Определение № 1106 от 16.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1106 гр. Стара Загора, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20265500500603 по описа за 2026 година Производството е образувано по въззивна частна жалба от „Б.Д.“ ЕАД чрез юриск. П. В. против определение 641/02.07.2026 г., постановено по ч. гр.д. № 558/2026г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което молбата му по чл. 51, ал.1 ЗН е върната, а производството по делото - прекратено.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в рамките на определения от първоинстанционния съд 1-седмичен срок са депозирали становище относно размера на исканата държавна такса. Счита, че въпреки особеностите, които има производството, то е охранително по характер и по отношение на него се прилагат правилата за охранителните производства. Счита, че в това производство се цели защита на един интерес и не се дължат такси за всяко отделно лице, ако наследниците са повече от един. Затова държавната такса следва да бъде определена по правилата на чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Счита, че първоинстанционният съд е дал неправилни указания, които не следва да се изпълняват. Иска се съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждането му по същество.

Частната жалба е неоснователна.

Първоначално производството по подадената от „Б.Д.“ ЕАД молба по чл.51, ал.1 ЗН е било образувано пред РС – Стара Загора. Към молбата са били представени доказателства, но не и такива, от които се установява, че по делото е внесена държавна такса. При направената служебна проверка в ЕИСС не се установява по ч.гр.д. № 936/2026 г. по описа на РС Стара Загора да са постъпвали суми. С определение № 967 от 31.03.2026 г. РС Стара Загора е изпратил делото по подсъдност на РС Чирпан.

С разпореждане № 1875 от 18.05.2026 г. първоинстанционният съд е оставил без движение молбата с указания по редовността й, както следва: да 1 уточни предмета на производството, като изрично посочи по отношение на кое наследство се иска определяне на срок по чл.51 ЗН – на П.Г.Р., на Д.Д.Р. или и на двете лица; при поддържане на искане по отношение на повече от едно наследство – да индивидуализира отделно кръга на наследниците по отношение на всяко наследство; да конкретизира лицата, които следва да бъдат призовани и спрямо които се иска определяне на срок по чл.51 ЗН и да отстрани констатираните противоречия между изложените фактически твърдения и отправеното искане. С молба от 28.05.2026 г. молителят изпълнява указанията. С друго разпореждане № 1984 г. от 04.06.2026 г. молбата отново е оставена без движение с указания в 1-седмичен срок молителят да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 25,56 евро. Посочено е, че сумата се дължи на основание чл.21 от тарифата и задълженото лице имало двама наследници. С молба от 14.06.2026 г. молителят заявява, че към молбата е бил приложен документ за внесена държавна такса в размер на 13,42 евро на основание чл.16 от тарифата.

Посочено е, че ако по делото се претендира едно благо, таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда, независимо от броя на ответниците.

При направената служебна проверка в ЕИСС не се установява по ч.гр.д.

№ 558/2026 г. по описа на РС Чирпан да са постъпвали суми.

С обжалваното определение съдът е приел, че дадените указания не са изпълнени в срок и е прекратил производството по делото.

Определението е правилно.

Вярно е, че в своята постоянна практика (Р-434-2010 г., I г. о.; Р-1622012 г., II г. о.; О- 869-2012 г., IV г. о.; О- 891-2014 г., IV г. о. и др.) ВКС приема, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, респ. не съставлява основание за прекратяване на делото. В случая обаче, след като по делото не се установява твърдението на молителя, че заедно с молбата си по чл.51, ал.1 ЗН е представил доказателства за внесена държавна такса, указанията на РС Чирпан за представянето на такива са правилни, респ. неизпълнението им влече връщане на молбата. Размерът на определената от първоинстанционния съд такса в случая е без значение, след като по делото не са представени никакви доказателства за внесени суми. Иначе следва да се отбележи, че действително, ако защитаваното благо е едно, държавната такса е една, независимо от основанията, на които то се претендира. В случая обаче доколкото става дума за две наследства, не би могло да се приеме, че благото е едно. Освен това наследниците са обикновени другари. Те не отговарят солидарно, а съобразно дела от наследството. Делата на обикновените другари са различни – те имат различно материалноправно положение. Всеки от тях действа самостоятелно, а неговите действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. Затова, независимо, че е образувано в едно дело, не става въпрос за едно искане по чл.51, ал.1 ЗН.

Предвид на това въззивният съд намира, че правилно заявлението на 2

„Б.Д.“ ЕАД е било оставено без движение за втори път. Посочената от съда нередовност не е била отстранена, което влече връщане на заявлението.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 641/02.07.2026 г., постановено по ч. гр.д. № 558/2026г. по описа на Районен съд – Чирпан.

Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в 1седмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3