Решение № 3464 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3464 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20231100510778 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" № **** срещу решение № 20094559 от 19.06.2023 г. по гр.д. № 15372/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 164 с-в.

С цитираното решение е уважен иск на „Т.К.“ ООД срещу „П.К.Б." ЕООД за сумата от 483.34 лв., представляваща предадена без основание сума от заплатено възнаграждение за допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 30039231069 от 05.09.2019г. от И.Д.С. в периода 01.12.2015 г. до 16.04.2020Г. въз основа на нищожни клаузи на горният Договор за потребителски кредит, вземанията по който са цедирани на „Т.К.“ ООД с Договор за вземания от финансови институции от 16.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В жалбата са развити доводи за допуснати процесуални нарушения. Излага съображения, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове. Твърди, че в определението, съдържащо проект на доклад по делото, съдът е приел, че претенцията е за връщане на суми, платени поради грешка и не се основава на неравноправни клаузи от договори за кредит или на недействителни договори за кредит. В първото по делото заседание ищецът уточнил исковата молба, 1 като посочил, че сумите са платени по нищожни договори за кредит. По този начин ищецът е предявил нов иск, което е недопустимо на този етап на производството.

Едновременно бил изменен и основанието и петитума. Ако съдът приеме, че решението е постановено по предявен иск, то счита решението за недопустимо поради това, че е постановено по нередовна искова молба, нередовностите по която не са били отстранени в предоставения от съда срок. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че решението е допустимо, то намира същото за неправилно. Твърди, че вземането на И.Д.С. към „П.К.Б.“ ЕООД, дори да съществува, не е прехвърлено на „Т.К.“ ООД, съответно - че ищецът не е станал титуляр на такова вземане. Неправилно съдът приел в обжалваното Решение, че „П.К.Б.“ ЕООД не било легитимирано да прави възражения за нищожност на представения по делото договор за цесия, понеже не било страна по този договор, защото нямало правен интерес за това. Като не е проверил служебно дали договорът за цесия е недействителен съобразно изискванията на Тълкувателно решение N2 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д. 1/2020 г. на ОСГТК, както и като не е проверил за неравноправни (нищожни) клаузи в договора за цесия, съответно – дали неравноправните клаузи правят самия договора за цесия недействителен, съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Договорът за цесия, представен от ищеца, намира за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие.

Неправилно съдът приел, че клаузите в договора за потребителски кредит, уреждащи услуги Фаст и Флекси, които се предоставят отделно, а не в пакет, предоставяни на кредитополучателя, включително уреждащи възнаграждението, дължимо от кредитополучателя за пакета допълнителни услуги, били нищожни. Моли решението да бъде обезсилено, евентуално отменено.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Поддържа, че искът по чл. 55 ЗЗД е един, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение и не се е произнесъл по непредявен иск. Счита, че договорът за кредит е нищожен. Излага съображения, че договорът за цесия е действителен, тъй като макар и да не е посочен конкретен размер на прехвърленото вземане, то размерът е определяем. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен 2 диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД за връщане на получени от ответника без основание парични суми. Първоначално в исковата молба не са били изложени конкретни фактически твърдения защо ищецът счита, че престирането е без основание.

В изпълнение на дадени указания от съда е депозирана уточнителна молба, в която е посочено, че сумата е била предадена на ответника без основание. С молба, депозирана на 07.04.2021г. ищцовото дружество е изложило твърдения, че сумата е била предадена при липса на договорно правоотношение между цедента и ответното дружество /не е сключван договор за кредит или други договори, т.е. плащането е било осъществено поради грешка/.

След постъпване на отговор на исковата молба от ответника ищцовото дружество е депозирало нова уточнителна молба в проведеното първооткрито съдебно заседание на 11.02.2022г., в която е посочено, че цедентът е сключил с „П.К.Б.“ ЕООД договор за потребителски кредит, в изпълнение на който е престирал процесната сума.

