Разпореждане № 100994 от 20.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 100994 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110123677 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при връчване на заповед по реда на чл.47 ГПК) Производството е образувано по искова молба с вх. № 259909/19.08.2026 г. от ******, ЕИК: ****** със седалище и адрес: ***** В, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. П. Ф. Ц. – пълномощник на управителите, тел. ****** срещу Р. Р. Р., ********** с адрес: ******., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 778.45 евро, представляваща незаплатена падежирала главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № ******* от 19.07.2023г. между „******* и Р. Р. Р., **********, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (27.03.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 425.55 евро, представляваща незаплатена договорна лихва по Договор за потребителски кредит № ******* от 19.07.2023г. между „******* и Р. Р.

Р., **********;

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 673.37 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 06.11.2024 г. до 13.03.2026 г. върху главница от 1 778.45 евро по Договор за потребителски кредит № ******* от 19.07.2023г. между „******* и Р. Р.

Р., **********;

1 за които суми има издадена Заповед за изпълнение 193/27.03.2026 г . на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. 573/2026 г. по описа на РС Хасково.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.07.2023 г. година ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № ******* с „*******, по силата на който е получил сумата от 3478.35 лева, срещу което се съгласил да върне ведно с договорна лихва, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Към договора бил сключен договор за застраховка.

Излага доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.11.2024 г., „******* като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера " генция за контрол на просрочени задължения" АД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Моли съда да приеме, че с ИМ прави уведомление за извършена цесия и да настъпила предсрочна изискуемост.

Моли съда да изиска заповедното дело.

Моли договорът за цесия да бъде връчен с исковата молба.

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: Договор за паричен заем № ******* от 19.07.2023 г., ведно с приложимите Общи условия, както и всички други приложения към договора за кредит; 2. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.11.2024, ведно с пълномощно от Цедента в полза на Цесионера, по силата на което последният има правото да упълномощи длъжника за станалта цесия, както и извадка от приложение № 1 към Договора за цесия, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД; 3.

Уведомление за цесия; 4. Разписка за усвоена сума.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 573/2026 г. по описа на РС - Хасково. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 193/27.03.2026 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 12.08.2026 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 12.09.2026 г. Исковата молба е подадена в съда на 19.08.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради 2 което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т. 10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът не се представлява на този етап.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не еприложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

По иска за главница, таксата е в размер на 71.14 евро.

По иска за договорна лихва, таксата е в размер на 26.93 евро.

По иска за мораторна лихва таксата е в размер на 25.56 евро.

Общата държавна такса за трите иска е 123.63 евро.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 48.92 евро, тъй като е заплатена в заповедното производство.

Следователно дължимата такса по това дело е 74.71 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 25.56 евро.

Следва да се представи документ по чл.128, т.2 ГПК за сумата от 49.15 евро.

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Липсват документи по чл.128, т.2-3 от ГПК.

Предварителни въпроси

3

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 259909/19.08.2026 г., като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, като:

1. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 49.15 евро за установителния иск. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..

4

Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси

2. на основание чл.128, т.3 ГПК да представи преписи от исковата молба и приложенията към нея за ответника или на основание чл.102з, ал.3 ГПК да представи документ в размер на 3.68 евро за преписи. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини:

1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че договорът е индивидуално сключен, за наличието на цесия и че цесията е съобщена на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и имуществено състояние по чл.83 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд работи Съдебен център по медиация, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Центъра можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. ***;

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра по медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.