Определение № 141 от 03.08.2020, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер *** г.Град Велико Търново

Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20204000500183 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от М. Н. Ф. против Решение № 575/ 06.12.2019 г. по В. гр. дело № 563/ 2019 г. по описа на ОС – Плевен в частта, имаща характер на определение, с която подадената от него въззивна жалба против Решение № 809/ 08.05.2019 г. по Гр. дело № 8051/ 2018 г. на РС – Плевен в частта за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.424 ГПК е оставена без разглеждане като просрочена и въззивното производство по нея е прекратено. Счита за незаконосъобразно приетото от съда, че срокът за обжалване на решението в частта за прекратяване на производството е едноседмичен, вместо двуседмичен. В жалбата са изложени и съображения за неправилност на формирания от първоинстанционния съд извод за процесуална недопустимост на предявения от него иск по чл.424 ГПК. Моли обжалваният акт да бъде отменен и въззивната му жалба да бъде разгледана по същество.

Насрещната страна „Про лего“ АД е подала отговор, в който заема становище в смисъл, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и излага доводи по същество на двата предявени от Ферадов иска – по чл.424 ГПК и чл.439 ГПК, с които той е сезирал РС – Плевен. Изложените съображения са изцяло неотносими към предмета на настоящия спор, а са относими към въззивното производство по обжалване на решението на РС – Плевен пред ОС – Плевен, като действително се установява, че отговорът на частната жалба почти изцяло преповтаря отговора на въззивната жалба, подаден от „Про лего“ АД по пред ОС – Плевен по В. гр. дело № 563/ 2019 г.

Съдът установи следното: М. Н. Ф. е предявил пред РС – Плевен два обективно съединени иска – по чл.424 ГПК и по чл.439 ГПК. По образуваното Гр. дело № 8051/ 2018 г. по описа на съда е постановено Решение № 809/ 08.05.2019 г., с което съдът е прекратил производството по иска с правно основание чл.424 ГПК като процесуално недопустимо, а иска по чл.439 ГПК е отхвърлил като неоснователен. Съдът е указал на страните, че решението в частта за прекратяване на производството подлежи на обжалване в едноседмичен срок, а в останалата му част – в двуседмичен срок, считано от връчването му. Решението е връчено на Ферадов чрез процесуалния му представител на 20.05.2019 г. На 03.06.2019 г. той е подал въззивна жалба срещу решението в неговата цялост. По образуваното В. гр. дело № 563/ 2019 г. по описа на ОС – Плевен съдът се е произнесъл с Решение № 575/ 06.12.2019 г., с което е приел, че въззивната жалба срещу първоинстанционния акт в частта на иска по чл.424 ГПК има характер на частна жалба срещу прекратително определение и като такава е просрочена предвид депозирането й след изтичане на законоопределения едноседмичен срок, указан и от съда. На това основание е оставил същата без разглеждане и е постановил прекратяване на въззивното производство по нея. Предмет на обжалване пред ВТАС е този акт на ОС – Плевен, който има характер на определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и поради постановяването му от окръжен съд като въззивна инстанция на основание чл.274 ал.2 ГПК подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд.

Настоящата инстанция намира изводите на ОС – Плевен за правилни.

Решението на РС – Плевен за прекратяване на производството по иска по чл.424 ГПК има характер на прекратително определение по чл.130 ГПК, защото съдът е оставил без разглеждане исковата претенция като процесуално недопустима, т.е. не се е произнесъл по същество на заявения иск. За естеството на акта е ирелевантно как той е наименован, а преценката на съда за недопустимост на иска може да бъде направена по всяко време в хода на производството, включително и след приключване на устните състезания. Съгласно чл.275 ал.1 ГПК определенията подлежат на обжалване в едноседмичен срок, считано от съобщаването им на страните, и затова указанието на съда, че актът му за прекратяване на производството може да бъде обжалван в едноседмичен срок, е в съответствие с нормата на закона. Жалбоподателят не се е съобразил с дадените му указания, приемайки субективно, че те са неправилни, и е подал жалба срещу решението на съда в неговата цялост в двуседмичен срок. Жалбата срещу решение в отхвърлителната му част на иска по чл.439 ГПК е въззивна жалба и подаването й в двуседмичния срок покрива изискванията на закона, но жалбата срещу прекратителното определение по иска по чл.424 ГПК има характер на частна жалба и същата се явява просрочена. Тя подлежи на връщане на основание чл.262 ал.2 т.1 ГПК вр. чл. 275 ал.2 ГПК и въззивно производство по нея е недопустимо.

С оглед законосъобразността на обжалваното определение, то следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 575/ 06.12.2019 г. по В. гр. дело № 563/ 2019 г. по описа на ОС – Плевен в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане въззивна частна жалба на М. Н. Ф. против Решение № 809/ 08.05.2019 г. по Гр. дело № 8051/ 2018 г. на РС – Плевен в частта за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.424 ГПК и възвивното производство по нея е прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________