Определение № 1177 от 26.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1177 гр. Стара Загора, 26.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20245500500538 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, подадена чрез юрисконсулт С.С., както и по частна жалба на „К.“ ЕАД, ЕИК ***, подадена чрез юрисконсулт Т.Б., против определение под № 441/08.08.2024 г. по гр. д.

№ 700/2024 г. на Районен съд - Чирпан, 1-ви състав, с което са оставени без уважение подадените от жалбоподателите молби за изменение по реда на чл.

248, ал. 1 ГПК на решение с № 59/11.04.2024 г. по гр. д. № 700/2023 г. на Районен съд - Чирпан, 1-ви състав, в частта му за разноските.

В подадените частни жалби се твърди, че определението незаконосъобразно. Жалбоподателите считат за неправилен изводът на първоинстанционния съд за липсата на прекомерност на определения по реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатски хонорар, предвид фактическата и правна сложност на делото. Ето защо молят съда да отмени обжалваното определение и да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като намали дължимото от всеки от ответниците в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. до сумата от 150 лева.

По делото е постъпила и заведена и трета частна жалба на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, подадена чрез юрисконсулт С.С., съответно с вх. № 4302/29.08.2024 год. против определение под № 463/20.08.2024 г. по гр. д. № 700/2024 г. на Районен съд - Чирпан, 1-ви състав, с което са оставени без уважение подадените от жалбоподателите молби за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

С уточняваща молба с вх. № 4616/17.09.2024 год. първият и трети частен 1 жалбоподател, „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, ЕИК ***, подадена чрез юрисконсулт С.С., са уточнили че е допусната техническа грешка при изписването на номера на гр. дело, както вместо коректното гр. дело под № 725/2023 год. е изписано неправилното гр. дело с № 700/23 год.

В тази насока с изрично разпореждане под № 1524/18.09.2024 год. съдът е разпоредил ч.жалба с вх. № 4616/17.09.2024 год. /именно уточняващата молба по процесната ч. жалба с вх. № 4302/29.08.2024 год./ от „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, подадена чрез юрисконсулт С.С., да се изпрати за присъединяването именно по надлежното гр. дело с № 725/2023 год. по описа на РС-Чирпан.

Въззиваемият И. А. Г., чрез адвокат А. Д., е подал в законоустановения срок писмен отговор, с който оспорва жалбите и моли първоинстанционното определение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частните жалби са подадени в срока по ГПК от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена и дължимата за разглеждането им държавна такса. Ето защо жалбите са процесуално допустими и редовни.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

С решение под № 59/11.04.2024 г. по гр. д. с № 700/2024 г. на Районен съд – Чирпан , 1-ви състав, са уважени предявените от И. А. Г. срещу ответниците „А.Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД искове, както следва: 1/ прогласен е за нищожен договор за потребителски кредит с № CN 2750832/04.08.2023 г., сключен между „К.“ ЕАД и И. А. Г.; 2/ прогласен е за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 30.03.2023 г. към договора за потребителски кредит № 2750832/04.08.2023 г., сключен между „А.Т.“ ЕООД и И. А. Г.; 3/ ответникът „К.“ ЕАД е осъден да заплати в полза на ищеца И. А. Г. сумата от 2049,45 лева, представляваща недължимо платена сума във връзка с договор за потребителски кредит № CN 2750832/04.08.2023 г. и договор за поръчителство към договора за потребителски кредит.

Със същото решение ответникът „К.“ ЕАД е осъден да заплати в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.“ сумата от 837,79 лева, а ответникът „А.Т.“ ЕООД - сумата от 670,19 лева - адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С молби от 26.04.2024 г. ответниците са поискали така постановеното решение да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му за разноските, а дължимите от всеки от ответниците суми за адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал. 2 ЗАдв. да бъдат намалени до размера от 150 лева.

В обжалваното определение с № 441/08.08.2024 г., с което молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК са оставени без уважение, първоинстанционният съд е приел, че делото не се характеризира с ниска фактическа и правна сложност, 2 предвид вида и броя на предявените обективно и субективно съединени искове. Ето защо възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е определено правилно и в случая не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

Обжалваното определение е правилно.

При наличието на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да се установи наличието на изявления за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В чл. 38 ЗАдв. липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждането му.

С оглед решението на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело с № C438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба под № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС, приетата от Висшия адвокатски съвет НМРАВ, към която чл. 38 ЗА препраща, не намира приложение в никоя част, тъй като противоречи на правото на ЕС.

Задължителни остават разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и критерия за упражняването им, израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение /чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 2 ЗА/ и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес /чл. 78 ГПК/. Отчита се разумната връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. /в този смисъл - определение № 1640/04.04.2024 Г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, III г. о.; решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, III г. о. и др./.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата и правна сложност 3 на процесното първоинстанционно производство, макар и да не е висока, обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в приетия от районния съд размер.

Процесуалният представител на ищеца - адвокат Д. е изготвил подробна искова молба, с която са предявени три обективно и субективно, кумулативно и евентуално съединени искове /установителни/ срещу двамата на брой ответници. Действително, районният съд е приел, че в случая не е настъпило необходимото за разглеждане на евентуалния иск вътрешнопроцесуално условие, предвид уважаването на главния иск за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит. Въпреки това обаче настоящият съдебен състав намира, че само по себе си предявяването за съвместно разглеждане на още един иск, макар и при условията на евентуално обективно съединяване, допринася за повишаване цялостната правна сложност на делото, което обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

При извършване на преценка за адекватността на възнаграждението следва да бъде отчетен и материалния интерес по спора, който в случая не може да бъде приет за нисък: 1/ по иска за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит - 3891,61 лева; 2/ по иска за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство - 2591,29 лева; 3/ по третия установителен иск за нищожност по чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД.

На следващо място трябва да се отбележи, че в хода на делото са събрани писмени доказателства, а по искане на ищцовата страна е назначена и съдебно-счетоводна експертиза. За разглеждането му са проведени три открити съдебни заседания, в които процесуалния представител на ищеца се е явил или е депозирал писмени молби. Освен това, във връзка с предоставената му процесуална възможност, адв. Д. е изготвил и представил подробна писмена защита на основание чл. 149, ал. 3 ГПК.

С оглед на горното, присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д., се явява разумно и пропорционално, като, за да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази и пазарната цена на труда към момента на предоставяне на адвокатската защита.

Ето защо наведените с частните въззивни жалби оплаквания за несправедливост на възнаграждението се явяват неоснователни.

Доколкото, в случая не е налице основание за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, правилно районният съд е оставил без уважение подадените от ответниците молби по чл. 248, ал 1 ГПК.

Предвид изложеното, частните жалби се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав счита, че с оглед характера на производството в случая не са налице основания за присъждане на разноски на която и да е от страните.

4

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение с № 441/08.08.2024 г. по гр. д. № 700/2024 г. на Районен съд – Чирпан, 1-ви състав, с което са оставени без уважение подадените от „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, и „К.“ ЕАД, ЕИК ***, молби за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 59/11.04.2024 г. по гр. д. с № 700/2024 г. на Районен съд – Чирпан , 1-ви състав, в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5