Решение № 449 от 25.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Пазарджик, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220103102 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от М. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ** чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - Управител, против „**“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление г**, представлявано от Со** и „А**“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление г** /сграда А/, е** представлявано от И**, с която се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 2622093 от 13.08.2022 г., сключен между ищцата и ответника „**” ЕАД, евентуално да се прогласи нищожността на клаузата по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2622093 от 13.08.2022 г., с която се задължава заемателят да сключи договор за поръчителство, както и да се прогласи за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 13.08.2022 г., сключен между ищцата и ответника „А**“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че ищцата на 13.08.2022 е сключила с „**“ ЕАД Договор за паричен заем № 2622093 за сума в размер на 2400 лева, която кредитополучателят се задължава да изплати разсрочено на 24 месечни погасителни вноски.

Сочи се, че в чл. 4 от процесния договор, както и в раздел III, т. 12 от ОУ, било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от ** гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 било посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 дни, а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни.

Твърди се, че на датата на сключване на договора между „**" ЕАД и ищцата, ищцата и вторият ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на 1 който „А**“ ЕООД е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „**“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „**" ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Сочи се, че въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 2436,88 лева, като възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „**“ ЕАД, като е разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за заем се изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 5970,53 лева.

Сочи се, че съгласно договора за поръчителство ищцата е следвало да предостави дължимите парични суми на „**" ЕАД, което от своя страна е упълномощено от „А**“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.

Посочва, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието по поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина ищцата счита, че следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът и поръчителят са свързани лица.

Заявява, че търговецът е приложил заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договор била посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 3533,65 лева, без в нея да е включено възнаграждението, което ищцата се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. Едва след сключване на договора, потребителят е получил Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца, съгласно който е начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като общата сума вече е в размер на 5970,53 лева.

Твърди, че клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор, или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, като прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагали разбирането, че тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Разходът за потребителя по договора за поръчителство с „А**“ ЕООД бил сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга условията за другите две обезпечения /две физически лица - поръчители и банкова гаранция/ били на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство не било включено към ГПР, като по този начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Навежда доводи, че от съдържанието на договора потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Предвид предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то се сочи, че същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението ставало изискуемо изначално и не зависило от поведението на потребителя.

2

Твърди, че ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчителство, то действителният ГПР би бил в размер на 204,38 %, а ГЛП 116,64 %.

Договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Посочва, че след като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, то не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.

Твърди се, че собственик на капитала на поръчителя „А**“ ЕООД е заемодателят по договора за заем - „**“ ЕАД, като основен предмет на дейност на ответника „А**“ ЕООД са гаранционни сделки, каквато е и процесната. Печалбата на „А**“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „**“ ЕАД. В случая търговецът - кредитор обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Поради изложеното сочи, че клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство във вр. с чл. т. 1 от Раздел II от Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Със сключването на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие да бъде разпределено като печалба на „**“ ЕАД. Сключването на договора за поръчителство имало за цел допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл.

19, ал. 4 от ЗПК.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение била в размер на почти сумата по главница.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба, с която моли съда да уважи в цялост исковата претенция.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „**“ ЕАД депозира отговор на исковата молба.

Не се оспорва обстоятелството, че е сключен Договор за паричен заем № 2622093 от 13.08.2022 г. между ищцата и „**“ ЕАД. Получената от ищцата сума била в размер на 2400 лева. Твърди се, че ищцата е извършила две плащания по две погасителни вноски в общ размер на 561,46 лева.

Оспорва твърдението на ищцата, че сключването договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник било задължително условие по договора за кредит. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство има характер на договор за поръчка по чл.

280 и сл. от ЗЗД. Дори да се преме договорът за поръчителство за нищожен, то това би 3 имало за последица отпадане на задължението за плащане на възнаграждение на поръчителя, но не водело до недействителност на договора за кредит.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. „**“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като той се сключвал след сключването на Договора за кредит с „**“ ЕАД. Твърди се, че възнаграждението на поръчителя „А**“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР. Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 от ЗПК.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С срока за отговора на исковата молба ответникът „**“ ЕАД е предявил против ищцата насрещни искове за заплащане на сумата от 2275,93 лева, представляваща неизплатена главница от 3 - та до 24 - та месечна погасителна вноска за периода от 20.11.2022 г. до 20.08.2024 г. по Договор за паричен заем № 2622093 от 13.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане. Евентуално се иска присъждане на сумата от 1838,56 лева, представляваща чистата стойност по Договор за паричен заем № 2622093 от 13.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.

Твърди, че по договора за заем ищцата е платила общо сумата от 561,46 лева, разпределени по следния начин: 123,07 лева главница от 1 - ва до 2 - ра месечни вноски, 155,58 лева възнаградителна лихва от 1- ва до 2 - ра месечни вноски и 282,81 лева, разпределени към втория ответника за погасяване на възнаграждение за предоставеното поръчителство. Към датата на депозиране на насрещната искова молба се твърди, че е настъпил падежа на задълженията по договора.