Решение № 100 от 01.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Определение рег.№ 100/01.07.2026 год. по Ч.н.д.№ 223/2026 год.

Производството е по реда на чл.44 и сл. от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ и е образувано по постъпила Европейска заповед за арест, издадена на 16.06.2026 год. от прокурор маг.Е.

Ш. при Прокуратура – Виена, Република Австрия, по дело № 717 St 7/25d, по отношение на Д. Г. (D.G.), роден на **.**.**** год. в гр.Б., Република Молдова, притежаващ паспорт № *********, издаден на **,**,**** год. от Република Молдова, молдовски гражданин, за задържане и предаване на лицето на компетентните съдебни власти на Република Австрия, с цел провеждане на наказателно преследване.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че са налице законовите предпоставки за допускане на изпълнението на ЕЗА по отношение на исканото лице Д. Г. и за предаване на исканото лице по издадената ЕЗА на австрийските власти, като същата отговаря на изискванията на чл.36 и чл. 37 от ЗЕЕЗА. Сочи, че молдовският гражданин Д.

Г . е обявен за международно издирване за провеждане на наказателно производство за участие в организирана престъпна група и трафик на мигранти, като за извършеното престъпление съобразно законодателството на Австрия се предвиждало наказание „лишаване от свобода“ за срок до 10 години. Твърди, че ЕЗА е придружена с превод на български език, както и с решение от Областен съд по наказателни дела в гр. Виена, с което се разрешавало задържането на лицето. С Европейската заповед за задържане се искало задържане на лицето и екстрадирането му, както и изземване и предаване на собственост, която би могла да се изисква като доказателства, като мобилни телефони и други преносими носители на данни, които са в притежание на задържаното лице. Развива съображения, че деянията, за които била издадена

ЕЗА, съставлявали престъпление и съобразно законодателството на Република България, съобразно изискването на чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА, като същата заповед отговаряла на изискванията за форма и съдържание - била издадена в писмена форма, и съдържала данни относно обстоятелствата, посочени в чл.37 ал.1 от ЗЕЕЗА. От данните за исканото лице, посочени в ЕЗА и събраните по делото данни за Д. Г. – молдовски гражданин, се установявала идентичност между исканото и задържаното лице.

Моля да бъде допуснато изпълнение на Европейската заповед за арест за предаване на исканото лице на австрийските власти, с цел провеждане на наказателно преследване.

Упълномощеният защитник на исканото лице Д. Г. – адв. Г. Б. от АК - Х., изразява становище, че липсват основания за предаване на задържаното лице.

Твърди, че съгласно чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА , съдът може да откаже да допусне предаване на лицето, ако деянието за което е издадена ЕЗА, не е включено в 1 списъка на ал.3 и не съставлява престъпление по законодателството на Република България. Развива съображения, че видно от приложената ЕЗА, в нея били маркирани деяния, които се определяли като: по т.1 - участие в ОПГ, и по т.13 - подпомагане за незаконно влизане и пребиваване в страната, но така описаните деяния в ЕЗА не съставлявали престъпления, съгласно НК на Република България по начина, по който са описани. Във всяко едно описано деяние липсвал описан състав на престъпление, така както е регламентирано в НК на Република България, поради което счита, че ЕЗА не отговаря на изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА, което означавало, че страда от порок и тези нарушения би следвало да бъдат отстранени. Счита за несериозно да е записано в ЕЗА, че се отнася за „поне“ 7 престъпления, която дума била предпоставка за предположения, тъй като ако органът в издаващата държава не знаел колко са престъпленията, как щ ял изпълни условията на чл.37 от закона. Излага съображения също, че не били спазени изискванията на т.4 характер и правна квалификация на деянието, и н а т.5 - обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице, поради което били в хипотезата на несъставомерност на деянието и същото не можело да бъде квалифицирано като престъпление. Отделно от това, съгласно чл.40 от закона, съдът можел да откаже изпълнението на ЕЗА, когато престъплението е извършено извън територията на издаващата държава, като било видно от представената ЕЗА, ч е не ставало ясно дали описаното деяние е престъпление, което да препокрива това в НК на Република България , както и че не ставало ясно къде е извършено престъплението, къде било започнало, и къде било довършено.

