Протокол № 861 от 13.06.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 861 гр. Пазарджик, 12.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Наказателно дело частен характер № 20225220201544 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Частният тъжител А. К. Ш., редовно призована чрез повереника адв.Б.не се явява. За нея се явява повереникът адв.А. Б., редовно упълномощен.

Подсъдимата И. Т. Т., редовно призована- не се явява. За нея се явяват защитниците адв.М. М. и адв.Д. Ю., редовно упълномощени.

Свидетелите Д. К. И. и Х. Н. А., редовно призовани- явяват се лично.

Вещото лице Н. Г. Й., редовно призован- не се явява. От същия е постъпила молба, в която посочва, че не може да се яви в днешното съдебно заседание поради служебна ангажираност. Заявява, че поддържа представеното от него писмено заключение по извършената ВТЕ.

АДВ. Б.: Налице са предпоставки за даване ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, доколкото присъствието на подсъдимата в днешното съдебно заседание не е задължително- престъплението, за което е повдигнато обвинението не е тежко такова и не е необходимо личното явяване на 1 подсъдимата с оглед разкриване на обективната истина по делото.

Същевременно, подсъдимата е редовно призована, като не е посочила уважителни причини за неявяването си. Въпреки това, разглеждането на делото може да бъде осъществено в нейно отсъствие, съгласно разпоредбата на чл.269 ал.2 от НПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

В ОТСЪСТВИЕ НА ПОДСЪДИМАТА И. Т..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от защитниците на подсъдимата адв.М. и адв.Ю.. В молбата на първо място е направено искане за отвод на съдебния състав по изложени подробни съображения. Отделно от това, е направено искане да бъде изключен от доказателствената съвкупност вече приобщеният като ВД видеозапис, съдържащ се във флаш-памет. Направено е също така искане да бъдат изключени като свидетели и лицата Н. и В..

АДВ. М.: Поддържам изцяло молбата. Допълвам само, че би следвало да се докладва и т.1.3 от молбата, където изрично сме заявили, че приобщаването към материалите по делото на противоконституционно събрания видеоматериал причинява психична травма на подсъдимата, тъй като това е противоконституционно и ограничава правото на защита на подсъдимата, което в контекста може да се разгледа като причина за неявяването й в днешното съдебно заседание, с оглед изслушване такава експертиза с предмет процесния материал, който в заснет въпреки несъгласието й и в нарушение на чл.32 ал.1 от КРБ.

АДВ. Ю.: Поддържаме молбата.

АДВ. Б.: Наведените възражения, с оглед годността на вещественото доказателство, а именно 3 броя видеофайлове, считам, че са изцяло неоснователни. На първо място, следва да се посочи, че на този етап от производството не възниква съмнение за автентичността на въпросните записи, доколкото заключението, което все още не е прието по допусната СТЕ, не констатира следи от външна интервенция върху съответните видеоматериали. На следващо място, следва да се посочи, че видеозаписите 2 са надлежно предявени в хода на съдебното следствие и спрямо тях е извършен валиден оглед, т.е. приложен е процесуален способ. Възражението на защитата срещу приемането тези веществени доказателства е в насока, че са събрани в нарушение на регламента на НПК и без знанието и съгласието на лицето - в нарушение забраната на чл.32 от КРБ. Считам, че това оплакване е несъстоятелно, тъй като съгласно чл.14 ал.2 от НПК, доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване не могат и не следва да имат предварително определена сила. Касае се за материали, които на общо основание могат да бъдат разглеждани като веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК. Това са предмети, върху които има следи от престъплението и са от естеството да послужат на обстоятелства по делото.

НПК не съдържа ограничение за фактите, които могат да бъдат ползвани в наказателното производство като доказателства, стига да няма съмнение, че са свързани с предмета на делото и не са били манипулирани. Дори един запис - видео или аудио, създаден без знанието на сниманото лице в нарушение на чл.32 ал.1 от КРБ, не отнема по дефиниция възможността за ползването му като валидно доказателство. Това е така, защото наличието на законовото понятия в чл.104 от НПК не се влияе от неправомерността от създаването на един предмет. ЕСПЧ е имал повод да отбележи в редица свои актове, че нарушението на неприкосновеност по чл.8 от Конвенцията във връзка изготвянето на такива записи не води до несправедливост в съдебните процеси, в които са били използвани по чл.6 от Конвенцията. В този смисъл са решенията срещу Швейцария и ОбедиН.то Кралство. Към депозираната молба е приложен съдебен акт, постановен от ВКС от 2010г. Запознат съм със съдържанието на същия и считам, че тази практика е остаряла и изолирана, като актуалната и устойчива такава се съдържа в Решение № 13/23.04.2021г. по н.д. № 135/2020г. по описа на ВКС, III н.о. и Решение № 338/25.02.2016г. по н.д. № 1184/15г. на ВКС, III н.о. Ще посоча и Решение № 40/29.03.2022г. по н.д. № 61/2022г. по описа на ВКС, I н.о. С оглед гореизложеното, считам, че искането в този аспект на молбата е неоснователно изцяло и моля да го оставите без уважение.

Що се касае за направеното искане за отвод ще бъда кратък. Считам, че по делото не са установени и констатирани, каквито и да било, обективни данни, въз основа на които да се твърди, че съдебният състав е предубеден или заинтересован от изхода на делото по смисъла на чл.29 ал.2 от НПК, 3 поради което това искане е изцяло несъстоятелно и моля да бъде оставено без уважение.

По отношение на свидетелите, за които се иска изключване от списъка, считам искането за неоснователно. Решаващият орган е съдът, а и с оглед служебното начало, считам не само, че има правомощията, но е задължен да предприеме всички мерки за изясняване на обстоятелствата, свързани с предмета на доказване и обективната истина.

