, в което същата да осигури доказателства за наличието на уважителна причина за неявяване на доверителката й. Нито в молбата за образуване на делото, нито в което и да е последващо изявление до съда, не е посочено, че Д. Д. е извън страната, че не може да се яви и че съществуват причини за това. В първо съдебно заседание адв.Е.П. не е направила изявление, че доверителката й не може да се яви поради уважителна причина и не е представила никакви доказателства въз основа на които съдебния състав да направи дължимия извод за наличие на основания за дерогиране на задължението за лично 2 явяване. Твърдение, че е на лице основателна причина за неявяването на молителката, е направено за първи път с частната жалба, но то е останало неподкрепено с никакви относими доказателства. Представеното Писмо за назначение за изпълнение на задачи по режима на наем на персонал с отворен срок, не съдържа информация от която да може да се установи дали се отнася за периода на провеждане на съдебното заседание, както и дали трудовата заетост изключва предоставяне на отпуск или разрешаване на отсъствие за конкретния ден.

Поради изложеното, постановеното протоколно определение следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от о. с. з. на 18.05.2026 г. по гр. д.

№7346/2026 г. по описа на СРС, 186-и състав, с което съдът е прекратил производството по молбата на Д. Д. и И.А.Й. по чл. 50 СК за развод по взаимно съгласие, на основание чл. 330, ал. 2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3