Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1105 от 18.03.2026, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 16/2026
Вид
Решение № 1105
Подписан
18.03.2026
Състав
Антоанета Митрушева

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 27 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 27, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 99 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 16 · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
  • чл. 4, параграф 1, буква д · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
  • чл. 27 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 68, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 68, ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 22 · Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 42а, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 42б · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1105

Хасково, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20267260700016 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на А. П. П., действащ чрез адв. Г. Г., срещу отказ за снемане на полицейска регистрация по подадено Заявление с вх. № 272000-22088/14.11.2025 г., обективиран в Писмо с рег.№ 328600-84855/23.12.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП).

Жалбоподателят твърди, че оспореното писмо на Директора на ГДНП, макар формално да се позовавало на хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, по своята същност представлявало произнасяне по същество с отказ за снемане на полицейската регистрация, а не акт за оставяне на искането без разглеждане като недопустимо. Поддържа, че макар в мотивите на акта да било посочено наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, в него липсвал изричен диспозитив за оставяне на заявлението без разглеждане като недопустимо. Сочи, че актът изрично бил определен като „отговор“ по подаденото заявление и съдържал съображения относно липсата на основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и за липса на нововъзникнали факти и обстоятелства, поради което по своето съдържание представлявал произнасяне по същество с отказ за снемане на полицейската регистрация.

Жалбоподателят поддържа, че наличието на влязъл в сила отказ за снемане на полицейската регистрация със Заповед № 3286з-4488/03.12.2024 г. на Директора на ГДНП, потвърдена с Решение № 10126/21.10.2025 г. по адм. д. № 5540/2025 г. на ВАС, не обуславяло недопустимост на последващо заявление със същия предмет. Влизането в сила на неблагоприятния административен акт по предходното заявление не преклудирал правото му да подаде ново искане за нова преценка на обстоятелствата, свързани с полицейската регистрация и с необходимостта от нейното поддържане. В този смисъл заявлението от 14.11.2025 г. не представлявало искане за възобновяване на административно производство и не попадало в хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

Твърди, че по подаденото заявление административният орган бил длъжен да извърши нова, самостоятелна и пълна преценка за наличие или липса на предпоставките за снемане на полицейската регистрация, включително относно необходимостта от продължаващо съхранение и обработване на личните данни. Сочи, че в оспорения акт такава преценка не била извършена, като органът се ограничил до позоваване на предходната заповед и на потвърдилото я съдебно решение, без да анализира актуалните към момента на новото заявление факти и обстоятелства. Поддържа, че констатацията в оспорения акт, че не са настъпили промени във фактите и обстоятелствата, на чието основание е постановена предходната заповед, била бланкетна и не отразявала изискването за задълбочена и периодична преценка на необходимостта от съхранение на личните данни. Според жалбоподателя, органът не анализирал изтеклия период от време, нито обсъдил дали продължаващото съхранение на данните е все още необходимо и пропорционално спрямо целите, за които са били обработвани. Сочи, че не били съобразени конкретните обстоятелства по случая, а именно: че полицейската регистрация била извършена във връзка с престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; че за това престъпление било наложено наказание „пробация“; че деянието било извършено на 26.12.2010 г.; че наказателното производство приключило със споразумение; както и че жалбоподателят бил реабилитиран по право на 02.02.2012 г. Твърди, че от извършване на престъплението до подаване на заявлението за снемане на регистрацията изминали повече от петнадесет години, а от настъпване на реабилитацията – тринадесет години, през които жалбоподателят не бил извършил нови престъпления и не бил обект на наказателно преследване. Жалбоподателят сочи, че липсвала индивидуализирана оценка дали след изтичането на такъв продължителен период продължаващото съхранение на личните данни било необходимо за целите по чл. 27 от ЗМВР, както и дали било пропорционално спрямо засягането на правата на лицето. Заявява, че административният орган не бил съобразил конкретните последици от поддържането на полицейската регистрация за жалбоподателя, включително за професионалната му реализация и правото му на труд. Поддържа, че при постановяване на отказа не бил извършен баланс между обществения интерес и индивидуалните права на лицето. В заключение жалбоподателят твърди, че отказът за снемане на полицейската регистрация е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неизясняване на всички релевантни факти и обстоятелства и при липса на мотивирана, актуална и индивидуализирана преценка за необходимостта от продължаващо съхранение на личните данни, поради което актът се явявал незаконосъобразен.

С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли за отмяна на отказа за снемане на полицейската регистрация, обективиран в Писмо с рег. № 328600-84855/23.12.2025 г. на Директора на ГДНП, като претендира след отмяната на акта преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Моли за присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В хода по същество процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Посочва, че в хода на съдебното производство са събрани убедителни писмени и гласни доказателства относно личността на жалбоподателя. Счита, че с оглед на тези доказателства изводите на административния орган за липса на основания за заличаване на личните данни на жалбоподателя са неправилни.

