Решение № 509 от 15.04.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1221/2025
- Вид
- Решение № 509
- Подписан
- 15.04.2026
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл.11 ал.1, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 509 гр. Велико Търново, 15.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20254110101221 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за потребителски кредит №***, по който ответникът е кредитор, а ищецъткредитополучател.
Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 2600лв., който е следвало да де върнат на 6 месечни погасителни вноски. Сочи се, че ГПР е 58,55%, а ГЛП е фиксиран-47%. Ищецът твърди, че в договора е посочена неустойка за непредставяне на обезпечение, като общия й размер е 1483,69лв. Ищецът сочи, че има качеството потребител и твърди ,че процесния договор за кредит е недействителен на основание чл.11 ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Твърди, че клаузата на договора за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция е нищожна като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, но не включено в ГПР. Сочи ,че не е посочено кои разходи се включват в ГПР и е налице нарушение на чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. На следващо място счита ,че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Подробни съображения излага в исковата молба. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителен договор за потребителски кредит №***., сключен между ищеца и ответника, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, т.10 от ЗПК. На следващо място, отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1845лв., представляваща надплатена сума над главницата, претендирана като дадена без основание, ведно със законната лихва,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит, но оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора и твърди, че сочените от ищеца клаузи от договора са действителни и не противоречат на изискванията на закона.
Твърди, че ищецът е направил плащане по договора за кредит в размер на 2642,62лв. и според ответника сумата не е получена от него без основание. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
1
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.11.2023г. между ищеца Д. К. Д. и ответника „Кредирект“ЕООД е сключен договор за потребителски кредит №***, по силата на който кредитодателят „Кредирект“ предоставя на ищеца кредит в размер на 2600 лв., при лихвен процент 47% и ГПР 58,55%.
Съгласно чл.3 от договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на пет погасителни вноски.
В чл.6 ал.1 от договора за потребителски кредит е посочено, че в срок до два дни, считано от сключване на договор, заемателят се задължава да предостави обезпечение, а именно: или безусловна банкова гаранция, или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на посочените в цитираната разпоредба условия, като при неизпълнение на т.6. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1483,69лв., Начислената неустойка може да се заплаща разсрочено.
Съгласно договора, общата сума, дължима от кредитополучателя по договора за кредит е в размер на 4445 лв.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че след включване на сумата за неустойка ГПР се изчислява в размер на 3787,69%, а договореният лихвен процент надвишава трикратния размер на законната лихва, установена от БНБ за периода, който размер е 41,37%. Вещото лице е посочило, че общия размер на погасената сума е 2642,62лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №961050 от 12.11.2023 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 2600 лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на пет погасителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
2
Твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, съдът намира за основателни.
От анализа на клаузите, с които е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение след отпускане на кредита, се достига до извод, че с нея се цели прехвърляне на риска от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, с които същата е уговорена са нищожни.
Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договорите по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви.
С оглед гореизложеното съдът намира иска за признаване на недействителен на основание чл.22 от ЗПК на договор за за потребителски кредит №961050 от 12.11.2023 г за основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД .
Съдът прие за недействителен на основание чл.22 от ЗПК процесния договор за кредит, поради което ищецът дължи плащане само на чистата стойност на кредита, а именно 2600лв.
В случая, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е направил плащания по договора за кредит в размер на общо 2642,62лв., от която сума след като се приспадне главницата в размер на 2600лв. , остатъка от 42,62лв. се явява недължимо платена сума.
С оглед изложеното искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан в размер 42,62лв., които в евро са 21,79 евро, като за разликата над 21,79 евро до пълния претендиран размер от 943,33 евро, чиято левова равностойност е 1845лв., искът по чл.55 ал.1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан в тази част.
По разноските:
Ищецът е направил разноски за възнаграждение за държавна такса в размер на 53,17 евро по иска по чл.124 ал.1 от ГПК ,чиято левова равностойност е 53,17 евро и разноски за вещо лице в размер на 127,82 евро. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от 3
ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 53,17 евро за държавна такса по изцяло уважения иск и 2,95 евро за възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част на исковата претенция по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса по иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД, с оглед изхода на спора и уважаване на част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд- Велико Търново сумата в размер на 0,87 евро – представляваща държавна такса по иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД, съразмерно на уважената част на исковата претенция по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът определя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в настоящото производство в размер на общо 490,84 евро с ДДС за двата иска. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на адв. П. М. Б. - АК гр.*** адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца в размер на 251,09 евро с ДДС, съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните от Д. К. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление ***, че договор за потребителски кредит №*** г., е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д. К. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, сумата в размер на 21,79 евро /двадесет и едно евро и седемдесет и девет евро цента/, представляваща представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит№***г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД в частта за разликата над 21,79 евро до пълния претендиран размер от 943,33 евро, като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление *** , да заплати на Д. К. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, сумата в размер на общо 56,12 евро/петдесет и шест евро и дванадесет евро цента/ за разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважените искови претенции.
4
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на на адв. П. М. Б.-АК ***, личен №**********, с адрес *** сумата в размер на 251,09 евро с ДДС / двеста петдесет и едно евро и девет евро цента/ , представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца, съразмерно на уважената част на исковите претенции .
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса по иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД в размер на 0,87 евро/осемдесет и седем евро цента/, както и 2,56 евро за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5