Решение № 43 от 07.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20241100111901 по описа за 2024 година прецени:

Делото е образувано по осъдителни искове с правно основание чл. 240 ал. 1 и 2 ЗЗД, предявени от П. И. И. срещу (след уточнение по указание на съда) М. Г. Р., за заплащане на предоставена в заем сума от общо 80000 лева с два договора за заем, и договорна лихва от общо 16262,29 лева.

Пълномощникът на ищeца П. И. И. излага, че предоставил в заем на ответника М. Г. Р. сумата от общо 80000 лева, от които 20000 лева на 09.10.2017 г. и 60000 лева на 15.11.2017 г., за които били сключени писмени договори между страните. Ответникът като заемател се задължил да върне на заемодателя сумите и дължимата лихва по договорите за заем до 31.12.2019 г.

Пълномощникът на ищeца твърди, че ответникът М. Г. Р. не върнал предоставените в заем суми в срока. На основание изложеното, пълномощникът на ищеца прави искане до съда да осъди ответника М. Г. Р. да заплати на ищцата П. И. И. сумата от общо 80000 лева, сбор от главниците по предоставени заеми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане; сумата от 4065,57 лева договорна лихва за забава на плащането на главницата от 20000 лева за периода от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба; и сумата от 12196,72 лева договорна лихва за забава на плащането на главницата от 60000 лева за периода от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.

Делото е разгледано с участието на особен представител на ответника М. Г. Р., назначен при условията на чл. 47 ал. 6 ГПК. Особеният представител на ответника оспорва исковете с възражение за недължимост на претендираните суми и срещу основанието на тяхното получаване. Оспорва 1 основанието на банковите преводи, като релевира насрещни твърдения за дялово участие на ищеца в дружество "ДМ Проект" ООД, в което страните били съдружници. Оспорва основанието на банков превод от 20.11.2017 г. в размер на 60000 лева да е договор за заем от 15.11.2017 г.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

По делото са представени заверени от страната копия от два писмени договора за заем, съответно от 08.10.2017 г. (л. 4-5) и от 15.11.2017 г. (л. 7-8).

По искане на представителя на ответника съдът е задължил ищеца по реда на чл. 183 ГПК да представи на виждане оригиналните договори. С оглед изявлението на представителя на ищеца, че не разполага с оригиналните договори, съдът с протоколно определение от 13.11.2024 г. е изключил копията от договори за заем от доказателствата по делото. По делото са представени 2 бр. преводни нареждания за преведени парични суми от ищеца на ответника, съответно на сумата от 20000 лева на 09.10.2017 г. (л. 6) и сумата от 60000 лева, като е посочено основание за втория превод договор за заем (л. 9). От представените извлечения от банкови сметки на страните се установява, че на 20.11.2017 г. по банковата сметка на ответника М. Г. Р. с IBAN BG******** в "Банка ДСК" ЕАД е постъпила сумата от 60000 лева, преведена от банковата сметка на ищеца П. И. И. c IBAN BG******** в "УниКредит Булбанк" АД, с основание за превода договор за заем (л. 368, л. 391). Установява се и предходен превод с дата 10.10.2017 г. на сума от 20000 лева от същата банкова сметка на ищеца по същата банкова сметка на ответника, без да е посочено основание за този превод. Тези констатации се потвърждават от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

От служебна справка от търговския регистър се установява, че страните са съдружници помежду си и с трето лице Добрин И. И. в търговско дружество "ДМ Проект" ООД с капитал общо 100000 лева, от които внесен капитал 70000 лева. Дяловете на съдружниците са съответно 20000 лева дял на ищеца П. И. И., 50000 лева дял на ответника М. Г. Р. (внесени 20000 според справка от "УниКредит Булбанк" АД, л. 400) и 30000 лева дял на лицето Добрин И. И.. Върху дружествения дял на ответника М. Г. Р. са били налагани запори в полза на трети лица.

При така изложените обстоятелства съдът приема за безспорно установено, че ищецът П. И. И. е превел по сметка на ответника М. Г. Р. сумите от 20000 лева на 09.10.2017 г. и 60000 лева на 20.11.2017 г. и същите суми са получени по сметката на ответника Р.. Особеният представител на ответника е оспорил основанието за превода на сумите с насрещно твърдение, че сумата от 20000 лева е преведена за дялово участие на ищеца в дружество "ДМ Проект" ООД. Оспорил е и договора за заем като основание за превода на сумата от 60000 лева. Оспорването е неоснователно в частта му за сумата от 60000 лева, с оглед изрично вписаното в платежния документ и извлечението от банковите сметки на страните основание за превода "договор за заем".

Изключването от доказателствата на копието от договор за заем е без значение, с оглед характера на заема като реален договор по смисъла на чл.

240 ал. 1 ЗЗД. Поради това, ответникът е задължен да върне на ищеца сумата 2 от 60000 лева, предоставени в заем на 20.11.2017 г. Искът с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД за сумата от 60000 лева е основателен.

Върху сумата от 60000 лева ответникът не дължи договорна лихва, предвид недоказаността на изрична уговорка в този смисъл, според изискването на чл. 240 ал. 2 ЗЗД. Клауза за договорна лихва се съдържа в копието от договор за заем с дата 15.11.2017 г., което е изключено като доказателство по делото. Искът с правно основание чл. 240 ал. 2 ЗЗД за сумата от 12196,72 лева е неоснователен.

Изцяло неоснователен е искът с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД за сумата от 20000 лева, основан на договор за заем от 08.10.2017 г.

Съществуването на договора не се доказа по делото. Представеното от ищеца копие от договор за заем с дата 08.10.2017 г. е изключено като доказателство на основание чл. 183 ал. 1 ГПК. Преводът на паричната сума от 20000 лева е установен по делото, но не се доказа основанието за извършения превод, поради което съдът не може да приеме, че е налице предоставен заем от 20000 лева. Поради това, искът с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД за сумата от 20000 лева следва да се отхвърли. Неоснователността на този иск и акцесорният характер на претенцията за договорна лихва обуславя извод за неоснователност и на иска с правно основание чл. 240 ал. 2 ЗЗД за сумата от 4065,57 лева.

Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 14629,33 лева, според уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

Осъжда М. Г. Р. ЕГН **********, адрес: гр. Варна район Приморски ул.

"******** да заплати на П. И. И. ЕГН ********, постоянен адрес: гр. София ж.к. "******** сумата от 60000 (шестдесет хиляди) лева на основание предоставен заем на 20.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 16.10.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения осъдителен иск с правно основание чл. 240 ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 12196,72 лева договорна лихва върху сумата от 60000 лева за периода от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба 16.10.2024 г.

Отхвърля предявените от П. И. И. срещу М. Г. Р. осъдителен иск с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД за сумата от 20000 лева на основание заем от 08.10.2017 г. и осъдителен иск с правно основание чл. 240 ал. 2 ГПК за заплащане на сумата от 4065,57 лева договорна лихва върху сумата от 20000 лева за периода от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба 16.10.2024 г., като неоснователни.

Осъжда М. Г. Р. да заплати на П. И. И. разноски в размер на 14629,33 лева, според уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 3 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4