Ответникът по жалбата - Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР, не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите по делото безспорно се установява, че с протоколно определение № 305 от 18.07.2011 г., постановено по НОХД № 554/2011 г., Районен съд – Свиленград е одобрил постигнато споразумение, по силата на което А. П. П. се е признал за виновен в това, че на 26.12.2010 г., в землището на [населено място], в съучастие с други три лица от [населено място] като извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по лек автомобил марка ,,Форд Орион“ с рег.№ [рег. номер] унищожил противозаконно чужда движима вещ – преден ляв фар, челно стъкло, стъкло на предна лява врата, 2 броя стъкла на задна лява врата, задно отопляемо стъкло, стъкло на задна дясна врата без триъгълно стъкло, спойлер на люк, дръжка на задна лява врата и дръжка на предна врата, всичко на стойност 531,97 лева, и повредил противозаконно чужда движима вещ – предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник и таван, на стойност 249,60 лева, всички на обща стойност 781,57 лева, собственост на пострадало лице от [населено място], престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.,,б“, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 42а, ал. 3, т. 1 и чл. 42б от НК му е наложено наказание ,,пробация“ със следните пробационни мерки: ,,задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и ,,задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. Наказанието ,,пробация“ е било изтърпяно на 02.02.2012 г.

Във връзка с това престъпление на жалбоподателя е извършена полицейска регистрация под рег.№ 5707/14.02.2011 г. на РУ - Свиленград – ОДМВР - Хасково за деяние по чл. 216, ал. 1 от НК по ДП № 1190/2010 г. на РУ - Свиленград – ОДМВР - Хасково.

С Молба вх.№ 812105-24/30.07.2024 г., подадена до Директора на Главна дирекция ,,Национална полиция“, А. П. е поискал да бъде заличена наличната спрямо него полицейска регистрация и на основание чл. 21, т. 6, вр. с чл. 22 от Инструкция № 8121з-1280 от 07.10.2021 г. на МВР за реда на обработване на лични данни в МВР, да бъде издадена заповед, с която да бъде разпоредено личните му данни да бъдат изтрити от информационните фондове на МВР.

В тази връзка е издадена Заповед № 3286з-4488 от 03.12.2024 г. на Директора на ГД “Национална полиция“, с която е отказано снемането на осъществената спрямо А. П. П. полицейска регистрация рег.№ 5707/14.02.2011 г., извършена в РУ - Свиленград - ОДМВР - Хасково.

Тази заповед е обжалвана от лицето пред Административен съд – Хасково, като с Решение № 10126/21.10.2025 г., постановено по административно дело № 5540/2025 г. (л. 41 и сл.), Върховният административен съд на Република България е отменил Решение № 3354 от 07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1462/2024 г. на Административен съд – Хасково (л. 27 и сл.) и е отхвърлил жалбата на А. П. П., подадена срещу Заповед № 3286з-4488 от 03.12.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“. Съдът е приел, че по делото е налична информация за това, че П. действително има само една полицейска регистрация, но същата била извършена за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“, като деянието не представлява маловажен случай, за да се подведе под хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК. Видно било също така от разпечатката към изготвена от ГД „НП“ справка, че лицето има профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата с издадени 10 АУАН, 10 наказателни постановления по тях, 17 фиша, 2 заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, като актовете били за различни по вид и тежест нарушения (включително за управление на МПС след употреба на алкохол и съответно за отказ за даване на кръвна проба), с наложени различни по размер глоби/санкции. Въпреки, че извършените административни нарушения били с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с извършеното престъпление, все пак същите манифестирали трайно установено незачитане на правовия ред от негова страна. Безспорно било при това положение, че данните от справките определяли личността на П. като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред, поради което запазването на процесната регистрация способствало за изпълнение на целите, за които се обработват данните, а именно противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Така постановеното съдебно решение е влязло в законна сила на 21.10.2025 г.

С Искане вх. № 272000-22088/14.11.2025 г., адресирано до Директора на ОД на МВР – Хасково (л. 24), А. П. П., чрез адв. И. Д. (с приложено към искането пълномощно – л. 25), отново е поискал издаването на заповед за снемане на извършената полицейска регистрация. Искането е препратено на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ по компетентност с Писмо рег.№ 272р-29204/25.11.2025 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково (л. 23).

Във връзка с това искане е постановен оспореният в настоящото производство отказ, обективиран в писмо рег.№ 328600-84855/23.12.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (л. 19 и сл.). В писмото се посочва, че при проверката по искането е установено, че не са настъпили промени във фактите и обстоятелствата, на чието основание е постановена Заповед № 3286з-4488/03.12.2024 г. Заявено е, че заповедта е издадена в установената форма по смисъла на АПК и във вр. с чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и съдържа както фактическите, така и правните основания, послужили за нейното издаване. Заповедта била оспорена в указания преклузивен срок, и след като със съдебно решение жалбата срещу нея била отхвърлена, същата следвало да се счита за влязъл в сила индивидуален административен акт на оправомощен орган за произнасяне по искания за снемане/отказ за снемане на полицейска регистрация. В тази връзка е прието, че случаят попада в хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.