Решение № 2946 от 20.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2946 гр. Варна, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110110603 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „*******“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ж. к. „*****“ № ***, бл. *****, срещу Н. Й. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж. к.

******* №****, вх. ****, ет. ***, ап. ****, иск с правно основание чл. 221, ал.

2 вр. чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 1840.65 евро /3600 лв./, представляваща обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения за срока на предизвестието /90 дни/, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение № *******/*******25 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът „*******“ ООД излага, че е сключил трудов договор с ответницата на 31.03.2023 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл.

70, ал. 1 КТ. С допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2024 г. е договорена промяна на размера на трудовото възнаграждение и срок на предизвестие при прекратяване на правоотношението – 90 дни. С допълнително споразумение от 01.01.2025 г. страните договорили, че основното трудово възнаграждение се променя на 1200 лв. Твърди, че спрямо ответницата е наложено дисциплинарно наказание – уволнение поради неявяването й на работа в продължение на повече от два последователни дни, като за целта е издадена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание от *******25 г. Счита, че ответницата му дължи обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2 КТ. На *******25 г. на Н. А. е връчена срещу подпис покана за заплащане на дължимото обезщетение, но до настоящия момент плащане не е постъпило.

По изложените в исковата молба съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

1

Ответницата Н. Й. А., редовно уведомена, е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения й от съда особен представител – адв. Н. Н.. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва дисциплинарното наказание уволнение, което е наложено на ответницата. Счита същото за незаконосъобразно поради неспазване на процедурата по чл. 193 КТ, липса на достатъчна мотивировка в заповедта, както и несъразмерност на наказанието. Поддържа, че неявяването на работа е било обусловено от обективни причини, за които работодателят е бил уведомен. Счита, че при незаконосъобразно дисциплинарно уволнение работодателят няма право да претендира обезщетение. Твърди, че искът е недоказан и по размер. Моли същият да бъде отхвърлен.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д. Т., която поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответницата се представлява от назначения й особен представител – адв. Н. Н., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ .

За основателността му е необходимо в производството ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи следните обстоятелства: че е бил в трудово правоотношение с ответницата; факта на прекратяване на трудовото правоотношение и датата, на която е станало това, съответно на какво основание е прекратено същото, а именно, че е наложено дисциплинарно наказание уволнение по отношение на служителя Н. А.; че уговореният срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор е 90 дни, както и какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец, предхождащ прекратяването на трудовото й правоотношение.

От представения трудов договор № *******/******23 г. се установява, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което *******ът Н. Й. А. е приела да изпълнява длъжността „*******, *********“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 850 лв.

Уговореният срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор е еднакъв и за двете страни и е 30 дни, съгласно т. 7 от договора.

С допълнително споразумение № ******24 г. към трудовия договор страните са изменили същия, както следва: считано от 01.01.2024 г. основното трудово възнаграждение е променено на 1020 лв., а срокът на предизвестие – от 30 на 90 дни.

По силата на сключено между страните допълнително споразумение № *******25 г. към трудовия договор основното трудово възнаграждение е променено на 1200 лв., считано от 01.01.2025 г.

Видно от заповед за налагане на дисциплинарно наказание №****/*******25 г., трудовото правоотношение на ответницата с ищцовото дружество е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, предвид наложеното й на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ 2 дисциплинарно наказание „уволнение“ поради констатираното от *******а нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа в продължение на 2 последователни дни.

Препис от заповедта е връчен срещу подпис лично на ищцата на *******25 г.

Няма данни в законоустановения двумесечен давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ уволнението да е оспорено като незаконно и да е искана неговата отмяна, поради което следва да се приеме, че трудовото правоотношение с ответницата е валидно прекратено именно на посоченото основание – чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Ирелевантни в този смисъл съдът намира възраженията на назначения особен представител на ответницата относно така наложеното дисциплинарно наказание /уволнение/. В настоящото производство не може да бъде разглеждан и решаван въпросът дали същото е законосъобразно. Такива възражения могат да се правят само при предявен иск по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, какъвто обаче не е предмет на разглеждане в случая. Противното означава да се пререшават въпроси извън въведените от закона кратки давностни срокове, което обаче е недопустимо.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в дадените от самата ответница писмени обяснения /л. 13 от делото/, същата признава, че действително е напуснала работа без предупреждение, като посочените от нея причини – липса на колегиалност, всекидневни обиди от определени лица, деление на хората по симпатия, не представляват основание за едностранно преустановяване на трудовите й задължения.

Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение ********* или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, каквото е това на ответницата.

В първото проведено по делото открито съдебно заседание като доказателства бяха приети копия от фишовете за трудово възнаграждение на ищцата за м. април, май и юни 2025 г. Видно от същите, последният пълен работен месец на ищцата е м. април 2025 г., в който основната заплата на същата е в размер на 1200 лв. Тази именно сума следва да бъде взета предвид при изчисляване на така претендираното обезщетение, предвид и разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ, съгласно която брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от ******* или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от *******а или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

С оглед обстоятелството, че предизвестието е уговорено на 90 дни, то съдът намира, че дължимото от ответницата обезщетение, което същата дължи на ищеца, предвид обстоятелството, че е била дисциплинарно уволнена, възлиза на сумата 1840.65 евро /3600 лв./.

По изложените съображения съдът приема, че са установени всички необходими предпоставки за основателност на така предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен изцяло. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от изтичане на 14-дневния срок от поканата за доброволно изпълнение, връчена 3 на *******25 г. на ответницата, а именно: от 28.06.2025 г. до окончателното й изплащане. Неоснователна е претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на връчване на поканата – *******25 г. до 27.06.2025 г. вкл., именно с оглед предоставения срок за доброволно изпълнение и предвид разпоредбата на 84, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, както следва: 144 лв. – платена държавна такса, 400 лв. – възнаграждение за особен представител и 1300 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна услуга от 01.09.2025 г.

От страна на особения представител е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажираните единствено писмени доказателства в производството и проведеното по делото едно открито съдебно заседание. Съобразявайки размерите, определени в чл.

7, ал. 2, т. 2 от Наредба № ****** г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът приема, че дължимото в случая възнаграждение следва да бъде редуцирано до 660 лв. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 615.60 евро /1204 лв./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Й. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж. к.

***************, да заплати на „*******“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ж. к. „*****“ № *****, сумата 1840.65 евро /3600 лв./, представляваща обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения за срока на предизвестието /90 дни/ поради наложеното на ответницата дисциплинарно наказание уволнение, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 28.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 188, т.

3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение № *******/*******25 г., а именно за периода *******25 г. – 27.06.2025 г. вкл.

ОСЪЖДА Н. Й. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ж. к. **** № ****, вх. ********, да заплати на „*******“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. **** ж. к. „*****“ №***, бл.****, сумата 615.60 евро /1204 лв./, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4