Описвали се различни държави, без конкретика на деянието, като българският съд не следвало да разследва извършените престъпления, но бил задължен да прецени законосъобразността на изпратения от молещата държава акт, който считал за незаконосъобразен след като не отговарял на изискванията на закона. Отделно от това, в ЕЗА не следвало да се приема, че са описани престъпления, след като за нито едно деяние не било описано точното време, точното място, както и характера и степента на съучастие.

Счита, че в тази заповед се извеждали твърдения, без да са подкрепени с известни, преки, относими и доказани факти и обстоятелства към деянието, като в конкретния случай не били установени датите, не били установени превозваните лица и връзките помежду им, не били установени броя на превозите, не било установено с конкретика в коя страна започвало деянието.

По т.I липсвали конкретни факти, че престъплението е извършено на територията на Република Австрия, като се говорело за Шенгенско пространство, за държави- членки на ЕС, но не и за Република Австрия. По т.

„А“, не бил представен състав на престъплението, деянието било само изписано като „организиране на превози“, като същите следвало да бъдат установени с лица, които също тепърва следвало да бъдат установени. По т.„Б“, престъпното деяние в Австрия не било извършено от задържаното лице, а формата на съучастие била единствено и само заради подозрението на 2 австрийските власти. Не ставало ясно дали задържаният изобщо е бил тогава на територията на Република Австрия. По т.„В“ не ставало ясно в коя държава било извършено деянието, както и дали същото било престъпление, тъй като ако е управлявал автомобил, то това деяние не било престъпление по НК в Република България. По т.„Г“ не било установено конкретното деяние на задържаното лице, както и не било установено на територията на коя държава е било извършено същото. Защитникът на исканото лице твърди, че а ко споменатите по тази точка лица били извършили престъпления и били осъдени за тях, то задържаното лице нямало отношение към тези престъпления. Сочи, че когато органът на молещата държава използва л терминология в издадената от него ЕЗА, като „заподозрян“ и „вероятност за извършване на деяние“, нямало как тези описани деяния да са конкретни престъпления и с това да е изпълнен чл.36 от ЗЕЕЗА. Определя описаното в ЕЗА като художествена литература, но не и като юридически акт. Моли съдът да откаже изпълнение на ЕЗА.

Исканото лице Д. Г. не дава съгласие да бъде предаден на компетентните власти в Австрия, като не прави и отказ от прилагане на принципа на особеността по чл.61 от ЗЕЕЗА. Моли да не бъде предаван на австрийските власти. Моли да не бъде изпълнявана Европеаската заповед за арест.

Съдът, след като се запозна с представената Европейска заповед за арест /ЕЗА/ и събраните по делото доказателства, намира искането за предаване на Д. Г. на съдебните власти на Република Австрия за основателно, като са налице всички предпоставки по ЗЕЕЗА за допускане изпълнение на Европейската заповед за арест, предмет на настоящото производство.

Видно от приложения превод на български език на Европейската заповед за арест, същата е издадена от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз - прокурор при Прокуратура – Виена, с разрешение на съдия при Областен съд по наказателните дела - Виена, отдел 356 HR, Република Австрия, по дело № 717 St 7/25d, за задържане и предаване на Д.

Г. (D.G.), роден на **.**.**** год. в гр.Б., Република Молдова, молдовски гражданин, с цел провеждане на наказателно преследване спрямо него.

В Европейската заповед за арест, предмет на настоящото производство, е посочено, че същата е издадена на основание заповед за арест от 16.06.2026 год. към дело 37 St 23/23d на Прокуратура – Виена. В Европейската заповед за арест /ЕЗА/ се съдържат данни за самоличността /имената/, датата на раждане, месторождението и гражданството на исканото лице; посочено е, че същата е издадена във връзка с общо поне 7 престъпления, които са описани подробно, с посочване на фактическите обстоятелства, при които са извършени престъпленията, време и място на извършване, качеството и степента на участие на исканото лице в престъпленията, както и е дадена правна квалификация на същите, както следва:

„Въз основа на резултатите от разследването, проведено от полицейското управление в Ш. в сътрудничество с Криминалната служба, 3 както и на досегашните доклади, последно от 22.03.2026 г., Д. Г., известен още като „Д.“, е сериозно заподозрян, че в съзнателно и умишлени съучастие (чл.

