Решение № 1337 от 19.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1337 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря М. П. Миланова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000502721 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 193/10.06.2024 г. по гр. д. №824/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, са отхвърлени: предявения от М. Г. В. - Р., ЕГН **********, срещу Частен съдебен изпълнител С. Б., с регистрационен № *** в Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд Перник, осъдителен иск с правна квалификация чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата 47 510 лева, ведно със законната лихва за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, представляващо главница от претърпяна вреда, следствие на неправомерни действия на съдебния изпълнител по изп. д. № 2533/2018г. и по изп. д. № 235/2023г., изразяващи се в невръчване на запорно съобщение и принудително събиране на суми от трето задължено лице без наличие на изпълнителен лист и вместо изпълнение на процедурата по чл. 510 ГПК; предявения от М. Г. В. – Р. срещу Частен съдебен изпълнител С. Б. осъдителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 441 ГПК и чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 2 597,21 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 25.07.2023 г. до 21.12.2023г., като неоснователни.

Решението е обжалвано от М. Г. В. - Р., действаща чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Оспорва се, че като неправилен 1 извода на първоинстанционния съд, че запорното съобщение в случая е породило действие за ищцата. Твърди се, че същото не й е връчено редовно и за нея то няма действие съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК. Изтъква се, че ЧСИ не може да е трето задължено лице, доколкото самата М. Г. В. - Р. няма задължения към банката – взискател по изп. д. № 235/2023 г. Поддържа, че ответният съдебен изпълнител не е спазил императивната разпоредба на чл.

510 ГПК и е незаконосъобразно е пристъпил към директно изпълнение върху запорираното от самия него вземане. Заявява се, че по този начин, без да е налице изпълнителен титул срещу М. Г. В. – Р., неправомерно е извършено разпореждане от съдебния изпълнител с принадлежащата на ищцата сума в размер на 47 510 лева. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъда уважени изцяло. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство – С. Б., не е депозирал отговор на въззивната жалба. В проведеното по делото о. с. з. същият, действащ чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба като неоснователна.

В подкрепа на законосъобразността на първоинстанционното решение излага доводи в писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената му безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Третото лице – помагач на страната на въззиваемия - ЗАД „Бул Инс” АД, изразява писмено становище за законосъобразност на обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Останалите конституирани трети лицапомагачи: С. С. Г. на страната на М. Г. В. – Р. и „Обединена българска банка” АД на страната на ЧСИ С. Б., не са взели становище във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирана страна в процеса, против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от М. Г. В. - Р. с правно основание чл. 441, ал. 1, предл. 1 ГПК срещу Частен съдебен изпълнител С. Б., за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 47 510 лева, ведно със законната лихва за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, представляващо главница от претърпяна вреда, следствие на неправомерни действия на съдебния 2 изпълнител по изп. д. № 2533/2018г. и по изп. д. № 235/2023г., изразяващи се в невръчване на запорно съобщение и принудително събиране на суми от трето задължено лице без наличие на изпълнителен лист и вместо изпълнение на процедурата по чл. 510 ГПК. Разгледан и субсидиарен осъдителен иск, предявения от М. Г. В. – Р. срещу частния съдебен изпълнител с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 2 597,21 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 25.07.2023 г. до 21.12.2023 г.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