СЪДЪТ след като взе предвид изложеното в молбата, както и становището на повереника на частния тъжител, намира следното:

На първо място, по отношение искането за отвод, тъй като такава е логиката, която изисква произнасянето: Съгласно чл.31 ал.2 от НПК страните могат да правят искания за отводи до началото на съдебното следствие, освен ако основанията за това са възникнали или са станали известни по-късно. До началото на съдебното следствие вече веднъж беше направено искане за отвод на съдебния състав, по основателността на което съдът имаше възможност да се произнесе. На настоящия процесуален етап и доколкото съдебното следствие е вече започнало, съдът не намира основание да се препроизнася по искането за отвод. Що касае евентуално възникнали или станали известни по-късно основания, след даване ход на съдебното следствие, то съдът намира, че такива, съгласно разпоредбата на чл.29 ал.1 и ал.2 от НПК, не са налице. Не съществуват обстоятелства по делото, въз основа на които може да се счита, че съдебният състав е предубеден или заинтересован. Такива не са и не следва да се възприемат опитите на съда да дири обективната истина. Тук е моментът да се посочи, че за разлика от гражданските дела, наказателните дела, включващи и тези от частен характер, не изключват правото на съда, а и неговото задължение, да дири обективната истина, апропо последното е основен принцип, който е заложен на водещо място сред прокламираните такива в НПК. Същото се отнася и за служебното начало, което съдът има и по делата от частен характер. Субективното възприятие на някои от страните дали харесват или не допускането или не на дадено доказателство или доказателствено искане не представлява никога основание за отвод по смисъла на чл.29 ал.2 от НПК.

Вземайки повод от последното, съдът следва да посочи, че не намира за 4 нужно, пък и за правилно, да изключва от доказателствената съвкупност вече прието доказателство, в т.ч. веществено такова, като следва да припомни на страните по делото, че приемането на едно доказателство не означава априори, че същото ще бъде цеН.. Последното представлява сложен процес, който се разгръща в пълна степен в крайния съдебен акт.

В този смисъл е становището на съда и по отношение искането за изключване отнапред на допускането до разпит в качеството на свидетели на лицата "Н. и В.". Водим отново от принципна за търсене на обективната истина, съдът не намира за необходимо нито да се препроизнася, нито да отменя свое произнасяне от предходно съдебно заседание, свързано с полагането на опити за призоваване за съдебното заседание на горните две лица по телефона.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.М. и адв.Ю.- защитници на подсъдимата И. Т., за отвод на съдебния състав, както и за изключване от доказателствената съвкупност на приобщения като веществено доказателство видеозапис, съдържащ се във флаш-памет, както и за призоваването за разпит на лицата с малки имена Н. и В..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Свидетелят Д. И. напусна залата.

Сне се самоличността на свидетеля Х. А.:

Х. Н. А. – роден на ***г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работещ като полицай в РУ - Пазарджик, неосъждан, ЕГН: **********, без родство със страните.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Х. А.:

СВ. А.: Към 19.04.2022г. бях на същата длъжност – полицай в РУ Пазарджик. Не си спомням дали съм бил на работа точно на тази дата. Ние 5 получаваме постоянно сигнали, когато сме на работа.

През април месец 2022 година си спомням, че съм посещавал сигнал на ул.“П. Бонев“. Бях с колегата ми, с който работим от 3-4 години заедно – А.

М.. Получихме сигнал от ОДЧ по станцията за междусъседски скандал. На място, на ул.“П. Бонев“, установихме две жени – едната беше младо момиче, а другата беше на средна възраст жена. Не мога да кажа на колко години са били. Те имаха някакъв спор. По техни думи от това, което си спомням, двете са се скарали. По-възрастната жена беше паркирал бус, който ползваше, доколкото имам спомен, нает по наем, а не неин - за ремонтни дейности.

Бусът беше паркиран по начин, по който другите коли, които бяха паркирали по-навътре, нямаше как да излязат и влязат. Тези неща ги разбрахме на място.

Бусът още беше паркиран на същото място, когато отидохме. По принцип се разделяме с колегата и той разговаря с едната страна, а аз- с другата страна.

Аз мисля, че разговарях тогава с по-възрастната жена. Тя беше доста афектирана – така да го наречем, ядосана, може би от спора, който са имали.

Спорът е, че младото момиче иска да излезе с автомобила си, но бусът не позволява това - за това беше спорът. Поговорихме с тях и доколкото имам спомен, мисля, че си бяха разменили някакви обиди по техни думи и някой удар. Младото момиче от моя гледна точка беше доста разстроено и имаше зачервяване на лицето, но не мога да кажа от какво. Не съм лекар. Каза, че е била ударена. Двете казаха, че са си разменили удари. Едната каза, че другата я е ударила и съответно и другата така каза – че другата я е ударила. Нямам спомен къде точно казаха, че са били ударени. Това, което помня, че на младото момиче му беше зачервено лицето- някъде около скулите. Не е течала кръв. Беше зачервено лицето й и плачеше. Тя каза, че по-възрастната жена я е ударила. Съответно и по-възрастната жена каза, че младото момиче я е ударило. Нямам спомен къде каза, че е била ударена по-възрастната жена.

Възрастната жена и тя беше разстроена доста. Не съм видял по лицето на повъзрастната жена зачервяване.

Снехме им обяснения. Няколко пъти помолихме да се премести бусът, защото наистина пречеше. Категорично по-възрастната жена отказа, защото не се чувствала добре. Не мога да кажа на какво се дължи това. Беше извикана линейка, беше прегледана и мисля, че лекар, на който не мога да цитирам име, каза, че й е високо кръвното - за това имам спомен, за друго- не.