12 от НК) със частично обвинените, частично осъдените или преследвани поотделно А. Х., известен като „А." (дело № 717 St 6/25g), В. Л. и к. Б. (дело № 717 St 8/25а) и останалите посочени по-долу обвиняеми I./ като член на престъпна група е подпомагал незаконното влизане или транзитно преминаване на чужденци, а именно мигранти, граждани на трети държави, които в нито един от случаите не са притежавали документи, даващи им право на влизане или транзитно преминаване в и през Шенгенското пространство (чл. 15, ал. 2 от Закона за полицията за чужденците), в или през държава-членка на Европейския съюз, с намерението да обогати незаконно себе си или трето лице чрез получено за това възнаграждение, като е извършил тези деяния по отношение на най-малко трима чужденци, а от третото поредно деяние — по занятие (чл. 70 от НК), като е координирал посочените по-долу превози като т.нар. „ръководител на екипа“, конкретно е организирал шофьорите и превозните средства за трафик, обещавал и изплащал възнаграждение на шофьорите, както и контролирал маршрутите за трафик, по-специално чрез непрекъснатото изпращане на местоположението им, а именно

А./ в период, който предстои да бъде установен - от края на 2022 г./началото на 2023 г. до средата на 2025 г., а евентуално и след това, организирал за възложители, които предстои да бъдат установени, и поспециално по поръчка на М. С., срещу когото се води отделно наказателно преследване (дело № 717 S t 8/26b), превози, чиито брой все още не е установен, при които всеки път са били превозвани повече от трима чужденци от Румъния или Унгария до Виена, като освен това му е посредничил за назначаването на Е. Л. (дело № 717 St 6/25g) като „ръководител на екипа“;

Б./ е сътрудничил на А. М. и Л. Б., осъдени с присъди на Областен съд Г. от 21.5.2024 г., дело № 8 Hv 30/24m, и от 16.10.2024 г., дело № 16 Hv 102/24h, в периода между 1. и 18.12.2023 г. в Ш. и на други места, като първият, срещу обещано му възнаграждение в размер на 1 500 евро, на 16.12.2023 г. с лек автомобил „Рено" с унгарски регистрационен номер JLP090, предоставен от Л. Б., е взел осем сирийски граждани от Словения и е преминал с тях през граничния пункт Платш, за да ги превози до Германия;

В./ с А. Н. осъден с присъда на Окръжния съд в Клагенфурт от 27.9.2024 г., дело № 80 Hv 72/24р, на 11 юни 2024 г. в Блайбург и на други места, като е превозил девет турски граждани в управлявания от него лек автомобил марка VW Passat с регистрационен номер DEL-MB788, от Словения към Австрия, като освен това е извършил деянието по начин, който е застрашил живота на чужденците, засегнати от престъпното деяние;

Г./ е сътрудничил на осъдените с присъди на Областен съд Айзенщадт от 17.10.2024 г., дело № 8 Hv 66/24s, О. Г., П. П. и Д. Б.

1./ на 09.08.2024 г. в Некенмаркт и на други места, като срещу 4 възнаграждение от 100 евро на превозено лице О. Г., в качеството си на шофьор на лек автомобил Chrysler Voyage с унгарски регистрационен номер ***-***, е превозил единадесет чужденци, а Д. Б., в качеството си на шофьор на лек автомобил Mercedes Benz с унгарски регистрационен номер ***-*** четирима чужденци, или общо 15 чужденци с турско, иракско и индийско гражданство, от унгарско-сръбската граница до граничния пункт Некенмаркт, докато П. П. управлявал лек автомобил B M W Х5 с литовска регистрация ****** като автомобил-водач;