При установената фактическа обстановка в първоинстанционното производство, въззивният съд намира от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че изп. дело № 2533/2018 г. по описа на ответника ЧСИ С. Б. е образувано на основание изпълнителен лист, издаден от РС – Перник, със страни: взискател С. Г. и длъжник „Фьоле груп" ООД за вземане в размер на 120 000 лева - главница по запис на заповед издадена на 04.02.2016 г. с падеж 04.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.20218 г. до окончателното и изплащане и 2400 лева, направени разноски по делото. На дружеството-длъжник „Фьоле груп" ООД е изпратена покана за доброволно изпълнение на 12.11.2018 г. По молба на взискателя С. Г. от 09.11.2018 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от трети лица и запор върху банковите сметки на дружеството от 16.11.2018 г. На 21.11.2018г е наложен запор и върху МПС - собственост на дружеството длъжник. На 06.03.2023г по същото изп. дело е депозирана молба с представен към същата договор за цесия от 01.12.2022 г., съгласно който взискателят С. Г. е цедирал вземането си, предмет на изпълнителното дело на М. В. - Р., настоящ ищец. Сумата, срещу която вземането се придобива, е в размер на 50 000 лева, платима както следва: 9 500 лева платени при подписване на договора и остатъка следва да се заплати до 31.12.2028 г. Съгласно договора за цесия е налично вземане в полза на С. Г. срещу М. В.- Р. в размер на 40 500 лева. С постановление на ЧСИ от 07.03.2023 г. на основание представния договор за цесия от 01.12.2022 г. в качеството на взискател по същото изп. дело е конституирана М. В. - Р.. На 10.03.2023 г. по това изпълнително дело е постъпило запорно съобщение с изх. № 16124/10.03.2023г., издадено по изпълнително дело № 235/2023 г., с което ЧСИ Б. е разпоредил, че налага запор върху паричните средства, предназначени за взискателя по изп. дело № 2533/2018 г. - М. В.- Р. в размер на 40500 лева, която сума представлява вземане на длъжника по изд. дело № 235/2023 г. С. Г., произтичащо от договора за цесия от 01.12.2022 г. По изп. дело № 2533/2018 г. по описа на ЧСИ Б. в резултат на принудително изпълнение са постъпили суми както следва: на 04.05.2023 г. е постъпила 3 сумата 87051,76 лева и на 09.05.2023 г. е постъпила сумата 45 628, 84 лева (постъпилата сума е в общ размер на 132 680 лева). От нея на взискателя-ищец М. В.-Р. е преведена сума в размер на 85 170, 60 лева плюс 10 лева е заплатена банковата услуга „Рингс” /бърз превод/. Сумата 5 833, 33 лева е преведена пропорционална такса в полза на ЧСИ и 1166, 67 лева е преведен ДДС върху таксата. ЧСИ Б. е изпълнил запора по изп. дело № 2533/2018 г., наложен със запорното съобщение от 10.03.2023 г., като от постъпилата сума в общ размер на 132 680 лева, част от нея - сумата в размер на 40500 лева е преведена по изп. дело № 253/2023 г. за погасяване на задълженията на длъжника С. Г., както следва: на взискателя банка „ОББ“ АД - 37 320 лева; такси в полза на ЧСИ - 2650 лева и 530 лева ДДС. Тези обстоятелства са видни от отбелязването върху изпълнителния лист по изпълнително дело № 2533/2018 г. С постановление на ЧСИ от 05.10.2023 г. изп. дело № 2533/2018 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Видно от е книжата по изп. дело № 235/2023 г. по описа на ответника ЧСИ С. Б., че изпълнителното дело е образувано на 20.01.2023 г. със страни взискател „ООБ” АД и длъжници „Щрабе” ЕООД и С. Г.. На 10.03.2023 г. по това изпълнително дело е издадено нарочно запорно съобщение, с което се налага запор върху взимането на С. Г. към цесионера М. В.-Р. в размер на 40 500 лева, произтичащо от договора за цесия от 01.12.2022 г. Съобщение за наложения запор е изпратено до М. В.-Р. на адреса, посочен от същата. От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство свидетел К. З. - на длъжност „призовкар” в кантората на ЧСИ Б., се установява, че той е посещавал многократно адреса на М. В.-Р.. Входната врата на двора била постоянно заключена. Не се намерили близки или съседи, които да изразят желание за получат съобщението.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Въззивният съд приема с оглед на установените обстоятелства по делото, че липсва осъществено от ответника ЧСИ незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. д. № 2533/2018г. и по изп. д. № 235/2023г. във формите твърдени от ищцата. Съгласно оплакванията на ищцата и въззивница в настоящото производство претендираните от нея имуществени вреди, произтичат от незаконосъобразно изпълнен според нея запор върху вземане от страна на съдебния изпълнител. Не се оспорва от М. В.-Р., че същата дължи на С. Г. процесното вземане като продажна цена по договора за цесия от 01.12.2022 г. Поради това обстоятелство дори и да бъдат установени, незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ, а такива в действителност липсват, няма как от изпълнението на процесния запор за ищцата да са настъпили вреди. След като тя действително дължи сумата в размер на 40 500 лева на С. Г., изпълнението на запора няма как да е увредило правната сфера на М. В.-Р.. В тази насока е и чл. 508, ал. 3 ГПК.

За по-голяма яснота следва да бъде обяснено какво представляват 4 запорът върху вземане на длъжника в изпълнителното производство и неговото изпълнение. Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на третото задължено лице-да извършва плащания на длъжника. Целта му е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане, за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя. Спрямо длъжника по изпълнението запорът се налага чрез посочването му в поканата за доброволно изпълнение или с получаване на съобщението за това, ако действието се предприема в един последващ етап от изпълнението. По отношение на третото задължено лице запорът се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент на третото лице се забранява да извършва плащания на длъжника и то придобива качеството на пазач по отношение на сумите. Процесуалната последица от наложения запор е възможността, при липса на доброволно изпълнение, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на взискателя за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК. Затова запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“. За да може изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на длъжника, не е нужно същото да е изискуемо.