Решение № 260959 от 25.03.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260959 гр. Пловдив,

25.03.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 17.03.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13670 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от А.С.А. срещу „Обединена

Българска Банка“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължат на ответника сумата в размер на 2440 лева –главница по договор за кредит от 13.04.2009 г, 290.82 лева – договорна лихва, дължима за периода 14.05.2009 г. до 17.02.2010 г. и 321.24 лева – – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2144/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано ***.

В исковата молба и в молба от 26.10.2020 г. се твърди, че въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № № 2144/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив в полза на „ОББ“ ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца по посочения по-горе договор за кредит. Заповедта била връчена на длъжника на 09.04.2010 г., като в законовия срок не е подал възражение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано ***. Счита, че е настъпила перемция и *** дело е прекратено. Счита, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение в хода на изпълнителното производство.

С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължат вземането по издадения изпълнителен лист.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по допустимост и основателност. Излагат се твърдения, че ответникът не е процесуално легитимиран да отговаря по иска, доколкото вземанията предмет на процесния изпълнителен лист са прехвърлени на трето лице. Наред с това били недопустими претенциите за недължимост на акцесорните вземания за лихви и за вземанията за разноски. По основателност оспорва твърденията, че вземанията са погасени по давност. Твърди се, че не е бездействал в изпълнителните производства, по които са извършвани множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Счита, че в случая е приложимо ПП на ВС № 3/1980 г. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.

12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По възраженията за недопустимост на иска:

Ответникът отрича да е материално и процесуално-правно легитимиран да отговаря по иска, доколкото вземанията по процесния изпълнителен лист били прехвърлени на трето лице – „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г.

Процесуалната легитимация на ответника се определя от ищеца. Ищецът оспорва цесията да му е съобщена, както и излага твърдения, че взискател по изпълнителното дело продължава да е ответника „ОББ“ АД, с което се обосновава интерес за завеждане на иска именно към „ОББ“ АД, която съобразно твърденията на ищеца е процесуално легитимирана да отговаря по исковете. Още повече по делото не се установява цесията да е съобщена на ищеца преди връчване на препис от отговора на исковата молба по делото. Липсва констуиране като взискател по процесното *** на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Взискател по изп.д. и към настоящия момент продължава да е „ОББ“ АД.

Съобщаването на цесията на длъжника в хода на настоящия процес се преценява по реда на чл.226, ал.1 ГПК.

Неоснователен е и доводът за недопустимост на ОУИ по отношение на акцесорните вземания и за разноските, доколкото те са вземания със свое основание и не е недопустимо да се оспорва тяхната дължимост, доколкото липсва друг ред за това, какъвто е предвиден за разноските по изпълнителното дело.

По същество:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок, както и че е сключен договор за цесия за процесните вземания, цесията е надлежно съобщена на ищеца от цедента или при надлежно упълномощаване за това – от цесионера, преди завеждане на иска, което да легитимира цесионера като кредитор, а не цедента.

С

Определение от

12.01.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца, като в полза на „Обединена Българска Банка“ АД е издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 2440 лева –главница по договор за кредит от 13.04.2009 г, 290.82 лева – договорна лихва, дължима за периода 14.05.2009 г. до 17.02.2010 г., 5.63 лева - мораторна лихва за периода 14.05.2009 г. до 17.02.2010 г., 321.24 лева – – разноски по делото по ч ч.гр.д. № 2144/2010 г. по описа на

Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано ***. Безспорно е, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 24.04.2010 г., като срещу нея не е подадено възражение от длъжника.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания, както и дали ответникът е материално-правно легитимиран да отговаря по иска.

Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този смисъл Решение

№261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.

В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността след образуване на изпълнителното производство.

Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в изпълнителното производство давност не тече.

В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което в т.10 е посочено, че в изпълнителното производство давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента на постановяването си и по висящи изпълнителни производства.

С оглед изложеното от образуване на изпълнителното производство с молба на „ОББ“ АД от 19.03.2010 г. /л.60/ до постановяване на посоченото по-горе ТР – на 26.06.2015 г. давност по изпълнителното дело не е текла.

В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети изпълнителни действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Първото такова изпълнително действие, което е извършено е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело от 19.03.2010 г., доколкото в нея кредиторът е възложил на *** по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички изпълнителни действия, която е длъжна да ги извърши, включително са посочени конкретни изпълнителни способи – налагане на възбрана и запор на имущество на двамата длъжника.

В изпълнение на искането на взискателя с разпореждане на *** от 22.03.2010 г. /л.73/ е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, като е пристъпено към изпълнението му с изпращане на съобщения до страните, с което също съдът приема, че се прекъсва перемпцията, доколкото е предприет изпълнителен способ.

На 19.10.2010 г. взискателят е подал молба с искане да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника. /л.89/ С разпореждане на *** от 20.10.2010 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжниците /л.90/, като е престъпено към изпълнението му, за което на длъжника е изпратено съобщение на 22.11.2010 г. /л.92/, съставен е и Протокол за опис на движими вещи, касаещ движимо имущество на А.А. на 09.12.2010 г. /л.94/, което също прекъсва перемпцията.

На 07.08.2012 г. взискателят е подал молба с искане да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника.

/л.103/

С разпореждане на *** от 07.08.2012 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжниците /л.102/, като е престъпено към изпълнението му, за което на длъжника е изпратено и връчено съобщение на 18.09.2012 г. /л.104/.

С молба от 11.10.2012 г.

/л.107/ взискателят е поискал прилагане на изпълнителен способ – опис на движими вещи на длъжника, с което е прекъснал срока за перемпция, като е насрочен опис разпореждане на *** от 02.10.2012 г.

С молба от 06.02.2013 г.

/л.111/ взискателят е поискал налагане на възбрана на недвижимо имущество на длъжника.

С молба на взискателя от 11.09.2013 г. /л.124/ е поискано прилагане на изпълнителен способ, запор на трудово възнаграждение и опис на движими вещи.

С Разпореждане на *** от 22.10.2013 г. /л.126/ е насрочен опис на движими вещи на длъжника, като е престъпено към изпълнението му, за което на длъжника е изпратено съобщение на 11.11.2013 г. /л.128/, съставен е и Протокол за опис на движими вещи, касаещ движимо имущество на А.А. на 12.12.2013 г.

/л.129/, което също прекъсва перемпцията.

С Разпореждане на *** от 14.12.2013 г. /л.130/ е насрочен опис на движими вещи на длъжника, като е престъпено към изпълнението му, за което на длъжника е изпратено съобщение на 21.01.2014 г. /л.132/, съставен е и Протокол за опис на движими вещи, касаещ движимо имущество на А.А. на 04.02.2014 г.

/л.134/, с което също се прекъсва перемпцията.

С молба от 31.03.2016 г.

/л.139/ взискателят е поискал от *** налагането на изпълнителен способ.

В периода 04.02.2014 г. /съставяне на протокол за опис/ до 31.03.2016 г. няма данни, да са извършвани и искани други изпълнителни способи. Такова доказване не е провеждано от ответника, на когото е разпределено в тежест.

С оглед изложеното съдът приема, че в посочения период не са предприемани действия по изпълнението, които да водят до прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично постановление на ***. Прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция”, настъпва по силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а *** може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали *** ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

В настоящият случай, съдът намира, че считано от 05.02.2016 г. изпълнително производство е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Към този момент вече е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС – на 26.06.2015 г., което се прилага за висящите изпълнителни производства и е отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, в частта в която е прието, че в изпълнителното производство давност не тече. В този случай е приложима т.10 от ТР, съгласно която новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните действия предприети след прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността.