Решение № 1640 от 30.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1640 гр. **, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. Ст. Томов при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Х. Ст. Томов Гражданско дело № 20254430104300 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от М. В. И. от гр. ** против „****“ ЕООД гр.

**. В молбата се твърди, че между страните е бил сключен договор за кредит № 1143156 от 06. 09. 2024 год. Твърди се, че съгласно чл. 3 от договора за кредит кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1 800 лв., а кредитополучателят се задължава да върне сумата от 3 075 лв. на 5 вноски. Твърди се, че в чл. 18 ал. 1 от договора за кредит при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по критерии на кредитора, съгласно чл. 6 от настоящия договор или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 1 008, 68 лв., дължима в пълен размер от денят след изтичане на уговореният между страните 14- дневен срок. Твърди се, че в тази връзка на ищеца е била начислена неустойка от 1 008, 68 лв. Твърди се, че ищецът е бил добросъвестен и е заплатил сумата от 1 950 лв. Ищецът счита, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Твърди се, че разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за 1 кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Твърди се, че спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Твърди се, че в процесния договор за кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Твърди се, че съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Твърди се, че в настоящия случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Твърди се, че следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Твърди се, че тези съставни елементи остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Твърди се, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Твърди се, че от изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Твърди се, че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Твърди се, че процесният договор за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на 2

ГПР, чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка в размер на 1 008, 68 лв. не е включена в ГПР и ГЛП. Твърди се, че в договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди се, че с предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че несъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Твърди се, че съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че съгласно § 1 т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се, че с оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/ 2014 год. Твърди се, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в 3 договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита на потребителите. Твърди се, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Твърди се, че тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди се, че съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече иищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Твърди се, че в случая не е налице нито една от тези две хипотези- нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл. 11 ал.

1 т. 10 от ЗПК. Твърди се, че предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. Твърди се, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Твърди се, че тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Твърди се, че въз основа на това договор за кредит №1143156 от 06. 09. 2024 год. следва да се прогласи за недействителен. Твърди се при условията на евентуалност, че неустойката е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Твърди се, че по отношение на процесната клауза за неустойка следва да се има предвид на първо място, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на 4 добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Твърди се, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Твърди се, че тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип, е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл. 8 ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Твърди се, че според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Твърди се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.

26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Твърди се, че неустойката по процесния договор за кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗЗП. Твърди се, че по този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди се, че принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Твърди се, че в настоящия случай със заплащането на сумата, предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост Твърди се, че именно и въз основа на това неустойката по процесния договор е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Твърди се, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Твърди се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Твърди се, че в този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 5

2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23. 04. 2008 год. относно договорите за потребителски кредити. Твърди се, че разгледана в този аспект неустойката по процесния договор, дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията по договора, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Твърди се, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Твърди се, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди се, че според т. 3 от тълкувателно решение № 1 от 15. 06. 2010 год. на ВКС на РБ по тълк. дело № 1/ 2009 год., ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди се, че по посочения начин се заобикаля чл. 33 ал. 1 от ЗПК.