Релевирани са доводи за нищожност на договора за кредит поради нарушаване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – при твърдения, че в ГПР не е включена таксата по пакета за допълнителни услуги; за нарушаване на чл. 10, ал. 1, предл. 2-ро /при заявени твърдения, че договорът и допълнителното споразумение не са написани по ясен и разбираем начин/; за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД /при заявени твърдения, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави/, нарушаване на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП /при заявени твърдения, че възнаграждението се дължи независимо от това дали конкретните допълнителни услуги са били ползвани/, нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 15 и т. 19 от ЗЗП /при заявени твърдения, че неправилно изчисленият ГПР по кредита не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора/ и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП /при твърдения, че клаузите в договора за кредит и споразумението не са индивидуално уговорени с потребителя/; нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК /при твърдения, че допълнителните услуги и дължимото по тях възнаграждение представляват действия, свързани с усвояването и управлението на кредита/ и нарушение на чл. 19, ал. 5 от ЗПК /при твърдения, че действителният размер на ГПР надхвърля нормативно установения/.

Първоинстанционният съд е приел, че с подадената по делото уточнителна молба от 11.02.2022г. ищецът е направил изменение на иска и с определение от 3

01.03.2022г. е допуснал същото по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК – чрез добавяне на ново основание – за извършени плащания при първоначална липса на основание във връзка със сключени нищожни договори за потребителски кредит. Исковата молба е била оставена без движение с дадени указания за отстраняване на противоречия в обстоятелствената част на същата.

С молба от 04.04.2022г. са изложени конкретни фактически твърдения и доводи, обосноваващи претенцията за връщане на получени от ответника без основание парични суми. Тази молба съдържа същите твърдения и възражения, които са били вече обективирани в молбата, представена в първото съдебно заседание. Изрично са релевирани възражения за нищожност на договора за кредит, респективно на конкретни клаузи от него.

Настоящият съдебен състав счита, че в обстоятелствената част на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание /в този смисъл е решение № 29 от 28.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 1144/2010г., Четвърто ГО и определение № 60385 от 02.12.2021г. по ч.гр.д. № 4500/2021г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/. Когато обаче се сочи някакво основание или причина за даването, то ищецът следва да изложи твърдения за факти и правни доводи за това защо смята, че това основание или причина са нищожни или липсват /в този смисъл е решение № 30 от 14.03.2018г. по гр.д. № 2230/2017г. по описа на ВКС, Трето ГО/. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да посочи, че такова основание е нищожно и изложи още в исковата молба фактите, които го опорочават или посочи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът „не е длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника“ /решение № 29 от 28.03.2012г., постановено по гр.д. № 1144/2010г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/. В конкретния случай ищецът е поддържал първоначално, че цедентът е предоставил на ответното дружество парични суми при липса на основание – при липса на договорни отношения, т.е. не е сключван договор за кредит и плащането е поради грешка. В отговора на исковата молба ответното дружество е заявило твърдения за съществуващи между него и цедента договорни правоотношения, в изпълнение на които И.С. е заплащал задълженията си. Във връзка с така изложените от ответника твърдения за съществуването на договорни правоотношения и предвид представения договор за потребителски кредит ищцовото дружество е уточнило претенцията си в първото по делото съдебно заседание, т.е. своевременно в рамките на преклузивния срок по чл. 143, ал. 3 от ГПК от страна на ищеца са заявени доводи за нищожност на договора, респективно за нищожност на конкретни клаузи от същия поради нарушаване на императивни изисквания по ЗЗП, ЗПК и по чл. 26 от ЗЗД.

В случая се касае за осъществяваща защита срещу наведените в отговора на исковата молба възражения срещу основателността на иска. Съдът е длъжен да разгледа всички възражения относно действителността на сделката /или на клауза от договора/, направени в първото по делото съдебно заседание. Не е налице хипотеза на изменение на предявения иск, доколкото валидното правно задължение, даващо право на ответника да получи, съответно да задържи полученото, не е част от основанието на иска, поради което доводите за неговото отричане от страна на ищците - различните доводи за нищожност, също не са част от основанието на иска.

4

Ето защо, възраженията на ответното дружество за недопустимо изменение на исковата претенция, за недопустимост на обжалваното решение като постановено по непредявен иск и за нередовност на исковата молба са неоснователни.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. По силата на Договор за потребителски кредит № 3039231069/05.09.2019 г., ответникът по иска „П.К.Б.“ ЕООД предоставя на трето за спора лице И.Д.С. кредит от 3 000 лв., подлежащ на връщане на 24 анюитетни месечни вноски от по 185,19 лв. Уговорен е годишен процент на разходите 48,02 % и годишен лихвен процент от 41,00 %.